Определение № 1290 от 16.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2054/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. К. И. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №4681от 30.08.2023 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №8573/2022 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 20041910 / 13.06.2022 г. по гр.д. №5602/2019 г. на СРС, в частта за отхвърляне на иска на касатора срещу „Дженерали Застраховане“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.405 ал.1 от КЗ, за разликата между 842,82 лева до размер от 5316,88 лева- дължимо застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско“ за настъпило на 18.09.2018 г. застрахователно събитие със собствения на ищеца лек автомобил марка „Мерцедес – Бенц“, модел С500 с рег. [рег.номер на МПС]. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.2 ГПК. От страна на ответника по касационната жалба „Дженерали Застраховане“ АД-София е депозиран писмен отговор на КЖ, изготвен от юрисконсулт, със становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че спорът е граждански, решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между ответното застрахователно дружество и ищеца К. К. И. е бил сключен застрахователен договор, по силата на който застрахователят е поел задължение да поеме риска от настъпване на вреди по лек автомобил Мерцедес Бенц с рег. [рег.номер на МПС]. Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от 15 дни от датата, на която застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми застрахователя и да представи всички поискани документи. С отговора на исковата молба ответното дружество е направило изрично възражение, че уврежданията по декоративна решетка, заявена от застрахования като увредена при настъпване на застрахователното събитие не е покрит риск по смисъла на застрахователния договор, както и че не е уведомен за сменените фарове и стопове на автомобила. Съгласно т. 7.16 от Общите условия към застраховка Каско на МПС изрично е уредено, че не се покриват щети, които са установени по време на огледа на МПС при сключване на застраховката и за които застрахователят не е бил уведомен писмено за отстраняването им и не е извършил оглед след отстраняването на щетата през срока на застраховката. Не е спорно между страните, а и се установява от заключение на вещо лице, изготвено въз основа на снимков материал при първоначалния оглед, че при сключване на застрахователния договор била установена зона на увреждане на хромирана решетка, която не подлежи на ремонт. Следователно и доколкото застрахователят изрично е документирал увреждането при сключване на застрахователния договор, то тази част от автомобила с оглед разпоредбата на т. 7.16 от общите условия към него, не е покрит риск и за нея застрахователят не дължи застрахователно обезщетение (т.57.3 от ОУ). Без правно значение за съда е дали увреждането е можело да бъде отстранено чрез боядисване или чрез подмяна. Покритието по застраховка Каско е можело да включи и декоративната решетка, ако след сключване на договора, застрахованият е уведомил застрахователя, че е отстранил увреждането, като е представил и автомобила за нов оглед, както и след отразяване на възстановената част в застрахователанта полица. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е било да установи, че е отстранил увреждането на декоративната решетка чрез боядисване или подмяна, както и че е уведомил застрахователя за това в срока на действие на застрахователния договор. Доказателства и твърдения в тази насока не са ангажирани, поради което и въззивният съд е счел, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска в частта, с която е направено искане да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за тази част. За правилни са счетени от страна на въззивния състав и фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за определяне и заплащане на застрахователно обезщетение за увредени фарове и стопове на автомобила. Съдът се е позовал на уговорката в т. 45.11 от Общите условия като част от съдържанието на застрахователния договор, в която е включено задължение за застрахованото лице при подмяна на детайли на МПС, след сключване на застрахователния договор, да представи автомобила на застрахователя за оглед. От събраните по делото доказателства не се установява кога и при какви обстоятелства са сменени фаровете и стоповете на автомобила, установени при сключване на застрахователния договор. От заключението на приетата съдебно – автотехническа експертиза въз основа на предоставените снимки при трите огледа на автомобила се установява разлика в конструкцията/визията, както на фаровете, така и на стоповете. Вещото лице е посочило, че при сключване на договора фаровете са били с кръгъл рефлектор, а стоповете са светодиоди, а при инцидента с елипсовиден, а стоповете са различни. Дадено е заключение, че не е възможен дефект, който да налага едновременната смяна на фаровете и стоповете. Според съда, доколкото елементите на автомобила поотделно и като обща вещ са предмет на застрахователния договор, така както е описан при сключването му, то при последваща подмяна на съответните части не може да се приеме, че застрахователят дължи обезщетение и за новите части без да е извършил огледа им и да е постигнато съгласие, че отговорността се поема и за тях. По отношение на въведен довод във въззивната жалба, че в мотивите на обжалваното решение не са изложени съображения относно подменената декоративната решетка на преден капак, съставът на СГС е приел, че от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, не може да се направи извод, че се касае за различни елементи/решетка на предна броня и декоративна решетка на преден капак-последната /, увредени при настъпилото застрахователно събитие. По делото не са ангажирани доказателства в тази насока. На база всичко гореизложено въззивният съд е приел, че липсва основание да се ангажира отговорността на застрахователя по имуществената застраховка „Каско“ за обезщетяване със стойността съответните части от автомобила. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на пълномощника на жалбоподателя е налице позоваване на очевидна неправилност, по смисъла на съдържанието на чл.280 ал.2, предл.3 ГПК, по отношение на изводите на съда за липса на основание за да се ангажира отговорността на застрахователя по имуществената застраховка „Каско“ за обезщетяване със стойността съответните описани по-горе части от автомобила. Подобни оплаквания не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая за да извърши проверка за основателността на конкретните оплаквания в КЖ, ВКС следва да разгледа спора по същество и подложи на нова преценка събраните по делото доказателства, включително да тълкува съдържанието на съответните уговорки в ОУ на застрахователя, което изключва очевидността на твърдените пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. С оглед гореизложеното не се установява, да е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.2 ГПК. В полза на ответника по касация „Дженерали Застраховане“ АД-София ЕИК[ЕИК] следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева-юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК. Водим от изложеното, съдът