Определение № 1973 от 01.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 667/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерджи Инвестмънт“ ЕООД против решение № 641/16.12.2025г. по в.т.д. № 236/2025г. по описа на Апелативен съд - София, с което, след отмяна на решение № 1766/20.12.2024 г. по т. д. № 630/2024г. на Софийски градски съд: 1/ е отхвърлен предявеният от касатора срещу Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. първо ЗЗД, за връщане на платени без основание от „Енерджи Инвестмънт„ЕООД, в качеството му на производител на електрическа енергия от МВЕЦ „Средногорци“, на Фонда, целеви вноски за 2022г., в размер на 41 909,86 лева, поради извършено прихващане с дължими от дружеството към Фонда суми, изплатени от Фонда по силата на сключен с „Енерджи Инвестмънт„АД / понастоящем „Енерджи Инвестмънт „ ЕООД договор за компенсиране с премии - ВЕИ-343/23.08.2019г., установен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; 2/ „Енерджи Инвестмънт „ ЕООД е осъдено да заплати на Фонда, по предявен от същия насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 35 494, 98 лева - платени без основание премии за периода м. ноември 2019г. - м. юни 2021г. по нищожния договор, ведно с мораторната лихва за забава, считано от 08.05.2024г. върху тази сума до окончателното й изплащане. Насрещните искове на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ са отхвърлени – с правно основание чл. 55, ал.1,пр първо ЗЗД - за разликата до пълния предявен размер от 77 404, 84 лева, поради извършеното прихващане с дължимите от Фонда суми по главния иск - платени без основание целеви вноски за 2022г., предвид което прихващане е отхвърлен иска на дружеството, а насрещния иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен изцяло, като неоснователен. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която съдът е прогласил нищожността на договора за компенсиране с премии, в диспозитива на решението, без да е бил сезирал с такъв иск. Счита, че при иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД съдът може да обсъжда действителността на правното основание, като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване, но тази преценка не следва да се материализира в самостоятелен диспозитив, който установява нищожността със сила на присъдено нещо. Според него и с оглед на изложеното в тази част решението следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото върнато за ново разглеждане, тъй като това процесуално нарушение е довело до накърняване правото на защита на страната. Ответникът изрично е заявил, че не предявява отделен иск за прогласяване на нищожност на договора, тъй като няма правен интерес от това, предвид прекратяването му. В евентуалност касаторът сочи, че дори да се счете сезиран със самостоятелен иск за прогласяване нищожност на договора, въззивният съд е следвало да уведоми страните, че ще разгледа въпроса за нищожността и че могат да не бъдат зачетени правните последици на сделката или отделни нейни клаузи. Според касатора, въззивният съд неправилно разрешава и материалноправния въпрос относно това, дали сключването на договор при фактическо несъответствие с нормативно изискване относно инсталирана мощност, представлява противоречие със закона, по смисъла на чл. 26, ал. 1, пред. първо ЗЗД. Липсата на нормативна предпоставка за достъп до определен компенсационен механизъм според страната не води до нищожност поради противоречие със закона .Твърди се, че в случая въззивният съд е преценявал валидността на договора не според форма и съдържание, а въз основа на стоящи извън него факти и правоотношения, които не са въведени своевременно, в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК. Позовава се и на необсъден от съда факт: че в Допълнителното споразумение № 1 към договора за компенсация с премии – за прекратяването му по взаимно съгласие, считано от 19.09.2022 г., страните изрично са признали за уредени финансовите си взаимоотношения към датата на прекратяването и нямат претенции една към друга във връзка с изпълнението на договора, отделно от това че по този начин са потвърдили действителността на обвързващото ги правоотношение. Касаторът намира недопустимо години след сключване и изпълнение на договора, Фондът да въвежда пороци на сделката до степен на нищожност, тъй като подобно поведение противоречи на принципите на правната сигурност, и добросъвестността и стабилността на гражданския оборот. Касаторът твърди, че съдът е извършил неправилно съдебно компенсиране между вземането му за връщане на недължимо платени целеви вноски и вземането на Фонда, като е приложил неправилно материалния закон, игнорирайки публичноправния характер на целевите вноски и специалния режим, установен за тяхното събиране и погасяване. Според него, задължението за целеви вноски по § 8 от ПЗР на ЗПРЗДБРБ за 2022г. възниква пряко от закона и той изрично предвижда тяхното администриране и събиране по реда на ДОПК, което ги квалифицира като публични държавни вземания или на приравнени към такива вземания, подчинени на специален публичноправен режим. Счита, че общата уредба на компенсирането по ЗЗД е неприложима, когато едно от насрещните вземания е публичноправно и подлежи на събиране по реда на ДОПК. Твърди, че не е налице предпоставката на чл. 103 ЗЗД, тъй като липсва еднородност на вземанията, доколкото имат различна правна природа - едното / собственото му – от заплатени без основание целеви вноски / е публичноправно, а другото / на Фонда, от платени без основание премии / – частноправно, като тази му природа е обоснована с нищожността на договора и като основано на неоснователно обогатяване / чл. 55, ал. 1 ЗЗД /. Според него, Фондът има различно правно качество по отношение на всяко от вземанията: спрямо целевите вноски осъществява публичноправни функции по администриране на законовоустановени задължения / ЗПРЗДБРБ 2020 г./, а относно плащане на премиите – като страна по договорно правоотношение с ищеца по Закона за енергетиката. Насрещни вземания, възникнали спрямо различно правно качество на Фонда, според касатора не позволяват да бъдат обект на прихващане. Необоснованост на въззивното решение касаторът съзира в едновременно приетата основателност на иска му, но същевременно отхвърлянето му, предвид прихващане с вземане, произтичащо от обявена от самия съд нищожност. Едновременното му качество на кредитор и длъжник излизало „извън логическата и правна последователност, очертана от закона“. Ответната страна - Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не са формулирани въпроси, които да са правни, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК - кореспондиращи с решаващи мотиви на въззивния акт и от естество отговора им да промени правния резултат. Не е обоснован и допълнителен селективен критерий по същите, вкл. самостоятелната хипотеза на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК - установима единствено от мотивите неправилност, съгласно формираната практика на касационна инстанция по приложението на това основание. Счита, че съдът не се е произнесъл по непредявен иск, тъй като не е постановил отделен диспозитив относно валидността на договора. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за частична недопустимост и неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на „Енерджи Инвестмънтс“ЕООД / с предходна правноорганизационна форма на АД / срещу Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, за връщане на платени от ищеца на ответника суми, в общ размер от 41 909,86 лева, в качеството на целеви вноски за 2022г., бидейки производител на електрическа енергия от МВЕЦ „Средногорци“. Основанието за плащане на тези целеви вноски е закона - пар. 8, ал.1 от ПЗР на ЗПРЗДБРБ за 2022 г.. Твърди се и сключен с ответника договор, на основание пар. 34, ал. 1 от ЗИДЗЕ / ДВ бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г. / във вр. с с чл.36и, ал.1 от ЗЕ. Цитираната правна уредба задължава производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, с обща инсталирана мощност от 1 мW до 4 мW / съгласно последващо изменение - от 1 и над 1 мW /, да сключат договор за компенсиране с премия за произведените от тях количества до размера на определеното им нетно специфично производство, въз основа на което е определена преференциалната им цена. Към момента на сключване на договора, съгласно данните на които се е позовал Фондът – предоставени от Агенция за устойчиво енергийно развитие и „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, понастоящем „Електроразпределение Юг„ ЕАД – инснталираната мощност на обекта е 1,065 мW. Ищецът,обаче, твърди, че с независимо експертно становище е установено, че централата му не попада в хипотезата на пар. 8, ал. 1 от ПЗР на ЗПРЗБДБ за 2022г., тъй като инсталираната мощност на обекта е под 1 мW, а именно 975 kW / 0,975 мW/. За тази констатация твърди, че е уведомил Фонда, но същият е отказал да я съобрази и на основание пар .8, ал.1 от ПЗР на ЗПРЗДБРБ за 2022 г. е изискал от ищеца поредно внасяне на целеви вноски, с оглед произведена и продадена от енергийния му обект електрическа енергия за периода м.12.2022 г. – 30.06.2023 г., респ. целева вноска за м. декември 2022г.. Независимо, че я счита недължима, ищецът е заплатил такава на 15.01.2024 г., в размер на 41 909,86 лева,, която сума претендира с иска, като платена без основание, тъй като обекта му не отговаря на условието на пар. 8, ал. 1 от ПЗР на ЗПРЗДБРБ за 2022г.. Изрично се сочи, че договорът е прекратен по взаимно съгласие, със споразумение от 23.09.2022г., считано от 19.09.2022 г., както и че експертно констатираната действителна мощност на централата не е нова / в смисъл на последващо променена след сключването на договора /, а такава за периода от изграждането й до момента, т.е. за периода 2015 г. – 2022 г.. Ответникът е оспорвал главния иск, съответно твърдяната от ищеца действителна мощност на ВЕЦ – под 1 мW. Позовал се е на документалната обоснованост на същата, вкл. с декларация от ищеца, към момента на сключване на договора. Предявил е, при условия на евентуалност от уважаване на главния иск, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД - за връщане на получените от ищеца, на основание договора за компенсиране с премии, такива за периода м.11.2019 г. - м. 06.2021г., в размер на 77 404,84 лева и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава в издължаване на главниците, в общ размер от 3 719,31 лева. Ако претенцията на „Енерджи Ивестмънт“ЕООД бъде уважена и се окаже, че съответните мощности са под 1 мW за целия период на договора, то тогава сключеният договор за компенсиране с премии, според ответника, е нищожен, поради противоречие със закона (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Първоинстанционният съд е приел, че за определяне на инсталираната мощност са релевантни единствено параметрите на инсталираните в централата на ищеца генератори, съобразно техническата спецификация на производителя, като е счел, че данните относно реално произведена енергия, зависеща от множество други фактори, извън техническите характеристики на централата, не влияят върху тази преценка. Съобразил е, че дружеството не е представило документи относно характеристиките на електропроизводствените съоръжения и е оставил без уважение искането на касатора за назначаване на съдебно-техническа експертиза, като е счел, че същата е необходима само при нужда от специални знания, но не и като способ за заместване на писмени доказателствени средства. Позовал се е и на декларирана от собственика на водноелектрическата централа инсталирана мощност от 1 065 kW, в заявлението за сключване на договор за компенсиране с премия и декларация към него от 2019г., както и многократно – на инсталирана мощност над 1 000 kW до 1100 kW, при сключването на договори за достъп, продажба и присъединяване. Първоинстанционният съд е приел, че въз основа на доказателствата представени от ответника, относно въвеждането в експлоатация на централата, извънсъдебните изявления на праводателя на ищеца и данните за мощността й, съобразно които е присъединена към мрежата, централата на ищеца е с инсталирана мощност над 1 000 kW и предявеният главен иск е неоснователен, доколкото ищецът отговоря на предвидените от пар. 8, ал. 1 ПЗР на ЗПРЗБДБ 2022г. условия, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. Респективно внесените от него целеви вноски са били дължими и не подлежат на връщане. С оглед това, че насрещните искове са предявени под условие евентуално уважаване на главния, съдът не се е произнасял по същите. Депозирана е въззивна жалба от „Енерджи Инвестмънт“ ЕООД, в която се твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е допуснал поисканата от дружеството съдебно-техническа експертиза, за установяване действителната инсталирана мощност на МВЕЦ „Средногорци“ - основният спорен въпрос по делото. Така страната е била лишена от право на защита. Във въззивната инстанция е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, която е квалифицирала МВЕЦ „Средногорци“ като „руслова“ централа, без връзка с големи хидротехнически съоръжения, изградена директно върху речното русло, без голям язовир или значителен водоем за съхранение. Посочено е, че при този тип централи не може да се регулира водния поток в широки граници и енергопроизводството зависи от дебита на реката. Първичната енергия на водния поток се преобразува в механична във водната турбина, след което тя се преобразува в електрическа в генератора и тази електрическа енергия се подава към електроенергийната система. Акцентирано е на факта, че при всяка трансформация на енергията в реални условия се губи част от нея, а загубата на енергията при преобразуването й от един вид в друг се отчита с коефициента на ефективност (коефициент на полезно действие - КПД) на съответното съоръжение. Вещото лице е заключило, че общата мощност на инсталираните агрегати в процесната централа е 975 kW, което е по-малко от посочената в закона граница от 1 мW, при която възниква задължението за сключване на договор за компенсиране с премии с Фонда, съгласно съответните разпоредби на ЗЕ. В проведено съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че така изчислената мощност е непроменена от инсталирането на централата, тъй като не е имало реконструкции и модернизации, както и с оглед речния поток и наличния речен бент. Въззивният съд е приел, че заключението на СТЕ установява факта, че МВЕЦ „Средногорци“ не е произвеждала енергия по-голяма или равна на 1 мW, за да е налице нормативното изискване за сключване на договор за компенсиране с премии с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, съответно - за заплащане на целеви вноски, в размер на 41 909,86 лева за 2022г. от ищеца, като производител на електрическа енергия от МВЕЦ „Средногорци“. Въззивният съд е приел, че видно от клаузите на процесния договор, основание за сключването му и получаването на премии от „Енерджи Инветмънт“ ЕООД е дружеството да е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, с право на преференциална цена за произведената от него електрическа енергия. Основанието за компенсиране на такъв производител с премии от Фонда е пар. 34, ал. 8 от ЗИДЗЕ във връзка с чл. 36и, ал. 1 ЗЕ, но условието за това е наличието на мощност в процесния МВЕЦ от един или повече мW. Съдът е приел, че обектът не е отговарял на това изискване още към датата на сключване на договора – 23.08.2019 г., съгласно приетото по делото експертно заключение. С оглед на изложеното въззивният съд е приел, че сделката е нищожна, като сключена в противоречие със закона / чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД / и за страните се поражда задължение за връщане на полученото по нея. Съдът е посочил изрично, че искането на Фонда е за произнасяне по нищожността на договора в мотивите на съдебното решение, тъй като липсва за страната правен интерес от предявяването й със самостоятелен иск, доколкото договорът вече е прекратен по взаимно съгласие. Съдът е приел за безспорен факта, че за периода м. ноември 2019 г. –м.юли 2021г. получените от „Енерджи Инвестмънт“ ЕООД премии са в общ размер на 77 404,84 лева и с оглед нищожността на процесния договор подлежат на връщане, на основание чл. 55, ал. 1, пред. първо ЗЗД. По направените от ищеца възражения с отговора на насрещната искова молба, съдът е посочил, че вземането не се погасява с кратката тригодишна давност, а като реституционно вземане – с общата петгодишна давност, която не е изтекла. Насрещният иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен. С оглед изложеното, съдът е приел за основателни, както иска предявен от „Енерджи Инвестмънт“ ЕООД, за сумата от 41 909,86 лева, така и насрещния иск на Фонда, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, за сумата от 77 404,84 лева. В проведеното на 20.11.2024г. заседание касаторът е направил искане, с оглед правния резултат по главния и насрещните искове, да се извърши съдебно прихващане до по-малката от двете дължими суми. Съдът е приел, че са налице условия за исканото съдебно прихващане, като след компенсацията „Енерджи Инвестмънт“ ЕООД остава да дължи на Фонда сумата от 35 494, 98 лева / разликата между сумата от 77 404, 84 лева и сумата от 41 909,86 лева /. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси, обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ Следва ли въззивният съд, когато приема нищожност въз основа на факти, установени чрез събрани пред въззивната инстанция доказателства, да изготви отделен доклад по делото, с който въз основа на твърденията на страните да даде правна квалификация на правата на ищеца, както и на насрещните възражения на ответника, да посочи обстоятелствата, които се нуждаят от доказване и да разпредели тежестта на доказване ?; 2/ Допустимо ли е административен орган, който към момента на сключване и изпълнение на договора е разполагал с цялата релевантна информация и с предвидените в закона и договора средства за защита при евентуално неизпълнение, впоследствие да се позовава на нищожност на договора, като противоречащ на закона, вместо да упражни своевременно правата си по разваляне или договорна отговорност ?; 3/ Представлява ли сключването на договор, при фактическо несъответствие с нормативно изискване относно технически показатели – инсталирана мощност, „противоречие със закона“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, водещо до абсолютна нищожност ?; 4/ Представлява ли сключването на договор при фактическо несъответствие с нормативна препоставка за достъп до определен регулаторен механизъм „противоречие със закона“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, когато законът не предвижда изрично санкция нищожност ?; 5/ Налице ли е изискуемата по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД еднородност на вземанията, когато те възникват от различни по правна природа правоотношения – публичноправно и частноправно - и когато едната страна действа в различно правно качество?; 6/ Задължен ли е въззивният съд, като втора инстанция по същество, да изследва, при уловията на пълно и главно доказване, фактите, обстоятелствата и доказателствата, предоставени и изисквани от страните, в случаите когато съдът не е изложил мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, във връзка с нарушения по чл. 273, вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК. Не са посочени съдебни актове за сочения допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е предложена обосновка на заявената формално хипотеза на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Отделно се поддържа очевидна неправилност на въззивното решение, като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, обоснована с аргументите за незаконосъобразност / недопустимост / на прихващането, изложени в касационната жалба. Необосноваването на допълнителен селективен критерий е достатъчно основание за неразглеждането на формулираните въпроси при селектиране на касационната жалба. Отделно от това, част от въпросите не удовлетворяват характеристиката на правни въпроси - отговор на които би бил от възможно значение за промяната на правния резултат, а друга част - общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Касаторът не е релевирал факти, установяването на които би било от значение за различна преценка относно действителността на договора с Фонда / първи въпрос /, поради което, неотправени до страните изрични указания на съда, че ще се произнесе по нищожността му, още повече предявена от ответника с отговора на исковата молба, не са препятствали защитата на ищеца досежно релевантни за противен извод факти, освен противопоставянето на правни доводи срещу нищожността, което не е бил препятстван да стори и с касационната си жалба. По същество касаторът оспорва единствено приетото от съда основание за нищожност - поради противоречие със закона / предмет на трети и четвърти въпроси /, но все въз основа на съобразените от съда факти. Впрочем, новите доказателства, на които акцентира първия въпрос, са събрани по искане на самия касатор, по реда на чл. 266, ал.3 ГПК, не касаят нови факти, незаявени в рамките на процесуалната преклузия, вкл. за нищожността, предвид императивната й материалноправна уредба, нито е възприета различна правна квалификация на предявените искове, за да биха възникнали за въззивния съд задължения по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият от въпросите е юридически non sense, тъй като на нищожността може да се позовава всеки и упражняването на това право не е обусловено от наличието на предпоставки, освен наличието на правен интерес за прогласяването й. Прогласяването на нищожност на договора и развалянето му не са кумулативни опции. Нищожен договор не е допустим обект на разваляне по чл. 87 ЗЗД. Трети и четвърти въпроси се отнасят до правилната квалификация на основанието за нищожност на договора, но от възприемането на различна такава / вместо липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. четвърто ЗЗД / не би последвал различен правен резултат по спора, поради което въпросите не удовлетворяват изискването за правни, по смисъла на т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Ищецът не е противопоставил, съпътстващо успешно оспореното, друго валидно основание на сключения с Фонда договор. Еднородността на вземанията – обект на прихващането – е удовлетворена с качеството им на парични престации. Различната им характеристика - на частноправно / за ответника, като произтичащо от договор / и публичноправно / за ищеца, като произтичащо от закона / вземания, както се твърдят от касатора, ако изобщо би могла да се сподели / пети въпрос /, е чуждо на преценката за „еднородност„, по смисъла на чл. 103 ЗЗД – чл. 104 ЗЗД обстоятелство. Няма и спор, че титуляр на фактическите плащания без основание са именно страните по спора, а констатираната липса на основание / вкл. и по силата на закона / прекъсва и първоначалната обвързаност с такова / по ЗЕ, респ. ПЗР на ЗПРЗБДБ 2022г. /. Впрочем, при липса на касационни доводи за неправилност на решението по уважения насрещен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, спорен е правния интерес на ищеца от атакуване единствено на приложеното от съда прихващане вземанията по уважените главен и насрещен искове, доколкото без прихващането ищецът би дължал сума от 77 404,84 лева, вместо 35 454,98 лева, срещу присъдени му от ответника 41 909,86 лева - икономически идентичен резултат. Шестият въпрос не кореспондира с касационни доводи за неправилност на въззивното решение, поради несъобразяване на съда с релевантни, за различен правен резултат, доказателства, поради което отговор на такъв въпрос не би имал значение за произнасяне по касационните доводи на страната, в рамките на които е ограничено произнасянето на настоящата инстанция / чл. 290, ал. 2 ГПК /, доколкото подобен пропуск на съда не би имал характеристиката на съществено процесуално нарушение. Касаторът се позовава единствено на несъобразеното от съда допълнително споразумение № 1 - за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Същото е сключено от страните в условията на възприемана от тях действителност на договора, предвид което, признанието им за уредени взаимоотношения по повод прекратяването обективно не би могло да касае уредени по съгласие на страните последици на нищожността му / относно вземането на ответника от изплатени премии за периода на действието му /. Относно вероятна недопустимост на въззивното решение настоящият състав дължи преценка и без обосноваване на основание за допускане на касационното обжалване. Няма основание да се приеме такава – липсва произнасяне с отделен диспозитив, за прогласяване нищожността на договора. Упоменаването й в диспозитива по предявените главен и насрещни искове не е идентично на разглеждането й, като самостоятелен предмет на спор, извън значението й на преюдициален факт от значение за правния резултат. Не може да се сподели очевидна неправилност на въззивното решение, изводима единствено от факта на извършеното от съда прихващане, доколкото от мотивите на съдебния акт не е изводима неправилност на извода за наличие на предпоставки за прихващане между две насрещни, изискуеми и ликвидни парични престации, съгласно чл. 103 – 104 ЗЗД. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение