Определение № 5988 от 22.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4724/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 558 от 16.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 373/2025 г. на ОС-Монтана е потвърдено определение № 775/11.06.2025 г. на РС-Лом, с което е върната искова молба вх. № 229 от 11.01.2023 г. на Р. Ц. П. срещу Д. С. П. за установяване на собствеността на ищцата върху 1/2 ид. част от 12 бр. земеделски земи в землището на [населено място] махала и [населено място], област М., подробно описани в определението, и производството по делото е прекратено.

Въззивният съд е приел, че с протоколно определение от открито съдебно заседание № 345 от 11.06.2025 г. районният съд е върнал исковата молба на Р. Ц. П. и е прекратил производството по предявения от нея положителен установителен иск за собственост на Ѕ ид. част от описаните земеделски земи, като е изложил подробни съображения, мотивиращи акта му. На същата дата районният съд е постановил отделно определение № 775 от 11.06.2025 г., с което без мотиви повторно е върнал исковата молба и е прекратил производството.

Прието е, че предмет на обжалване е определение № 775 от 11.06.2025 г. на РС-Лом, което следва да бъде потвърдено по съображения, които ще изложи въззивният съд.

Прието е, че производството по положителния установителен иск за собственост е образувано при висящността на производството по иск за делба на същите имоти между същите страни. В тази хипотеза искът за собственост е бил допустим. В хода на делото по иска за собственост обаче е влязло в сила съдебно решение по другото дело, с което делбата е допусната – решение от 23.03.2020 г. по гр. д. № 65922/2017 г. на СРС, 144-ти състав. С влизане в сила на решението по допускане на делбата искът за собственост на Ѕ ид. част от същите имоти, за които ищцата твърди придобиване по давност, е станал недопустим, тъй като вече има формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за съсобствеността на имотите между същите страни, при равни права. Прието е, че забраната на чл.229, ал.1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението. Силата на пресъдено нещо на решението по иска за делба се разпростира и по отношение на правоприемниците на съделителите по въпросите между кои лица и при какви квоти е съществувала съсобственост към момента на влизане на решението в сила. Последващ процес между съделителите, респ. между техните правоприемници, е допустим само ако след влизане в сила на решението по допускане, респ. по извършването на делбата, са се осъществили нови факти и обстоятелства, имащи значение за принадлежността на правото на собственост. По настоящото дело не се твърди последващо придобивно основание, настъпило след влизане в сила на решението по допускане на делбата.

Частна касационна жалба срещу въззивнотго определение е подадена от ищцата Р. Ц. П..

Жалбоподателката поддържа, че решението по допускане на делбата, влязло в сила на 22.12.2023 г., е постановено между нея и вече починалия на 22.04.2023 г. Д. С. П., което правело делбеното решение нищожно като постановено по отношение на лице, което не е било живо към този момент. Отделно от това, след като не са били конституирани наследниците на починалия, решението било и недопустимо. Освен това делбеното дело трябвало да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК и да изчака развитието на делото по иска за собственост. Нарушаването на това изискване водело до недопустимост на решението по допускане на делбата. Решението по иска за делба не можело да прояви правни последици и не можело да послужи като основание за прекратяване на производството по иска за собственост.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Има ли преюдициално значение за спора предявеният иск по чл.79 ЗС пред предявения иск за делба по гр. д. № 6592/2017 г. на СРС, 144 с-в;

2. Могат ли съдебните решения, постановени по гр. д. № 6592/2017 г. на СРС, 144-ти състав и в. гр. д. № 8442/2020 г. на СГС, издадени по отношение на несъществуващ субект, да породят правни последици за страните по отношение на предявения иск за собственост, основан на чл.79 ЗС, по гр. д. № 46/2023 г. на РС-Лом.

По първия въпрос въззивното определение влизало в противоречие с ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, а по втория – на ППВС № 2/29.09.1977 г., решение № 1577/14.07.1959 г. по гр. д. № 3613/1959 г. на II-ро г. о. на ВС, както и на последваща практика на ВКС.

Отговор на частната касационна жалба е подаден от И. Н. М., в качеството й на управител на наследството на Д. С. П.. Изразено е становище, че не следва да се допуска касационно обжалване и по двата въпроса, тъй като те не са обуславящи за изхода на делото, доколкото въззивният съд не се е произнесъл по тях.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.

Не е налице обаче основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

И двата въпроса, които се поставят в изложението към частната касационна жалба, са относими към допустимостта на решението, постановено в делбеното производство, но не и към определението за прекратяване на производството по иска за собственост, което е предмет на настоящото частно производство, ето защо те не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. След като тези въпроси не са били поставени в делбеното производство преди влизане в сила на решението за допускане на делбата, те не могат да се отразят на резултата по настоящото дело. Съдебното решение по иска за делба, дори да е процесуално недопустимо поради това, че е постановено спрямо неправосубестна страна или поради това, че делбеното производство не е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, не е правно нищо, след като не е било обезсилено по реда на инстанционния контрол. Това решение е влязло в сила и следва да бъде съобразено в производството по установителния иск за собственост, както са процедирали и двете предходни инстанции по настоящто дело.

Тъй като поставените въпроси не отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, те не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на определението за прекратяване на производството по иска за собственост.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,