Определение № 496 от 14.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 174/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК В. Д. П. е подала частна жалба против разпореждане № 228 от 12.02.2009 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Благоевградския окръжен съд, за връщане на частната й касационна жалба срещу определение № 941 от 6.08.2008 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1* от 28.05.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Благоевградския районен съд. Прави общи оплаквания за неправилност на разпореждането. Ответниците М. Т. З., Р. Л. Ч. и Ф. Л. Ю. не са представили отговор. Не е представила становище и ответницата М. К. Т., която е другия ищец по делото. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, но е неоснователна. С цитираното разпореждане касационната частна жалба на В. П. е върната защото не е представено изложение на основанията за допускане на касационно разглеждане на атакуваното определение по реда на чл.280, ал.1 ГПК, както и защото не е посочен обжалваемия интерес. Разпореждането е правилно. С писмо от 4.12.2008 г. ВКС е върнал частната й касационна жалба като е дал подробни указания за привеждането й в съответствие с изискванията на чл.274, ал.3 и ал.4 ГПК т.е. да се посочат и обосноват основанията за допускане на касационна проверка на атакуваното определение и да се посочи и докаже обжалваемия интерес. В съответствие с това указания Бл. окръжен съд с разпореждане № 41 от 10.01.2009 г. е оставил частната касационна жалба без движение и е съобщил на П. на 22.12.2008 г. изискванията по изправяне нейното поправяне. Тези указания не са спазени и на 12.02.2009 г. частната й жалба е върната. Едва с частната жалба срещу разпореждането жалбоподателката уточнява, че основанията за касационно обжалване на определението са чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, но отново не посочва кои са въпросите по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение от утвърдената практика на ВКС и съдилищата. Отново едва в тази жалба страната се позовава и на удостоверение от “А” ООД в което била посочена пазарната цена на имотите в гр. Б.. Това удостоверение обаче отсъства от делото и освен това не е достатъчно. Необходимо е именно страната да укаже на съда какъв е обжалваемият интерес и след това да го установи със съответен документ. Жалбоподателката не е положила дължимата грижа в срок да поправи частната си касационна жалба и да я приведе в съответствие със изискванията на закона, поради което и процесуалните й права са погасени. Разпореждането е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,