Определение № 380 от 09.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2586/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Алтима“ ЕООД срещу определение № 2914 от 17.10.2025 г. по к. т. д. № 1652/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 26 от 10.01.2025 г. по в. гр. д. № 949/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което са потвърдени решение № 905759 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 302/2020 г. по описа на РС - Благоевград, с което е уважен предявеният от „Ви Макс - 2008“ ЕООД иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключеният между страните предварителен договор от 08.09.2017 г. за продажба на право на строеж за построяване на самостоятелни обекти, и допълнително решение № 906510 от 09.05.2022 г. по същото дело, с което е отхвърлена молбата по чл. 250 ГПК за допълване на основното решение с произнасяне по насрещен иск за сумата 50 000 лв. – обезщетение по чл. 10 от процесния предварителен договор. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му в противоречие с процесуалния закон. Изтъква, че посоченият мотив за оставяне без разглеждане на касационната му жалба в частта по неразгледания насрещен иск за сумата 50 000 лв. е такъв по съществото на жалбата и не е относим към допустимостта й. Допълва, че е обосновал предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част, като е поставил въпроси в изложението на касационните основания. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на състава на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата му. Ответникът по жалбата, „Ви – Макс 2008“ ЕООД, в предоставения срок не депозира писмен отговор и не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим. По правилността му приема следното: Правилен е формираният с обжалваното определение извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта, с която е потвърдено решение № 905759 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 302/2020 г. по описа на РС - Благоевград, с което е уважен предявеният от „Ви Макс - 2008“ ЕООД иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключеният между страните предварителен договор от 08.09.2017 г. за продажба на право на строеж за построяване на самостоятелни обекти, предвид цената на разгледания иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, която е в размер под сумата 20 000 лв. - установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела. В останалата част обжалваното определение е неправилно по поддържаните с частната жалба доводи. Въззивното решение в частта, с която е потвърдено постановеното от РС – Благоевград решение № 906510 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 302/2020 г. по описа на РС - Благоевград, с което е отхвърлена молбата по чл. 250 ГПК за допълване на основното решение с произнасяне по насрещен иск за сумата 50 000 лв. – обезщетение по чл. 10 от предварителен договор от 08.09.2017 г. за продажба на право на строеж за построяване на самостоятелни обекти, е съдебен акт, преграждащ развитието на делото по претенция с цена на иска 50 000 лв. – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, и подлежи на касационно обжалване при предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, като въпросите дали е налице редовно предявен насрещен иск и дали последният следва да бъде разгледан касаят съществото на жалбата. Страните не са заявили искане за присъждане на разноски и такива няма да бъдат присъдени с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение