Определение № 247 от 14.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 342/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. И. П. от [населено място] против решение № 1728 от 03.11.2010 г. по гр.д. №1459/2011 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – КП [фирма] – [населено място] буче е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Развити са и подробни доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че е налице основание по чл.281, т.3 ГПК- като е поддържал, че за правилното решаване на спора „ следва да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия”, цитирал е и решение на ВКС.Посочил е още, че въззивният съд не бил мотивирал решението си по отношение на извода, че не била налице извършена работа, което също на „ самостоятелно основание” налагало извода, че решението следвало да бъде касирано,отново е посочено решение на ВКС. Страната общо е заявила, че били налице предпоставките по чл.270, ал.1, т.1 ГПК и е изброила решения на ВКС и едно на СОС.Посочила е, че съгласно практиката на ВКС при договора за изработка работата се счита приета ако поръчващия при приемането не направи възражения и че приемането било не само фактическо действие но и правно. Направени са оплаквания за неправилност на решението на въззивният съд, поради това, че съдът не извършил преценка дали правното действие по приемането на работата било налице в противоречие с практиката на ВКС, не бил взел предвид съдебната практика, в смисъл, че такава нямало за това, че за да се счита приета работата следва непременно да бъдат подписани писмени документи, не бил взел предвид действителната воля на страните по чл.20 ЗЗД, не бил обсъдил в цялост доказателствата по спора и направил противоречиви и неправилни изводи. Общо е посочено, че постановеното от САС решение противоречи и на ТР ОСГК №1/2011г./ вероятно има предвид 2001г./ от което буквално са възпроизведени част от мотивите на т.8 и т.12. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което единствено се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. Като актове относими към това основание са изброените решения на ВКС по чл.290 ГПК, които обективират задължителна практика по конкретни правни въпроси. В случая, обаче правен въпрос не е поставен, а страната е разглеждала тези актове единствено като потвърждаващи, според нея, наличието на пороци в обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Освен това, решенията на ВКС са постановени при различна фактическа обстановка и по различни искове и без поставен правен въпрос, който да ги обединява като правен извод, не могат да бъдат установени предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел недоказаност на фактическото осъществяване на работата, която е била договорена т.е. недоказване на осъществена престация по сключения договор. Или към тези правни изводи, с оглед подробно разгледания доказателствен материал и произнасяне по защитните възражения на страната, нито е поставен правен въпрос, нито е обосновано разбирането на страната за това, че съдът следвало да извършва нови процесуални действия и да установява обстоятелства, свързани с броя и размера на нивите притежавани от ответника по иска. Тези доводи нямат никаква относимост към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, а и страната ги е квалифицирала по чл.281 ГПК, каквито са те по своята същност, но именно поради това същите са ирелевантни в тази фаза на касационното производство и не могат да бъдат разглеждани преди да бъде допуснато касационното обжалване, нито могат да бъдат основание допускането му. ТРОСГК №1 /01г. е ирелевантно, не само поради това, че същото е постановено по отменен процесуалноправен ред, особено буквално възпроизведените му точки относно разглеждане допускане на доказателства от втората инстанция, но и поради това, че страната не е изложила каквито и да било доводи, установяващи относимостта на възпроизведените текстове към разглеждания правен спор. Същото е относимо и към останалите приложени актове, които като обективиращи казуална практика са относими към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК / определенията по чл.288 ГПК не съставляват практика въобще/. И спрямо тях страната не е поставила релевантен правен въпрос, нито е очертала противоречие на конкретен правен извод на съда с правен извод направен по тези актове. Още повече, че и с тях са разгледани искове при различна фактическа обстановка, от която съответно следват и различни правни изводи. Освен че, липсват изложени доводи, свързани с противоречиво решен с тези решения и обжалваното правен въпрос / такъв въобще не поставен/, а и твърдяното противоречие е обосновано, не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. Направените оплаквания за неправилност на съдебния акт/ така квалифицирани и от страната/ също така са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 1000лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение