Определение № 2347 от 31.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1337/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от [община] срещу разпореждане № 290/08.04.2026г., постановено по в.гр.д. № 306/2025г. на Окръжен съд – Смолян, с което е върната като недопустима касационната жалба с вх. №15/05.01.2026г. срещу решение № 311/ 28.10.2025г. по гр.д. № 306/2025г. на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено решение № 33/18.03.2025г по гр.д. №69/2024г по описа на Районен съд – Златоград. С него частният жалбоподател е осъден да заплати на „РЕМА“ ЕООД следните суми: 17 138,50 лв., представляваща преведена сума по банкова сметка на [община] на 14.06.2023 г., ведно със законна лихва, и 3 208, 18 лв. - преведена по банкова сметка на [община] на 30.05.2023 г., ведно със законна лихва, като недължимо платени. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че делото не е търговско, тъй като правният спор не е обвързан с качеството на „Рема“ ЕООД на търговец и изпълнител – превозвач по договор за обществен превоз на пътници с общината, във връзка с който се сочи, че са недължимо извършени плащанията. Поддържа, че исковете са с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД – за връщане на платени суми при липса на основание, т.е. произтичащи от задължение с извъндоговорен характер и спорът следва да се определи като гражданско-правен. С оглед горното според него не са налице отношения, свързани със сключването, действието, изпълнението и прекратяването на търговска сделка и не е налице ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Предвид изложеното претендира отмяна на обжалвания акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че са предявени обективно съединени искови претенции, съответно за сумата от 3 208,18 лв., преведена на [община] на 30.05.2023 г., и за сумата от 17 138,50 лв., преведена на [община] на 14.06.2023 г., като недължимо платени (без основание) от ищеца „Рема“ ЕООД. Окръжният съд е приел, че цената на всеки от двата осъдителни иска по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД е под прага от 20 000 лв., установен за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК. Счел е, че съгласно разясненията в ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк.дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, делото е търговско, тъй като предметът на правния спор е обвързан с търговското качество на „Рема“ ЕООД като изпълнител-превозвач по договор за обществен превоз на пътници с общината, по който договор претендира да е извършил недължимо плащане в полза на общината. С тези съображения е върнал подадената касационна жалба като недопустима. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащ акт на въззивния съд. Същата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. При преценка относно характера на делото, а оттам и за касационната обжалваемост на постановения акт съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, се приема, че търговски характер имат освен споровете по чл. 365, ал. 1 ГПК, и делата, претенциите по които произтичат от търговска сделка (реално изпълнение или репариране на вредите от неизпълнението), или от нейното разваляне, прекратяване, недействителност и др., като търговски са и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страната. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, тъй като се претендират недължимо получени суми във връзка с търговска сделка, а характерът на същата следва от качеството търговец на дружеството, дължащо характерната престация, а именно превозвачът „Рема“ ЕООД. Видно от данните по делото процесните суми, търсени като недължимо платени, са част от възстановени от превозвача по искане на съконтрахента му средства за получена субсидия за пътнически превози, извършени по действащите договори през 2022 г., но несъответна на декларираните данни, и за компенсации за издадени карти за превоз на деца до 7 навършени години за 2022 г. по реда на чл. 19, т. 3 и т. 4 от Наредбата, приета с ПМС №163 от 29.03.2015г. В случая претенцията за връщане на недължимо платени суми с по търговска сделка - договора за превоз и е свързана с качеството търговец на ищеца. С оглед горното и предвид размера на цената на всеки от двата осъдителни иска, която е под минималния праг за достъп до касационен контрол по отношение на въззивните решения, постановени по търговски дела - 20 000 лв., на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. С оглед горното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение