Определение № 53 от 07.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3099/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. З. М. против решение рег. № 25 от 11.03.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело № 377 по описа за 2024 г. на Силистренския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. З. М. против „Дари-Лес 2010“ ООД искове за заплащане на сумата от 14 869,13 лв., представляваща неоснователно обогатяване на ответното дружество чрез изсичане на широколистна гора с площ от 14,100 декара, съставляваща имот № 013005, находящ се в местността „Пара екинлик“ в землището на [населено място], [община], собственост на ищеца, както и на сумата от 4 419,44 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.09.2017 г. до 14.09.2020 г.

Касаторът твърди, че решението на Силистренския окръжен съд е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т.2 и т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Има ли право ищецът да определи предмета на делото, обема и характера на дължимата защита, съответно да прецени спрямо кое лице да насочи иска си и каква защита съответства на интереса му? Допустимо ли е съдебно решение, касаещо произнасяне от страна на съда по непредявен от ищеца иск? Допустимо ли е съдът да се произнесе по иск, основан на твърдения/ факти, които не са въведени от ищеца и какви са последиците от това за валидността на съдебното решение? Налице ли е несъответствие между заявеното с исковата молба право и на правото, на което е дадена защита с решението, обуславящо евентуалната недопустимост на съдебния акт?

2. Приложима ли е хипотезата на чл.59 от ЗЗД предвид факта, че в процесния недвижим имот без знанието и съгласието на собственика ответното дружество е извършило сеч и се е разпоредило с добитата дървесина, реализирайки ползи и печалба само и единствено за дружеството, без ищецът да реализира полза от принадлежащото му право. Налице ли е обедняване на ищеца-собственик на имота и неоснователно обогатяване на ответника? Обедняването на едната страна и обогатяването на другата произтича ли от един общ факт-изсичането на гората, и има ли разместване на имуществени блага? Налице ли е връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника? Разполага ли ищецът с право на иск по чл.59 от ЗЗД против ответното дружество? При иск за неоснователно обогатяване подлежи ли на преценка поведение, приложимо към облигационни взаимоотношения между трети лица, в които ищецът дори не участва?

3. Следва ли при постановяване на решението си съдът да се произнесе по спорния предмет на делото, преценявайки и обсъждайки в мотивите си допустимите и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения, както и събрани доказателства, респективно липсата на такива, като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на определен факт, представляващи гаранция за правилност на съдебния акт?

4. Дължи ли въззивната инстанция да формира мотиви по събраните по делото доказателства, включително тези, свързани с оплакванията на страните, като обсъди значимите такива, и да заяви какви факти се установяват с всяко едно от тях?

5. Следва ли фактическите и правни изводи на съда да се основават на възприетата по делото фактическа обстановка?

6. Дължи ли ответното дружество, извършило сечта в процесния недвижим имот, обезщетение на неговия собственик, представляващо цената за стоящата на корен дървесина, предвид че последният не е реализирал полза от принадлежащото му право поради изсичането на дърветата в собствената му гора от ответника? Има ли право ищецът да получи обезщетение за ползите от собствения си имот, от които е бил лишен?

Ответното дружество „Дари лес 2010“ ООД и ответниците по обратните искове Г. Л. А. и С. Б. А. застъпват становището, че няма предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Силистренския окръжен съд, като оспорват касационната жалба и по същество.

Т. И. Т., ответник по обратните искове, не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното:

Г. М. е изложил в исковата молба, че е купил на 8.5.2015 г. широколистна гора- имот № 013005, находящ се в местността „Пара екинлик“ в землището на [населено място], [община], област С., с площ от 14,100 декара. Няколко месеца по-късно установил, че гората е била изсечена от „Дари лес 2010“ ООД. Добитата дървесина от 261,06 куб.м. е на обща стойност 14 536,30 лв., поради което е поискал ответното дружество да му заплати тази сума на основание чл.59 от ЗЗД, евентуално-на основание чл.49 от ЗЗД.

В отговора на исковата молба дружеството е оспорило предявените искове. Заявило е, че сечта е извършена правомерно въз основа на учредено право на сеч от съсобственика на имота С. А., на когото е заплатена сумата от 3 500 лв. Дружеството е предявило обратни искове срещу съсобственика на имота С. Н. А. и срещу Т. И. Т.-лицензираният лесовъд, издал позволението за сеч за същата сума. Повдигнал е и възражение за изтекла погасителна давност за вземането.

В отговора срещу обратния иск С. Н. А. също е повдигнал възражение за изтекла погасителна давност. Заявил е, че не е сключвал с дружеството договор за продажба на дървесината. На дружеството е даден само мандат да организира сечта и продажбата на дървесината, а пълномощните са оттеглени много преди 8.5.2015 г., тоест преди гората да бъде продадена на ищеца. Оспорил е получаването на сумата от 3 500 лв. и действителността на пълномощното.

Силистренският районен съд с решение № 567 от 5.11.2021 г., постановено по гр.д. № 1102 по описа за 2020 г., е осъдил дружеството да заплати на ищеца обезщетение в размер на 14 869,13 лв. и 4 419,44 лв. обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, а Силистренският окръжен съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт с решение № 21 от 21.02.2022 г. по гр. д. № 3 по описа за 2022 г.

С решение № 50086 от 8.08.2024 г. по гр. д. № 2501 по описа за 2022 г. на I ГО на ВКС решението на Силистренския окръжен съд е отменено в частта, с която дружеството е осъдено на основание чл.49 от ЗЗД да заплати сумите, вместо това решение е постановено друго, с което исковете на това основание са отхвърлени и делото е върнато на друг състав на въззивния съд за разглеждане на евентуалните искове по чл.59 от ЗЗД. След това Силистренският окръжен съд е постановил решението, предмет на настоящото обжалване, с което е отхвърлил предявените срещу дружеството искове на основание чл.59 от ЗЗД. В мотивите си въззивният съд е посочил, че предпоставките за уважаване на иска са обедняване на ищеца и обогатяване на ответното дружество, които са причинени от един общ факт или от обща група факти, без да е налице правно основание за разместване на имуществените блага. В случая по делото безспорно е установено, че ищецът е собственик на гората и след като тя е изсечена, той е обеднял, претърпявайки загуба, съизмерима със стойността на изсечената гора. Съдът обаче е счел за неустановено наличието на останалите предпоставки на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД. Действията на дружество са били правомерни и са резултат от постигнатата със съсобственика С. А. уговорка и във връзка с дадените от него правомощия. Неоснователно се е обогатил именно бившият съсобственик, който следва да отговаря за обедняването на ищеца. Това обедняване произтича от факта, че е закупил гора, в която вече е осъществена продажба на стояща дървесина, а обогатяването на дружеството произтича от договора, който е сключил с бившия съсобственик.

Решението на Силистренския окръжен съд е постановено точно по предмета на спора, поради което не е недопустимо, както твърди касаторът. Няма противоречия между дадените разрешения на първия и третия въпрос и практиката на ВКС. Такова противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС не се констатира и по четвъртия и петия въпрос на касатора. Шестият въпрос на касатора дублира втория му въпрос, поради което самостоятелно не може да обоснове допускане на касационно обжалване.

В края на втория въпрос касаторът е формулирал питането дали при иск за неоснователно обогатяване подлежи на преценка поведение, приложимо към облигационни взаимоотношения между трети лица, в които ищецът дори не участва. В случая въззивният съд е преценил поведението на трето лице, което не е страна по спора и което според съда се е обогатило, като обстоятелство, което изключва отговорността на ответното дружество. Този отговор на въззивния съд е в противоречие с т.11 от ППВС № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. В тази точка е прието, че правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се. Възможността на ищеца да се защити с иск на известно основание (непозволено увреждане, договорно отношение) спрямо друго лице не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на обедняването. Посочената възможност на неоснователно обеднелия не може да означава, че обогатилият се е освободил от своето задължение. Ето защо по този въпрос решението на Силистренския окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение