Определение № 50578 от 01.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2006/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ EАД срещу въззивно решение № 198 от 22.06.2022 г., постановено по в. т. д. № 148/2022 г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решението на Окръжен съд Варна № 377/2021 г. по т. д. № 1344/2020 г. за осъждане на касатора да обезщети Т. П. за причинени й от ПТП неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до 40 000 лв., обезщетение за имуществени вреди за горницата над 38 лв. до присъдените 76 лв., ведно с лихва за забава от 17.12.2018 г., както и да заплати на С. И. Г. обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 33 750 лв. до 67 500 лв., обезщетение за имуществени вреди за горницата над 138, 34 лв. до 276, 68 лв., ведно с лихва за забава от 17.12.2018 г.

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно размера на обезщетението за обезвреда спрямо характера на травматичните увреждания от ПТП длъжен ли е въззивният съд да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя съгласно чл. 236, ал. 2, вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?“

2. „Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички възражения и доводи на страните и обосновани мотиви защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни?“

От касатора се поддържа, че съдът е разрешил първия въпрос в противоречие с практиката на ВКС по аналогични случаи, а по втория въпрос, че е необходимо достъп до касация да бъде осъществен с цел правилно прилагане на закона и развитие на правото. На самостоятелно основание се заявява и твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение.

При релевираните доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено. Претендира се присъждане на сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответниците по касация Т. П. и С. Г. не е подаден отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Производството по спора е образувано по предявена от Т. П. и С. Г. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искова молба с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетения в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди и 76 лв. за имуществени вреди в полза на П. и в размер на 90 000 лв. за неимуществени вреди и 368, 91 лв. за имуществени вреди в полза на С. Г., причинени им вследствие ПТП, реализирано на 18.11.2018 г. С постановяване на въззивното решение между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно дължимото на П. обезщетение в размер на 20 000 лв. за неимуществени вреди, 38 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва за забава от 17.12.2018 г., както и относно дължимото на С. И. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 33 750 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 138, 34 лв., дължими ведно с лихва за забава от 17.12.2018 г. Спорен е останал въпросът за дължимостта на обезщетенията в обема, надвишаващ сочените размери, и наличието, респективно обема на съпричиняване.

При постановяване на въззивното решение съставът на Апелативен съд В. е обсъдил наведените от застрахователя оплаквания срещу завишения според него размер на присъдените от Окръжен съд Варна обезщетения. Изложил е подробни съображения относно възприетите за осъществени релевантни факти въз основа на събраните гласни доказателства, експертизи, и писмени доказателства, а именно наличие на телесна повреда на Т. П., изразяваща се в счупване на десен голям пищял в областта на колянната става, обусловило трайно затруднение в движенията за период по-голям от един месец, и телесна повреда на С. Г., изразяваща се в травматичен шок, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване костите на дясна подбедрица, обусловило трайно затруднение в движенията за период не по-малък от три месеца; разкъсно-контузна рана в областта на главата с оформяне на белег, който е видимо отчетлив и загрозяващ лицето, счупване на две ребра и шиен прешлен. Кредитирал е заключенията на вещите лица, според които травмите на С. Г. сериозно са разстроили неговия живот, изпитвал е силни болки, претърпял е оперативна намеса и значителен период от време е имал нужда от лечение. Съставът е преценил и, че счупването на голяма кост е причинило сериозни страдания на ищцата П., допълнително подсилени от безпомощното състояние на нейния син, за който поради собствените си травми не е могла да се грижи. Наред с това, съдът е отчел млада възраст на ищцата /30 г./ и тази на сина й /4 г./, която е способствала за пълното възстановяване на причинените увреждания и благоприятния изход от травматичното им състояния. Във връзка с наведеното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване и релевирани оплаквания във въззивната жалба съставът на Апелатвен съд В. е преценил, че ищцата е била на задната седалка без поставен обезопасителен колан, а синът й не е бил поставен в детско столче. В същото време е анализирал подробно експертното заключение, според което и при правилно поставен обезопасителен колан ищцата би претърпяла същите увреди. Обсъдил е и поведението на делинкветна спрямо поведението на пострадалите и е преценил, че приносът на застрахования при ответното дружество водач за причиняване на общия вредоносен резултат е много по-голям. Той е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани от чл. 6, т. 1, чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ППЗДвП, като при изпреварване не е съобразил своето поведение с надлъжната пътна маркировка, пресякъл е единична непрекъсната линия и е навлязъл в пътна лента, предназначена за насрещно движение, при което е създал опасност за насрещно движещо се превозно средство и по непредпазливост е причинил процесното ПТП. В резултат на тези обстоятелдства съдът е редуцирал само обещетението на С. Г. с 1/4.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за директен достъп до касация е правно несъстоятелно. Не е достатъчно то да бъде само декларативно твърдяно, а е необходимо касаторът да е обосновал в достатъчна степен защо счита, че е налице соченият порок. В своята практика касационната инстанция нееднократно е посочвала, че става дума за тежък порок, който следва да е пряко установим от мотивите на въззивния акт без да е необходимо извършването на проверка относно правилността на фактическите изводи, събраните доказателства, приложението на материалния или процесуален закон. Подобен порок на съдебния акт нито се обосновава от касатора, нито се констатира от настоящата инстанция. Доводите по тази част от изложението се отнасят до обикновена неправилност на мотивите, изложени от въззивния съд, и представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Поставените два въпроса са лишени от характеристиката правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като те не кореспондират с наведените в касационната жалба оплаквания, а се явяват самоцелно зададени. Касаторът не е посочил кое доказателство или фактическо обстоятелство въззивният съд не е взел в предвид и, ако беше го сторил, неговите изводи биха били различни от изложените във въззивното решение. Въпросите всъщност касаят начина, по който касаторът интерпретира установените от предходните две инстанции релевантни факти и подвеждането им под критериите, заложени в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 4/1968 г., ППВС № 5/1969 г., ППВС № 17/1963 г. и казуалната практика по приложение на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, от които въззивният състав не се е отклонил. Съставът на Апелативен съд В. е осъществил съвкупна преценка на фактическите обстоятелства при определяне на действително претърпените от ищците вреди като е акцентирал върху обстоятелството, че счупването на голяма кост при Т. П. /голяма пищялна кост/, е довело до сериозни болки и страдания, които са препятствали ищцата да се грижи адекватно за своя син, получил доста по-сериозни травми. Не се подкрепят от изложените в исковата молба твърдения, оплакванията в касационната жалба, че обезщетението включвало и непретенрирани от ищцата П. вреди. Тя е формирала своето искане към съда с твърдения, че в резултат от причинените на детето й увреди е преживяла силен стрес, отделно от чисто физическите болки и страдания, които е търпяла от собствените си увреждания. В същото време съдът е отчел гладко протеклия оздравителен процес и липсата на необходимост от рехабилитация. Относно вредите, които е получил малолетният С., съдът е анализирал интензивните страдания, причинени от множеството счупвания, оперативната намеса, продължителността на възстановителния процес /близо 4 месеца/ и загрозяващия белег, който причинява социална изолация и затруднения в общуването на детето със съучениците му. Наличието на принос за настъпването на вредите от пострадалите е предмет на самостоятелна преценка във всеки отделен случай и съобразно спецификата на спора, поради което предпоставя анализ на факти, различни за всеки казус. В противовес на заявените от касатора твърдения въззивният съд обстойно е съпоставил тежестта на извършените от пострадалите и от дееца правонарушения, отчитайки значителната тежест на тези, извършени от последния за настъпване на общия вредоносен резултат. В същото време, без да игнорира събраните по делото доказателства, е съобразил и причинно-следствената връзка между настъпилите травматични увреждания и поведението на пострадалата П., обусловило потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която е отказано редуциране на обезщетението за неимуществени вреди.

Необходимо е да бъде изяснено, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е само формално вписано в изложението. Липсва каквато и да е обосновка коя правна норма се нуждае от тълкуване с оглед трудности по прилагането й, или поради натрупана съдебна практика по прилагането й, която вече не е актуална, или е погрешна.

Разноски не се присъждат.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС