Определение № 1565 от 08.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4436/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. М., чрез пълномощника му адвокат Б. Е. против решение № 1239 от 27.05.2022 г., постановено по гр. д. № 2480 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.10.2021 г. по гр. д. № 56870/2020 г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от Т. Б. Н. против М. Д. М. отрицателен установителен иск за собственост на втори етаж от къща, построена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18- 51/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], район „П.“, [улица] (стара [улица]), с площ по кадастралната скица от 782 кв. м. и трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, съставляващ по доказателствен акт УПИ *-* в квартал 59 по плана на [населено място], [населено място], с площ по доказателствен акт от 780 кв.м. Т. Б. Н. е подал чрез пълномощника си адвокат Д. П. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд, препращайки на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, е възприел следното: през 1987 г. ищецът Т. Н. придобива по договор за замяна празен парцел *-* от кв. 59 по плана на [населено място]-С. През същата година му е издадено строително разрешение за двуетажна сграда, като полученото одобрение е за първия етап – първия етаж. През 1997 г. Т. Б. Н. и съпругата му С. Г. Н. продават на Д. Й. М.-Р. и Б. Н. Р. дворното място и построените в него сутерен, състоящ се от гараж за две коли, котелно помещение за гориво, ПРУ и мазе № 1 със стълбищна клетка и коридор и първи етаж, състоящ се от стълбищна клетка с балкон, три спални помещения, кухненски бокс със столова, дневна, тоалетна и баня, без втори етаж и таванско помещение, които са без одобрени строителни книжа. През същата година приобретателите продават придобитите права (като отново е посочено без втори етаж и таванско помещение - без одобрени строителни книжа) на З. А. М., който през 2005 г. ги продава на ищеца Т. Б. Н. и С. Г. Н.. През 2012 г. Т. Б. Н. и С. Г. Н. учредяват договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД върху урегулирания поземлен имот и идентификатор по кадастрална карта *** и построените в него еднофамилна жилищна сграда, състояща се от сутерен, състоящ се от гараж за две коли, котелно помещение за гориво, ПРУ и мазе № 1 със стълбищна клетка и коридор и първи етаж, състоящ се от стълбищна клетка с балкон, три спални помещения, кухненски бокс със столова, дневна, тоалетна и баня, с идентификатор по кадастрална карта ****, брой етажи 2, както и сграда с идентификатор ****, площ от 16 кв.м., брой етажи 1. При осъществена публична продан ответникът М. Д. М. е обявен за купувач на недвижимия имот, предмет на учредената договорна ипотека, заедно със съществуващите в границите на поземления имот басейни и барбекю. По искане на ответника е издадено и удостоверение за търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Експертното заключение установява, че жилищната сграда се състои от партерен етаж на две нива, първи етаж и втори подпокривен етаж Къщата е изградена до степен на завършеност, годна за ползване по предназначение, без втория етаж. Вторият етаж конструктивно отговаря на изискванията за жилищен етаж и ако бъде извършен основен ремонт, ще бъде годен за обитаване. При така установените факти е направен извод, че вторият етаж е самостоятелен обект на вещни права, не е бил предмет на договорната ипотека и на проведената публична продан, поради което не е придобит от ответника, а обстоятелството, че е незаконен е неотносимо при преценка принадлежността на правото на собственост. По отношение доводите във въззивната жалба съдът е изложил съображения, че предявения иск е допустим, тъй като за ищеца е налице правен интерес от предявяването му. Ищецът твърди, че е собственик на процесния втори подпокривен етаж от сграда по приращение, със самостоятелен характер, поради което запазва правата си при придобиването от ответника на дворното място и останалата част от сградата с постановление за възлагане от ЧСИ, но ответникът оспорва правата на ищеца. Ответникът оспорва самостоятелният характер на процесния етаж. Предвид оспорването на твърдяното от ищеца, като притежавано материално право, без да е накърнено, същият разполага с правен интерес за търси неговата съдебно защита чрез отричане правата на ответника. Посочил е, че определящо за статута на подпокривния етаж като самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част, е предназначението, което му е придадено към момента на учредяване на етажната собственост. Когато това става преди възникването й, меродавно е предназначението, дадено от едноличния собственик на сградата. Впоследствие при самото възникване на етажната собственост е възможно да се определи друго предназначение от етажните собственици. В случая, ищецът Т. Б. Н. по време на брака със С. Н., по силата на договор за замяна от 29.05.1987 г., обективиран в нот. акт № 2, д. 2355/1987 г. придобива собствеността върху дворното място от 780 кв.м. и построява еднофамилна жилищна сграда, която се състои от партерен етаж на две нива, първи етаж и процесния втори подпокривен етаж. Строежът е извършен в превишение на строително разрешение № 6411/03.07.1987 г. на СГНС, издадено на ищеца за изграждане само за първи етаж. За цялата сграда, включително за процесния втори етаж, е издадено удостоверение за търпимост № 16/03.02.2020 г. Към момента на възникване на етажната собственост, считано от сключване на договора за покупко-продажба от 16.12.1997 г., оформен с нот. акт № 1350, д. 44359/1997 г., н-с при СРС, ищецът и съпругата му прехвърлят на трети лица собствеността върху земята, сутерена и първи етаж, с изрично изключване на процесния втори етаж и таванско помещение. В придобивния титул, спорният втори подпокривен етаж е индивидуализиран с предназначение на самостоятелен обект, а не с обслужващ характер спрямо другите етажи. Тези самостоятелно функционално предназначение и характеристики се запазват по време на последващите сделки с извънпроцесните дворно място и останала част от сградата. Така в договора за покупко-продажба от 19.12.1997 г., оформен с нот. акт № 70, д. 76250/1997 г., н-с при СРС, с който купувачите прехвърлят собствеността на други трети лица, отново изрично се изключват от предмета на сделката втори етаж и таванско помещение. При сключването на договор за покупко-продажба от 30.06.2005 г. по нот. акт № 92, д. 340/2005 г., н-с рег. № 320 НК, купувачите по нот. акт № 70/1997 г. прехвърлят обратно собствеността на ищеца и съпругата му, без спорния подпокривен етаж. С договора от 21.04.2012 г., материализиран в нот. акт № 187, д. 301/2012 г., н-с рег. № 622 НК се учредява на ипотека за обезпечаване на банков кредитен дълг на ищеца и съпругата му върху извънпроцесните дворно място, сутерен и първи етаж, без да е описан процесният втори надпартерен етаж. Именно само ипотекираната част от имота, без процесната, след проведена публична продан е възложена с постановление от 11.12.2018г., ЧСИ рег. № 844 КЧСИ, в полза на купувача - настоящия ответник.. В случая, според индивидуализацията на обектите в сградата в обсъдените нотариални актове и предвид съдебно-техническата експертиза, процесният втори подпокривен етаж съответства на останалите етажи от сградата по обща площ, както и на първия жилищен етаж по вид на помещенията, разполага с отделен санитарен възел, изградена електро, отоплителна и водна инсталации и има самостоятелен достъп. Според констативно становище за издаване на удостоверение за търпимост от м. 03.2019 г., етажът разполага с необходимата светла височина до около 1.50 м. за жилищни помещения над таванската плоча и конструкцията е в добро състояние. Вещото лице ясно посочва, че етажът отговаря на изискванията за жилищен, видимо в помещенията е имало степен на завършеност, за разлика от сегашното състояние на остарели дограми към прозорци, под, тръби, липсващи вътрешни врати, шпакловка и боя, но след ремонт може да е годен за обитаване. Налага се извод, че подпокривният етаж е функционално обособен по вид, характер, строителни и битови елементи, поради което може и е предназначен да съществува самостоятелно. Изградените в него помещения имат нужната височина, площ и обем за жилищни или складови помещения, стаи за творческа дейност или самостоятелни обекти-ателиета и др. Затова етажът не представлява конструктивна обща част по естество или предназначение по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, а има самостоятелно юридическо съществуване съобразно чл. 37 ЗС и разясненията на т. 1 от ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС. Сградата може да съществува без тази част и поради това, че до пространството има достъп чрез редовна стълба, използваемо е и не се установява да служи единствено за изолация между последната етажна плоча и покрива или само за излаз към него. Предвид изложеното и при съобразяване на възприетото в решение № 280/18.03.2014 г., гр. д. 1718/13 г., ВКС, І г.о., съдът е приел, че правноирелевантно за статута на един самостоятелен обект на правото на собственост е доколко неговото изграждане и вътрешни преустройства са извършвани въз основа на одобрен архитектурен проект, в съответствие със строителните правила и норми, действащи към сегашен или минал момент, както и доколко са издадени всички необходими строителни книжа. Процесният мансарден етаж като самостоятелен обект на правото на собственост и съответен идентификатор може да бъде предмет на разпоредителни действия. По силата на приращението – чл.92 ЗС, ищецът като собственик на земята придобива същият обем права върху изградения процесен втори етаж от сградата. Като самостоятелен обект на правото на собственост, етажът може и е бил предмет на последващи разпоредителни действия, след което отново се възстановява в правната сфера на ищеца и съпругата му. Ответникът не се легитимира за собственик на същия самостоятелен етаж, който не е предмет на принудителното изпълнение и не фигурира в постановлението за възлагане на останалата част от сградата и мястото В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, евентуално по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение. Доводите на касатора са, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като от представените доказателства е видно, че собственик на имота е била само неговата съпруга С. Н., която е учредила и договорната ипотека в полза на банката, а ищецът не твърди, че е носител на каквито и да било други права, които би могъл да придобие или да бъдат засегнати ако отрече правото на собственост на ответника, като видно от протокола от първото съдебно заседание не е имало спор, че собственик на имота е С. Н.. Посочената теза е изцяло несъответна на данните по делото. В представените нотариални актове по делото, сделките на разпореждане с УПИ и сутеренния и първия етаж от сградата, придобиването им отново през 2005 г. и учредяването на договорната ипотека са извършвани от двамата съпрузи, а в този смисъл са и фактическите изводи на въззивния съд. След като ищецът се легитимира като собственик (макар и в режим на съпружеска имуществена общност), то неясно защо касаторът твърди, че той не претендира притежание на вещното право на собственост, а съответно, че за него липсва правен интерес от иска. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроса: Представлява ли самостоятелен обект на собственост подпокривен тавански етаж, който не е обособен като такъв в одобрен архитектурен проект, съгласно постановките на Тълкувателно решение № 34/1983 г., ОСГК на ВКС или представлява обща или обслужваща част на сградата. Счита, че изводът на съда, че определящо за статута на подпокривния етаж като самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част е предназначението, което му е придадено към момента на учредяване на етажната собственост или от едноличния собственик на сградата, противоречи на практиката на ВКС. Позовава се на Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр.д. № 11/1983 г., ОСГК на ВС, даващо тълкуване, че според чл. 63, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство в обема на подпокривното пространство – тавана – на сграда със скатен покрив въз основа на одобрен архитектурен проект могат да се изграждат жилища, стаи за творческа или научна дейност за ползване на обитателите в по-долните етажи, ателиета за художествена, научна и друга творческа дейност, сушилни и тавански складови пространства. Счита, че с оглед това тълкуване когато в подпокривното пространство са изградени подобни обекти, то те са самостоятелни обекти и не са обща част. Когато обаче такива обекти не са изградени въз основа на архитектурен проект, то това подпокривно пространство е обща част, като в зависимост от това дали има нужната височина, пространство обем и нормален достъп по стълба, този етаж била обща част по предназначение или по естество. Позовава се и на практиката на ВКС по решение № 19 от 23.06.2020 г. по гр.д. № 2689/2019 г., ІІ г. о., решение № 5 от 11.04.2015 г. по гр. Д. № 3832/2015 г., І г. о., решение № 345 от 5.12.2011 г. по гр.д. № 1551/2010 г., ІІ г.о. и решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр. Д. № 4994/2015 г., ІІ г. о., даваща тълкуване, че видът на самостоятелните обекти в сградите е нормативно установен и се означава в одобрените от техническите органи архитектурни проекти. При действието на ЗУТ те са част от инвестиционните проекти – чл. 139. Архитектурния проект определя функционално-пространственото оформление на сградите и разпределението на отделните етажи съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Същото е предназначението и на архитектурните проекти и по отменените нормативни актове за териториално и селищно устройство, макар те да не съдържат аналогични разпоредби. Видът и функционалните характеристики на обектите на правото на собственост, предвидени по архитектурния проект, трябва да отговарят на действащите нормативи към момента на одобряване на проектите. Касаторът счита, че с оглед това тълкуване определящо за статута на подпокривния етаж не е предназначението, което му е дал едноличния собственик на сградата, а предназначението според одобрен архитектурен проект, който отговаря на действащите нормативи. След като такъв проект липсва, както и издадено разрешение за строеж, то липсват самостоятелни обекти в подпокривното пространство и съответно то се явява обща част по предназначение, тъй като има нужната височина, пространство и обем. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Тълкуването по посочената от касатора практика на ВКС е неотносимо към фактите по настоящото дело, въз основа на които са формирани изводите във въззивното решение. Разясненията в Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр.д. № 11/1983 г., ОСГК на ВС касаят сгради в режим на етажна собственост. В настоящия случай към момента на публичната продан сградата, в която се намира процесния втори (подпокривен) етаж не е била етажна собственост, а следователно релевантно е дали този етаж отговаря на изискванията за самостоятелен жилищен обект на вещни права според строителните правила и норми или не. Доколкото не се касае до преустройство след възникване на етажната собственост, то относими са фактическите характеристики на етажа при изграждането му, а изводите на съда, основани на експертното заключение е, че се касае до самостоятелен жилищен етаж. Неотносима се явява и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, на която се позовава касаторът. Цитираният абзац е от решение № 5 от 11.04.2015 г. по гр. Д. № 3832/2015 г., І г. о., по което е преценявано съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на § 5, т. 39 ЗУТ помещение, изградено като канцелария по одобрен архитектурен проект. И останалите решения са постанови по факти, различни от тези по настоящия спор – извършени след отчуждаване на сгради преустройства и реституция по ЗВСОНИ; спор дали продаден като самостоятелен обект, в който са монтирани инсталации, обслужващи всички обекти в сграда в режим на етажна собственост, е обща част или не; спор за статута на гараж, предвиден по архитектурен проект, но изграден в отклонение от него, свързано със съседно ПРУ, съставляващо обща част. Даденото в някои от тези решения тълкуване, предпоставящо наличие на архитектурен проект и неговото значение, е с оглед конкретната фактология по делата. В практиката на ВКС не е извеждан общ извод, че незаконен строеж не може да бъде самостоятелен обект на вещни права, в какъвто смисъл е изведената от касатора теза. Напротив, прието е, че незаконния строеж, дори и в режим на нетърпимост, е годен обект на вещни права - решение № 280 от 6.12.2016 г. по гр. д. № 2394/2013 г., IV г. о., решение № 60087 от 28.06.2021 г. по гр. д. № 3984/2020 г., II гр. о. При изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на Т. Б. Н. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 800 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Д. П.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение