Определение № 60345 от 06.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3688/2021 г.

ВКСI гражданско отделение06.10.2021 г.

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 22.06.2021 г. по в.гр.д.№ 204 от 2021 г. на Варненския апелативен съд. ОСЪЖДА Община Варна със седалище: [населено място], [улица] да заплати на адв.П. П. П. от АК-В. на основание чл.78 ГПК във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 1072,50 лв. /хиляда седемдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред ВКС. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Варна срещу решение № 32 от 22.06.2021 г. по в.гр.д.№ 204 от 2021 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 355 от 18.02.2021 г. по гр.д.№ 2554 от 2020 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, 10 състав за уважаване на предявяния от К. С. С. срещу Община Варна иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на падането му на 15.09.2015 г. от мотоциклет „Сузуки АН 400“ с рег. [рег.номер на МПС], при попадане в необозначена, необезопасена и неосветена дупка на общински път в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на инцидента- 15.09.23015 г. до окончателното й плащане. В жалбата се твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се, че решението е очевидно неправилно и противоречи на практиката на ВКС /решение № 93 от 10.06.2021 г. по гр.д.№ 3057 от 2020 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 196 от 03.02.2021 г. по гр.д.№ 925 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 38 от 07.03.2018 г. по гр.д.№ 2126 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следните въпроси: При правен спор с правно основание чл.49 ЗЗД-иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и при присъдено въз основа на свидетелски показания и представени по делото доказателства обезщетение по чл.52 ЗЗД, кога е постигнат в пълна степен принципът за справедливост от гледна точка обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат на вредоносното действие, при съобразяване на характера и тежестта на увреждането ? В този случай докъде се простира отговорността на ответника за преживяното от ищеца ? Кога е налице противоречие с константната съдебна практика на върховните съдилища при подобни случаи, предвид предявяването на исковете за неимуществени вреди като частични и присъждането на различни по размер суми за идентични или сходни случаи ? В писмен отговор от 13.09.2021 г. ответникът К. С. С. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на иска от 30 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В случая не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд по поставените въпроси, които най-общо се свеждат до критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС- ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което е прието, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесни увреждания могат да бъдат: характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено непозволеното увреждане, допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В трайната практика на ВКС /например решение № 28 от 09.04.2014 г. по т.д.№ 1948 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 124 от 11.11.2010 г. по т.д.№ 708 от 2009 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 749 от 05.12.2008 г. по т.д.№ 387 от 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. / се приема, че релевантните за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи критерии. К ритерият за справедливост по чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретна държава. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен от съда точния паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице. В обжалваното решение въззивният съд е съобразил всички посочени в горепосоченото ППВС критерии, отчел е спецификата на конкретния случай и с оглед на това е определил справедлив размер на обезщетението в размер на 30 000 лв. Няма противоречие между обжалваното решение и посочените от касатора други решения на ВКС по сходни случаи, доколкото, дори и когато има сходство в характера на уврежданията, посочените в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. критерии и специфични обстоятелствата от значение за определяне на размера на обезщетението за неимущестени вреди винаги са различни във всеки конкретен случай. Не са налице основанията и на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.49 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата касаторът Община Варна дължи и следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответника К. С.- адв.П. П. адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна правна помощ по делото пред ВКС. Размерът на това възнаграждение, определен съгласно чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1072,50 лв. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Цитирани разпоредби

16