Определение № 60526 от 02.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2347/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Акумпласт“ АД, [населено място] и „Енко Пластикс“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 1692 от 05.07.2019 г. и допълващото го решение № 2654 от 02.12.2019 г., постановени по в. т. д. № 4379/2017 г. на Софийски апелативен съд. Касаторът „Акумпласт“ АД обжалва основното въззивно решение № 1692 от 05.07.2019 г. в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски градски съд, VI-17 състав решение № 48 от 11.01.2017 г. по т. д. № 3200/2015 г., с което са уважени предявените от „Енко Пластикс“ ЕООД искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПрД за установяване нарушението на регистрираните от „Енко Пластикс“ ЕООД промишлени дизайни за каси: промишлен дизайн № 2 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6852; промишлен дизайн № 5 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6852; промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6852 и промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6723 и искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПрД за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, и на инструментите и шприцформите, касаещи производството на процесните пластмасови каси, а е отхвърлен предявеният от него инцидентен установителен иск с правно основание чл. 59 ЗПрД за установяване правото му на преждеползване относно процесните дизайни. Посоченият касатор поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като са били налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, предвид висящите съдебни производства пред Административен съд – София-град и Върховен административен съд по обжалване решението на Председателя на Патентно ведомство за заличаване на всички процесни дизайни. Релевира множество оплаквания и за неправилност на акта поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост, с твърдението, че: Въззивният съд не е зачел силата на пресъдено нещо, формирана с влизането в сила на решение № 5495 от 27.09.2018 г. по адм. д. № 9837/2017 г. на Административен съд – София-град, потвърдено с решение № 11949 от 19.08.2019 г. по адм. д. № 14622/2018 г. на Върховен административен съд, с които е потвърдено решението на Председателя на Патентно ведомство за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6723; Неоснователно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК и да се произнесе по законосъобразността на актовете на Патентно ведомство за регистрация на процесните дизайни; Неправилно са преценени доказателствата по делото, в т. ч. и разногласията между вещите лица от тройната експертиза, относно наличието на идентичност между регистрираните дизайни и дизайните на произвежданите от „Акумпласт“ АД продукти. В касационната жалба на същото дружество са изложени подробни съображения и срещу извода на въззивната инстанция за основателност на иска по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПрД поради недоказаност на твърдението, че шприцформите, с които са произвеждани процесните каси, са бракувани (унищожени), както и срещу преценката за неоснователност на предявения от него иск по чл. 59 ЗПрД за установяване правото му на преждеползване по смисъла на чл. 23 от същия закон. Наред с твърдението за процесуална недопустимост на въззивното решение в атакуваната му част, касаторът „Акумпласт“ АД моли за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, произтичаща, според него, от несъобразяването на влязлото в сила решение № 5495 от 27.09.2018 г. по адм. д. № 9837/2017 г. на Административен съд – София-град за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6723. Освен това, завява и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което поддържа по отношение на въпросите: „ 1. Трябва ли на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК да бъде спряно производството по искове с правно основание чл. 57 ЗПрД при висящ административен процес по обжалване решението на Председателя на Патентно ведомство на РБ, с което по предвидения в ЗПрД ред е постановено заличаване регистрацията на промишления дизайн, чиято защита се търси с исковете по чл. 57 ЗПрД; 2. Компетентен ли е на основание чл. 17, ал. 2 ГПК съдът в производството по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПрД да вземе инцидентно становище по законосъобразността на административния акт на Патентно ведомство по регистрацията на промишлен дизайн, при заявено от ответника оспорване на неговата законосъобразност; 3. Притежава ли дизайнерът свобода при проектирането на каси за хранителни продукти от пластмаса, след като техните форма, размери и изисквания за дръжки и оребрявания са установени с държавни стандарти /БДС/; Респективно – съществени ли са за липсата на идентичност по смисъла на чл. 12 ЗПрД дори малките разлики в дизайна при продукти, които са стндартизирани от БДС; 4. Каква е доказателствената стойност на писмените доказателства без изображения /фактури с каси от съответните размери/ в производството по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПрД“. Касаторът „Енко Пластикс“ ЕООД обжалва основното въззивно решение № 1692 от 05.07.2019 г. в частта, с която, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VI-17 състав решение № 48 от 11.01.2017 г. по т. д. № 3200/2015 г., са отхвърлени предявените от него срещу „Акумпласт“ АД искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗПрД за преустановяване нарушението върху правата върху процесните промишлени дизайни и за изземване и унищожаване на шприцмашините, собственост на ответника, както и допълнителното въззивно решение № 2654 от 02.12.2019 г., с което: след частична отмяна на първоинстанционното решение, предявените искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПрД за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението на правата на „Енко Пластикс“ ЕООД, както и на средствата за тяхното производство, са отхвърлени; двете страни са осъдени да заплатят държавна такса съобразно изхода на делото; уважена е молбата по чл. 248 ГПК на „Акумпласт“ АД за присъждане на разноски за производството и са оставени без разглеждане като просрочени депозираните от „Енко Пластикс“ ЕООД молба по чл. 250 ГПК за допълване на въззивното решение „по отношение уважаване на иска по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПрД спрямо продуктите, предмет на нарушението и на инструментите, послужили за производството им“, както и молба по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски. Касаторът „Енко Пластикс“ ЕООД поддържа, че основното въззивно решение в частта, предмет на подадената от него касационна жалба, е очевидно неправилно, тъй като съдът е направил напълно необоснован извод, че не е установено понастоящем да се произвеждат продукти в нарушение на процесните дизайни и че шприцмашините не следва да бъдат обект на изземване и унищожение. Твърди очевидна неправилност и по отношение на допълнителното въззивно решение. Изразява несъгласие с извода, че депозираните от него молби по чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК са просрочени, а също и с уважаването на молбата на насрещната страна за допълване на въззивното решение с отхвърляне на исковете по чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗПрД. Освен това, оспорва размера на държавната такса, за която е осъден, както и размера на присъдените на „Акумпласт“ АД разноски за производството. В изложенията към двете касационни жалби посоченият касатор поддържа искане за допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, без да мотивира наличието им и без да поставя конкретни въпроси във връзка с първото от тези основания. Наред с двете касационни жалби, касаторът „Енко Пластикс“ ЕООД е депозирал и насрещна касационна жалба срещу основното въззивно решение. Същата обаче е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Както е изяснено в практиката на ВКС, която настоящият състав напълно споделя (определение № 450 от 06.11.2017 г. по гр. д. № 909/2017 г. на II г. о., определение № 25 от 02.02.2018 г. по ч. гр. д. № 79/2018 г. на II г. о.): Насрещната касационна жалба не е просто касационна жалба от насрещна страна /ответник по касация/, подадена в срока за отговор и като защита на инициирано касационно обжалване, а има функцията да „разшири“ предмета на касационно обжалване, но само в онази част на обжалването, в която касационното производство е вече висящо, т. е. за онази част на обжалваното въззивно решение, спрямо която, по силата на подадената в тази част касационна жалба, е проявил действие суспензивният ефект на касационната жалба; Насрещната касационна жалба не е процесуално средство, чрез което законодателят дава възможност да се повлияе на стабилитета на необжалваната част от въззивното решение, т. е. да се иска обжалване и по отношение на онези части от въззивното решение, за които срокът за обжалване е изтекъл; Най-характерната особеност на насрещната касационна жалба е нейната обусловеност от подадената преди нея касационна жалба на друга страна, в смисъл, че подаването на насрещна касационна жалба е поставено в зависимост от подаването на първоначална касационна жалба, т. е. от предмета и обема на това обжалване. В случая и двете страни са подали касационни жалби срещу основното въззивно решение в неблагоприятните за всяка от тях части на акта. Следователно, доколкото е упражнил правото си на обжалване, за ищеца „Енко Пластикс“ ЕООД не съществува процесуална възможност за подаване на насрещна касационна жалба. Такава възможност за него би имало само, ако в срока по чл. 283 ГПК не е подал касационна жалба, т. е. ако правото му на жалба е погасено. Отделно от това, предметът на насрещната касационна жалба на „Енко Пластикс“ ЕООД изцяло съвпада с предмета на подадената от него касационна жалба, от което следва извод и за липса на правен интерес от същата. Страните оспорват взаимно касационните си жалби и молят за недопускането им до разглеждане, респ. за оставянето им без уважение по съображения в депозираните по делото писмени отговори. Претендират разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу актове, подлежащи на касационно обжалване. С постановеното по делото основно решение от 05.07.2019 г. въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, включително и чрез препращане към мотивите й, че ответникът по исковете „Акумпласт“ АД е нарушил правата на ищеца „Енко Пластикс“ ЕООД върху регистрираните от него процесни промишлени дизайни за “каси за съхранение на продукти“, тъй като към датата на исковата молба е произвеждал и продавал каси от пластмаса за съхранение и транспортиране на продукти с дизайн, който е идентичен на регистрираните, както и извода, че не е доказано правото на ответното по исковете дружество за преждеползване на същите дизайни. Съобразявайки обаче настъпилия в хода на процеса факт, че с влязло в сила решение № 5495 от 27.09.2018 г. по адм. д. № 9837/2017 г. на Административен съд – София-град, потвърдено с решение № 11949 от 19.08.2019 г. по адм. д. № 14622/2018 г. на Върховен административен съд, е потвърдено решението на Председателя на Патентно ведомство за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн № 6 от множествен промишлен дизайн с рег. № 6723, както и обстоятелството, че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПрД заличаването има обратно действие – от датата на подаване на заявката, решаващият състав е счел, че искът по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПрД по отношение на този дизайн е неоснователен и след отмяна на първоинстанционния акт е отхвърлил същия, като е потвърдил уважаването на претенциите на посоченото основание за всички останали дизайни. По отношение на исковете по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПрД за преустановяване на нарушението, въззивната инстанция е приела, че същите са недоказани и неоснователни, тъй като при огледа на вещото лице от техническата експертиза не е установено наличие на произведени каси от процесните видове, т. е. не е установено нарушението да продължава и към момента на приключване на устните състезания. За неоснователен е счетен и искът по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПрД за изземване и унищожаване на средствата за извършване на нарушението – шприцмашините, като в останалата му част (за шприцформите) първоинстанционното решение, с което тази претенция е уважена, е потвърдено. С допълнителното решение от 02.12.2019 г. е уважена подадената от „Акумпласт“ АД молба по чл. 250 ГПК за частична отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПрД за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението на правата на „Енко Пластикс“ ЕООД, както и молбата му по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски за производството, в т. ч. и за адвокатско възнаграждение, като направеното възражение за прекомерност на същото е счетено за неоснователно. Същевременно, подадените от „Енко Пластикс“ ЕООД молба по чл. 250 ГПК за допълване на въззивното решение „по отношение уважаване на иска по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПрД спрямо продуктите, предмет на нарушението и на инструментите, послужили за производството им“, както и молба по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски са оставени без разглеждани по съображения, че са депозирани след изтичане на преклузивния законов срок. С допълнителното решение страните са осъдени да заплатят и дължимата по делото държавна такса. Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване както на основното, така и на допълнителното въззивно решение. Достатъчно основание за допускане на касационния контрол в случая е вероятността за недопустимост на посочените актове, произтичаща от обстоятелството, че са били налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството, в което те са постановени. Освен, че за недопустимостта на обжалваните въззивни решения ВКС е длъжен да следи служебно, съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в тази връзка е релевиран и изричен довод от страна на касатора „Акумпласт“ АД, като е поставен конкретен процесуалноправен въпрос (въпрос № 1). По отношение на същия обаче е осъществено не поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид наличието на практика на ВКС – постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 769 от 23.12.2019 г. по ч. т. д. № 2036/2019г. на II т. о. Поради изложените съображения не следва да се обсъждат останалите заявени от страните основания за допускане на касационното обжалване. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК