Определение № 50622 от 18.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 197/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника С. И. П. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. С. Танков срещу решение № 1164 от 11.11.2021г. по в. гр. дело № 1641/2021г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 12 състав, с което след частична отмяна на решение № 261584 от 10.03.2021г. по гр. дело № 11908/2018г. на Софийски градски съд, I г. о., 8 състав С. И. П. е осъден да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД на основание чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ във връзка с чл. 500, ал. 2 КЗ сума в размер 70 041,65 лв., представляваща общия размер на изплатените суми за застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, законни лихви и разноски, въз основа на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „С.“ с рег. [рег.номер на МПС] за пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на 07.09.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от предявяването на иска на 11.09.2018г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 4 384,84 лв., представляваща разноски за въззивното производство, и сума в размер 6 205,90 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон. Поддържа становище, че съдът неправилно е приел, че С. И. П. е лицето, участвало като трето лице помагач в производството по гр. дело № 3702/2010г. на СГС, гр. дело № 724/2013г. на САС и т. дело № 3343/2013г. на ВКС, ТК, и не е съобразил, че в посочените решения не е посочен единният граждански номер на С. И. П. съгласно Закона за гражданската регистрация. Излага и доводи, че в протокола за ПТП № К-1217/08.09.2007г. не е посочен номерът на свидетелството за управление на водача – причинител на процесното ПТП и не може да се удостовери липсата на правоспособност на водача. Поддържа също, че удостоверение рег. № 433200-84171, екз. № 2 от 19.09.2018г., издадено от СДВР – ОПИ, разколебава идентичността между привлечения в качеството на ответник и причинителя на вредата, тъй като в него е отразено, че ответникът не притежава правоспособност за управление на МПС, но също и не притежава валиден български документ за самоличност. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Допустимо ли е да се допълват съдебни решения, влезли в сила в случая по заобиколен начин в друг съдебен процес – решение от 05.04.2012г. по гр. дело № 3702/2010г. на СГС, решение от 14.05.2013г. по гр. дело № 724/2013г. на САС и решение от 27.05.2014г. по т. дело № 3343/2013г. на ВКС, ТК? Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Г. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение, тъй като е постановено при спазване на материалноправния и процесуалния закон, при съобразяване с всички събрани по делото доказателства и е обосновано. Прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че заявените оплаквания не съдържат означение кой от обуславящите изхода на спора правни изводи е формиран в нарушение на материалния и процесуалния закон и в какво се е изразило нарушението, кой от тези изводи е в колизия с разрешения, дадени в тълкувателната практика на ВКС, както и поради това, че аргументите, които се сочат като основание за допускане на касационно обжалване не съдържат основания по чл. 280 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото и след обсъждане на доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въз основа на констативен протокол № К1217/07.09.2007г. въззивният съд е приел, че на 07.09.2007г. в [населено място] по време на управление на лек автомобил „Форд С.“ с рег. [рег.номер на МПС] без свидетелство за правоуправление на МПС водачът на автомобила С. И. П. е причинил ПТП, в резултат на което е пострадал пешеходецът Д. В. Д., който е бил настанен в „Пирогов“ с фрактура на първи лумбален прешлен. Причина за настъпване на процесното ПТП е движението на автомобила с несъобразена скорост, за което нарушение е съставен акт № 408439/07.09.2007г. Съдебният състав е констатирал, че с Решение № 2374/05.04.2012г. по гр. д. № 3702/2010г. на СГС, I ГО, 7 състав, постановено по пряк иск срещу настоящия ищец в качеството му на застраховател по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от ищеца Д. В. Д. в качеството му на увредено лице от настъпилото на 07.09.2007г. ПТП, настоящият ищец „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъден да заплати на увреденото лице Д. В. Д. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 25 000 лв. и застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 350,87 лв., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 07.09.2007г. до окончателното плащане, като и сумата 75,78 лв. - направени разноски, и сумата 618,87 лв. - адвокатско възнаграждение. В производството по делото е бил конституиран и е участвал като помагач на ответника С. И. П. с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес]. С Решение № 921/14.05.2013г. по гр. д. № 724/2013г. на САС, 1 състав първоинстанционното решение е потвърдено в осъдителната му част и е присъдено на увреденото лице допълнително сумата 3 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2007г. до окончателното плащане, както и сумата 8,22 лв. - разноски за въззивното производство, сумата 398,13 лв. - адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител, и сумата 180 лв. - държавна такса. С Решение № 73/27.05.2014г. по т. д. № 3343/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. застрахователят е осъден да заплати на увреденото лице сума в размер 12 000 лв. - допълнително застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2007г. до окончателното плащане, сумата 36 лв. - допълнителни разноски, и 122,04 лв. - адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител. Въззивната инстанция след обсъждане на представените платежни нареждания от 17.09.2013г. и 15.07.2014г. и заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установила, че на 17.09.2013г. ищецът е превел по банкова сметка на увреденото лице сума в размер 48 423,51 лв. и на 15.07.2014г. - сума в размер 21 618,08 лв. Банковата сметка на увреденото лице Д. В. Д. е била заверена със сумата от 48 423,51 лв. на 17.09.2013 г. и със сумата от 21 623,46 лв. на 15.07.2014 г. Въз основа на размерите на извършените плащания и дължимият размер на законната лихва върху платените главници за периода от 07.09.2007г. до датите на извършените плащания, въззивният съд е приел, че с извършеното плащане в размер на 48 423,51 лв. са заплатени от застрахователя следните суми: 28 000 лв. - присъденото на увреденото лице обезщетение за неимуществени вреди, 19 824,23 лв. - законната лихва върху посочената главница за периода от 07.09.2007г. до 17.09.2013г., 350,87 лв. - присъденото обезщетение за имуществени вреди, 248,42 лв. - законна лихва върху 350,87 лв. за периода от 07.09.2007г. до 17.09.2013г. С извършеното плащане на 15.07.2014г. ищецът е заплатил на увреденото лице следните суми: 12 000 лв. - остатък от присъденото обезщетение за неимуществени вреди, 21 498,14 лв. - дължима законна лихва върху тази сума за периода от 07.09.2007г. до 15.07.2014г., сумата 120 лв. - присъдени на увреденото лице разноски /75,78 лв. с решението на първостепенния съд, 8,22 лв. с решението на въззивната инстанция, и 36 лв. с решението на ВКС/. Заплатените от ищеца суми на 17.09.2013г - 48 423,51 лв. и на 15.07.2014г. - 21 623,46 лв., са в общ размер 70 046,97 лв. и надхвърлят общия размер на присъдените на увреденото лице обезщетения, лихви и разноски, определени съгласно влезлите в сила решения по прекия иск на застрахователя, в общ размер 70 041,65 лв. Поради липсата на основание за изплащане на разликата над сумата от 70 041,65 лв. до 70 046,97 лв. /за 5,32 лв./ съдебният състав е направил извод за неоснователност на иска в посочената част и за основателност на иска за сумата в размер 70 041,65 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от предявяването на иска на 11.09.2018г. до окончателното плащане. Въззивната инстанция е констатирала въз основа на ДП № 7655/2007г. на СДВР, пр. пр. № 42768/2007г. на СРП, че досъдебното производство е било образувано срещу ответника С. И. П. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], за това, че на 07.09.2007г. около 9.00 ч. при управление на МПС „Форд С.“ с [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по пътищата е реализирал ПТП с пешеходеца Д. В. Д.. В изготвената справка за лице – български гражданин в АИС „БДС“ е посочено, че лицето С. И. П. с ЕГН [ЕГН] е регистрирано в базата данни с настоящ адрес: [населено място],[жк], вх. Г, ет. 6, ап. 71. С Постановление от 30.07.2009г. на прокурор от СРП по дознание № 7655/2007г. на „РТП“ – „ПР“ – СДП, пр. пр. № 42768/2007г. на СРП, с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за амнистията от 2009г., тъй като деянието е извършено преди 01.07.2008г., при форма на вината непредпазвливост, и за него е предвидена санкция лишаване от свобода до 3 години или пробация, досъдебното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивната инстанция е направила извод, че ответникът С. И. П. с ЕГН [ЕГН] /настоящ касатор/ е идентичен с водача на застрахования при ответника лек автомобил „Форд С.“ с [рег.номер на МПС], който в нарушение на правилата за движение по пътищата е реализирал ПТП на 07.09.2007г. с пешеходеца Д. В. Д., както и че е идентичен с лицето, участвало като трето лице – помагач на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД в производството по гр. д. № 3702/2010г. на СГС, I ГО, 7 състав. В диспозитива на постановеното Решение № 2374/05.04.2012г. по гр. д. № 3702/2010г. на СГС, I ГО, 7 състав същото е посочено с трите си имена и адрес, който е идентичен с настоящия адрес на ответника /касатор/, съгласно АИС „БДС“ на МВР - [населено място],[жк], вх. Г, ет. 6, ап. 71, които данни са приети за достатъчни за установяването на идентичността на ответника /касатор/ и делинквента, причинил процесното ПТП на 07.09.2007г., за което ищецът е бил осъден с влязло в сила решение да изплати обезщетение на увреденото лице. За да уважи предявения иск, въззивният съд се е аргументирал с установителното действие по смисъла на чл. 223, ал. 1 ГПК на влязлото в сила решение в производството по гр. д. № 3702/2010г. на СГС, I ГО, 7 състав в отношенията между „Застрахователна компания Лев Инс“ АД и С. И. П. поради участието на С. И. П. в качеството му на подпомагаща страна на ответника по прекия иск на увреденото лице Д. В. Д. срещу застрахователя „Застрахователна компания Лев Инс“ АД. Изложил е съображения, че настоящият ответник /касатор в производството пред ВКС/ е обвързан с установеното в мотивите на решението досежно наличието на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, претърпените вреди от увреденото лице и размера на дължимото обезщетение за тях. Релевираните възражения от ответника, че не е бил водач на застрахования автомобил към момента на настъпването на процесното ПТП и че не го е причинил, както и релевираното възражение за погасяване по давност на отговорността на водача за причинените от произшествието вреди са приети за преклудирани на основание чл. 223, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. При извършване на служебна проверка на основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният въззивен съдебен акт е постановен от съд, функциониращ в надлежен тричленен състав съгласно разпоредбата на чл. 105 ЗСВ, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото съгласно чл. 235, ал. 1 ГПК, и волята на съда е изразена по ясен и разбираем начин. Въззивното решение е допустимо, тъй като отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения от него въпрос е неоснователен, тъй като формулираният въпрос не отговаря на основния критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. С обжалвания въззивен съдебен акт Софийски апелативен съд не е допълнил влезлите в сила решение от 05.04.2012г. по гр. дело № 3702/2010г. на СГС, решение от 14.05.2013г. по гр. дело № 724/2013г. на САС и решение от 27.05.2014г. по т. дело № 3343/2013г. на ВКС, ТК, а ги е обсъдил заедно с останалите събрани по делото доказателства във връзка с установяване на идентичността между настоящия касатор /ответник в първоинстанционното производство/, третото лице помагач по гр. дело № 3702/2010г. на СГС и делинквента. Преценката на конкретните факти, относими към установяване на идентичността между ответника /касатор/ С. И. П. с ЕГН [ЕГН] и настоящ адрес [населено място],[жк], вх. Г, ет. 6, ап. 71, третото лице помагач по гр. д. № 3702/2010г. на СГС, I ГО, 7 състав С. И. П. с настоящ адрес гр. София,[жк], вх. Г, ет. 6, ап. 71 и причинителя на процесното ПТП /делинквент/ С. И. П. с ЕГН [ЕГН] е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на въззивния съдебен акт представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение