Определение № 570 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2276/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ПК“Минерал“, с. Рударци, община Перник, чрез процесуалния и представител адвокат Д. Х., срещу въззивно решение № 95/16.03.2020г. по гр. д. № 883/2019 г. по описа на Пернишки окръжен съд. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения,че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1, т.3 и ал.2,предл.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се въпросите: 1.При преминаване на собствеността върху сграда, построена по силата на отстъпено право на строеж на основание чл.2,ал.3 ЗОС /отм./, ведно с правото на строеж в полза на трето лице, собствеността върху прилежащия терен към сградата остава ли в полза на бившия собственик на сградата; 2.При погиване на сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж на основание чл.2,ал.3 ЗОС /отм./, която е придобита без прилежащ терен към нея, възниква ли в полза на бившия собственик на сградата право да построи нова сграда върху прилежащия терен. Не се сочи практика по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба община Перник изразява становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на решението в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 1669/2019г. по гр.д.№570/2019г. на Районен съд – Перник в частта, с която е признато за установено по отношение на община Перник, че Потребителска кооперация „Минерал“, с. Рударци, е собственик на прилежащ терен от 482 кв.м. към сграда /фурна/, построена в парцел Х, кв.67, с. Рударци, и представлява прилежащ терен към масивна фурна на един етаж със застроена площ 220 кв.м., от които 220 кв.м. под сградата и 262 кв.м. около нея и е постановено друго, с което е отхвърлен така предявеният иск.В останалата част, с която е отхвърлен установителният иск за признаване правото на собственост спрямо цялото урегулирано място с площ 1650 кв.м., първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел,че ищецът ПК „Минерал” твърди, че с нот.акт. № 28/99г. е признат за собственик на масивна фурна със застроена площ от 220 к.м., построена в парцел X, кв. 67 по плана на с. Рударци. Поддържа, че е собственик на този имот на основание чл.2, ал.3 от ЗОбС / отм./, като сградата и имотът, в който е изградена, са заприходени като дълготраен материален актив на кооперацията, а строежът е извършен през 1963-67г. с труд и средства на кооперацията. Твърди, че е правоприемник на ПК“Спасение“. Твърди, че имотът, върху който сградата е построена, е отчужден през 1962г., като обезщетенията на собствениците са изплатени със средства на кооперацията. Кооперацията е придобила имота по силата на проведена отчуждителна процедура. В условия на евентуалност е претендира, че е собственик на прилежащия терен към сградата, построена в УПИ X на основание чл. 2, ал.3 ЗОбС/ отм./. Въззивният съд е приел, че е установено твърдяното правоприемство. От заключението на СТЕ е приел, че действащият план на с. Рударци е одобрен със заповед III – 234/09.04.1976г. и съгласно този план площта на спорния УПИ е 1819 кв.м. Със заповед № 456/14.03.2017г. е одобрено изменението на ПУП, като част от УПИ Х е придадена към новообразуван УПИ и понастоящем процесният УПИ Х е с площ от 1650 кв.м. Преди 1976г. е имало два други плана – от 1946г. и от 1958г. По последния процесният УПИ Х попада върху парцели Х- 509 и ХI – 509 в кв. 8. С решение от 24.09.1962г. на комисия, назначена от председателя на ИТ на Селския общински народен съвет на основание чл. 13 от ПОИНДОН, са оценени местата, трайните насаждения и сградите в кв. 8 по плана на с. Рударци, отредени за терен за фурна, съгласно заповед № 879/24.06.1962г. Оценени са 712 кв.м. на Г.А.. от имот пл. №509 и още 928 кв. м. от имот пл. № 509 на същия, както и 215 кв.м., собственост на Общинския народен съвет, с.Даскалово. Действащият план е утвърден през 1958г., а отреждането на спорния недвижим имот за изграждане на фурна е станало със заповед № 978/24.06.1962г., така както е описано в оценителния протокол от 1962г. и съответно приложимият закон е ЗПИНМ / отм./. Съгласно чл.42, ал.3 от същия въз основа на улично-регулационните планове се осъществяват мероприятия на кооперациите и политическите и обществени организации, като: направа на всякакви сгради и строежи и създаване на терени за нуждите на тези учреждения, предприятия и организации и за осъществяване на обществените им задачи. По силата на чл. 39, ал.1 ЗПИНМ /отм./, недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на този закон. За да се приеме, че имотите, включени в парцелите, отредени за изграждане на фурна, са били отчуждени, следва да се представят доказателства за извършено плащане в полза на правоимащите, каквито доказателства по делото не са налице. Ищцовата кооперация е приложила документи, удостоверяващи извършено плащане в полза на трети лица, но не и на лицето, чиито имоти са били отчуждени. В потвърждение на този извод е и писмото, отправено от ПК „Спасение” до ДЗС Д. от 1967г., в което изрично се сочи, че тези суми са били преведени на ТКЗС и на физически лица, като е поискано възстановяването им. Доказателства, че такова плащане е извършено до 1.06.1973 г. не са представени. Съгласно чл. 105 ЗТСУ (отм.), недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се заемат, след като инвеститорът обезщети правоимащите съгласно с този закон. При тази нова правна уредба условие, за да се приеме, че имотът е било отчужден, е извършване на плащане на дължимото се обезщетение, каквито доказателства, липсват, предвид на което и ищцовата кооперация не е доказала, че е придобила собствеността по силата на извършеното отчуждение. Разпоредбата на чл. 2, ал.3 (отм.) от Закона за общинската собственост изключва от обхвата на общинската собственост сградите и постройките на кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен. За да се уважи така предявеният евентуален иск относно прилежащия терен към фурната, изградена в УПИ X, е достатъчно кооперацията да докаже, че е построила със свои средства сграда върху държавната земя до 13.07.1991 г. В случая е установено, че фурната е била изградена към релевантния момент, като не се спори, че това е станало със средства на кооперацията, поради което и същата е станала собственик на сградата на основание на цитираната законова разпоредба. По делото е установено обаче, че пред публичния изпълнител е имало образувано изпълнително дело против ищцовата кооперация, като принудителното изпълнението е било насочено върху фурната, построена в имота. С влязло в сила постановление от 14.12.2009г. по изп.д. № 523/2009г. на публичния изпълнител сградата е възложена на „Д-2” ЕООД, гр. Перник. Следователно кооперацията не е собственик на сградата, поради което и установителният иск за право на собственост върху прилежащия терен се явява неоснователен. Това е така, защото прилежащият терен има несамостоятелно, обслужващо значение спрямо постройката. Прилежащият терен не може да се отдели от сградата като обособен, самостоятелен имот, независим от сградата върху него и след като ищецът не е собственик на сградата, то и същият не може да претендира самостоятелни права върху прилежащия към нея терен на основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В случая поставените въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение в посочите хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Те не могат да се преценят като относими към решаващите изводи на въззивния съд. Решаващият извод в обжалваното решение е, че кооперацията не е собственик на целия УПИ, тъй като липсва проведено отчуждаване в нейна полза по реда на ЗПИНМ/отм./, а построената върху терена фурна е продадена/възложена/ от публичен изпълнител за задължения на кооперацията в процедура по принудително изпълнение, поради което бившият собственик на сградата не може да претендира прилежаща площ. Пред въззивния съд не са въвеждани факти за погиване на сградата, той не е обсъждал такъв въпрос и не е излагал мотиви в тази връзка. Ето защо и хипотетично зададен, въпросът не отговаря на изискванията на чл.280,ал.1 ГПК. Освен това, за да е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК въпросът трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В конкретния случай в изложението бланкетно се сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без конкретна обосновка за неговото наличие по настоящето дело. Предвид липсата на релевантен правен въпрос, следва да се приеме, че не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че касаторът не сочи и коя е неясната правна норма, която се нуждае от тълкуване или по която липсва съдебна практика, или същата се нуждае от актуализиране, предвид настъпилите промени в обществените отношения, т.е. не се установява и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържана от него. Липсва и посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Не се констатира наличие на нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение - значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. При този изход на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.