Определение № 4096 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3924/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Р. срещу решение № 86/12.05.2023г. по в. гр. д. №13/2023 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора против „С.Г.Груп“, ЕАД, [населено място] иск по чл. 439 ГПК. Касаторът иска отмяна на въззивното решение, излагайки оплаквания за необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси, първите два в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а третият – в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/ Кога е налице направено от взискателя валидно искане за извършване от ЧСИ на изпълнително действие, ако не е внесена авансово съгласно чл. 80 ЗЧСИ изискуемата се такса, която не касае изпълнителни действия, за които се прави изключение с разпоредбата на чл.81 ЗЧСИ ? 2/ С оглед изискването на чл.22, ал.2, т.1 и т.5 ЗЧСИ и Наредба № 4/06.02.2006г. за служебните архиви на ЧСИ, валидни ли са исканията за извършване на изпълнителни действия от взискателя, които не са осъществени с входирана писмена молба? 3/ Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция? Насрещната страна – ответникът „С.Г.Груп“, ЕАД, [населено място], не взема становище по жалбата. С определение №1694/09.04.2024г. производството по делото е спряно до приключване на основание чл.292 ГПК на тълк.д.№2/23 на ОСГТК на ВКС. По същото е постановено тълкувателно решение - ТР №2/23 от 04.07.24г., поради което на основание чл.230, ал.1 ГПК настоящото производство следва да бъде възобновено служебно. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, въззивният съд е приел следната, установена от доказателствата по делото и безспорна между страните, фактическа обстановка: Със заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1098/2015 г. на ВТРС, ищцата С. Д. Р. е осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД вземания в общ размер от 132332,39 лв., за събирането на които е образувано изп.д. № 238/2015 г. на ЧСИ Д. Б.. На 08.10.2015 г. е наложена възбрана върху недвижимия имот, обезпечаващ вземането, собственост на ипотекарния длъжник Д. Д. Р.. На 20.01.2017 г. е съставен протокол за явяване на страна, подписан от частния съдебен изпълнител и представител на взискателя, в който е удостоверено, че на сочената дата се е явил юрисконсулт и пълномощник на взискателя, който е направил искане да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД. Взискателят е задължен да внесе такса за извършване на изпълнителното действие, за което е уведомен на 20.01.2017 г., видно от отбелязването върху изготвения протокол. На 27.07.2017 г. е съставен протокол за явяване на страна, подписан отново от частния съдебен изпълнител и от представител на взискателя, с който е установено явяването на представител на взискателя и искането му да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в ПИБ АД. Указано е на взискателя да заплати дължимите такси за това, за което представителя е уведомен на 27.07.2017 г. видно от отбелязването върху изготвения протокол. На 04.09.2018 г. е извършен опис на имота, за което е съставен протокол от същата дата. На 15.11.2018 г. е постъпила оценка на имота от вещо лице оценител, чието предявяване на страните е насрочено на 28.12.2018 г. На 19.11.2019 г. е изпратено запорно съобщение до ПИБ АД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, върнато с отбелязване от банката с дата 02.12.2019 г. относно наличностите. Неколкократно са насрочвани публични продани, несъстояли се поради нередовно уведомяване на длъжника. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е мотивирал правния си извод, че правото на принудително изпълнение не е погасено по давност, като изрично е изяснил, споделяйки цитираната практика на ВКС (решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., ІV Г.О., решение № 127/12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г., ІІІ Г.О.,решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г., ІV Г.О., решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г., ІІІ Г.О. на ВКС), че перемпцията е без правно значение за давността. В тази връзка е приел, че давността е прекъсната с налагането на възбрана върху недвижимия имот на 08.10.2015 г. и от тази дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е прекъснат на 04.09.2018 г., когато е извършен опис на недвижимия имот, спрямо който е предприето принудително изпълнение. Давностният срок е прекъснат и на 19.11.2019 г., когато е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжницата. От момента на извършване на всяко от посочените изпълнителни действия до следващото и до датата на предявяване на иска – 04.03.2021 г. не са изтекли пет години. В отговор на изричното оплакване на ищцата във въззивната й жалба, с атакуваното решение е коментирано и дали изпълнителното дело е било перемирано на 08.10.2017г., като съдът е приел, че удостоверените с протоколи от 20.01.2017 г. и 27.07.2017 г. искания на взискателя за налагане на запори са в писмен вид и независимо от невнасянето на авансово дължимата такса за извършването им представляват валидни изпълнителни действия. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първите два въпроса на касатора не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е обсъждал действията на взискателя през 2017г. като прекъсващи погасителната давност. Изводът за валидността им и съответно за значението им за перемиране на изпълнителното дело няма отношение към крайния извод за неоснователност на иска. Третият въпрос е разрешен с ТР 2/23 от 4.07.24, ОСГТК на ВКС, с което се уеднакви съществуващата съдебна практика. С тълкувателното решение се прие, че перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици. Прекратяването на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не се съотнася към основанието по чл.116 б. „в“ ЗЗД. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл.433, ал. 1, т.8 ГПК е в друго – изгубване на възможността да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело; наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие - задължението за действие е на съдебния изпълнител. Цитираните постановки на тълкувателното решение са именно възприетите с обжалваното решение, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос на касатора. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО