Определение № 1791 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2065/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищцата С. Д. Ж., чрез адв.Д. Г., срещу определение №1309/31.03.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№676 /2023г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение №1116/26.01.2023г. по гр.д.№16000/2022г. на Районен съд-гр.Варна, с което е оставено без уважение искането на ищцата С. Ж. за освобождаването й от задължението за заплащане на държавна такса по делото.В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение с искане за неговата отмяна.

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:

С обжалваното определение Варненският окръжен съд е приел, че от съвкупния анализ на изложените твърдения, декларацията от 03.10.2022 г. по чл.83, ал. 2 от ГПК и приложените към нея писмени доказателства се установява, че ищцата е на 52 години, омъжена, доходите на семейството й се формират от получаван от нея месечен доход в размер на 500 лв. от почистване на частни домове и получаван от съпруга й месечен доход в размер на 700 лв. за полагане на почасов труд като общ работник, има три деца, не упражнява търговска дейност и не притежава дялове или акции в търговски дружества, не притежава МПС и парични влогове.Притежава в съсобственост със съпруга й недвижим имот с площ от 710 кв. м., находящ се в [населено място], [улица]. Сочи, че съпругът й страда от заболяване, което налага периодични разходи в размер на 100 лв. месечно.

Въззивният съд е съобразил, че частната жалбоподателка не е представила доказателства за посоченото в декларацията заболяване на съпруга й, налагащо периодични разходи, че тя е на възраст, която позволява да реализира доходи от своя труд, а същевременно налагането на възбрани върху притежавания от нея недвижим имот е пречка само да го отчуждава, но не и да го отдава под наем и реализира доходи от него, поради което е приел за недоказано твърдението й, че не разполага с парични средства за заплащане на дължимата държавна такса.

При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 от ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо.

Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело.Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.

Обосновават се предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по два въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

• налице ли е основание за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса по делото, ако същия притежава идеална част от недвижим имот, който е изграден на етап „груб строеж“;

• има ли хипотеза, при която собствен имот или идеална част от него не може да служи за набавяне на доход.

При формираните от въззивния съд правни изводи, поставеният в изложението на жалбоподателката първи въпрос не е обуславящ, тъй като за да прецени, че ищцата е в състояние да реализира доход от наем не е коментирал каква е степента на завършеност на недвижимия имот, който тя претендира, че притежава с нейния съпруг.Отделно от това отказът лицето да бъде освободено от това задължение не е обоснован само с потенциалната възможност имота да се отдава под наем на трети лица, а и с оглед трудоспособната възраст на ищцата и нейния съпруг, както и липсата на доказателства, че здравословното състояния на последния е такова, че са налага ежемесечно да се правят разходи за лечение на хронично заболяване.

Вторият въпрос не е правен, а фактически, поради което не покрива общия критерий за допускане на касационно обжалване.

На основание чл.274, ал.3, вр. чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК независимо от предпоставките по чл.280, ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност.

За да се приеме, че е налице твърдяния порок е необходимо да се установи, че съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл, основал е изводите си на норма, която е била отменена, нарушил е основни правила на съдопроизводствения ред или е допуснал груби нарушения на правилата на формалната логика, довели до постановяване на неправилно въззивно решение.В процесния случай обжалваното въззивно определение е явно необосновано, тъй като на база декларираните доходи и имущество е прието, че ищцата може да заплати дължимата се държавна такса по делото, която е в размер на около 900лв.

Предпоставките за освобождаване на физическо от лице от внасяне на държавна такса и разноски, както и за предоставяне на безплатна правна помощ са идентични, като съдът трябва да прецени доходите на лицето и членовете на семейството му, имущественото му състояние и други обстоятелства, които имат значение за обосноваване на искането.

В случая е представена декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че месечният доход на касатора е 500лв., а този на нейния съпруг 700лв.Двамата имат задължение за издръжка към едно от децата им, което не е навършило пълнолетие.

По данни на НСИ средният месечен разход на член на домакинството за последното тримесечие на 2022г. е в размер на 753лв., получаваният общ семеен доход от 1 200лв. е значително по-малък от средния за страната/по данни е 2 426лв./, поради което следва да се приеме, че ищцата не би могла да заплати държавна такса от около 900лв.Налице са основания за освобождаването й от това задължение.

Предвид горното, съдът