Определение № 86 от 26.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 518/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. Д. срещу разпореждане № 7919 от 23.12.2021 г. по ч. гр. д. № 8879/2021 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадена от страната частна касационна жалба, с искане да бъде отменено като неправилно. В жалбата се твърди, че не е бил редовно уведомен за дадените указания за отстраняване на нейните нередовности, поради което и постановеното разпореждане е незаконосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: По делото се установява, че с разпореждане от 20.09.2021 г. постъпилата частна касационна жалба срещу въззивното определение от 19.07.2021 г. е оставена без движение. Дадено е указание за приподписване на жалбата от адвокат, за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Съобщението е изпратено на жалбоподателя на посочения от него адрес по делото, като на 25.10.2021 г. същото е върнато в цялост, с отбелязване, че адресът е бил посетен на „28.09.2021 г., 07.10.2021 г., 08.10.2021 г., 18.10.2021 г., 22.10.2021 г. и 25.10.2021 г.“, като при посещенията е установено, че на адреса се намира недовършена жилищна сграда. Съобразно даденото указание и изпратеното ново съобщение, адресът е бил посетен на 06.11.2021 г., 15.11.2021 г., 25.11.2021 г. и 05.12.2021 г. Връчителят е провел телефонен разговор с адресата, който го е осведомил, че не живее на адреса. Бил е продължително време в чужбина, както и под карантина. Съдът е приложил призовката по делото и на основание чл. 51, ал. 2 ГПК /отм./ е счел същата за редовно връчена. С разпореждане от 23.12.2021 г., предмет на обжалване по настоящото дело, въззивният съд е констатирал, че дадените на страната указания не са изпълнени, като касационната жалба е върната поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности. Разпореждането е правилно. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.), когато страната е променила адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована, без да уведоми съда за новия си адрес, призовката й се прилага по делото и се смята за връчена. Промяна на адреса е налице не само при промяна на адресната регистрация на лицето, но и при фактическото и постоянно отсъствие от адреса за продължителен период, чието времетраене в съдебната практика е установено за повече от месец. Аналогично е и правилото на чл. 41 ГПК, съгласно което страната, която отсъства повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, а при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за връчени. Както при действието на ГПК от 1952 г., така и при ГПК от 2007 г., фикцията за връчване се прилага, без да е необходимо издирването на постоянния и настоящия адрес на физическото лице или адреса на управление на юридическото лице, т.е. книжата се прилагат и се смятат за връчени, когато страната отсъства повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който е била призована, независимо дали това е адресът по адресната й регистрация или съответния регистър. Връчване на друг адрес може да бъде извършено само ако страната, която отсъства, го е съобщила на съда в изпълнение на задължението си по чл. 51, ал. 1 ГПК (отм.), съответно чл. 41, ал. 1 ГПК. В цитирания смисъл е решение № 298/10.07.2012 г. по гр. д. № 505/2011 г. на ВКС, четвърто г. о. В случая с частната касационна жалба е приложено и копие от личната карта на жалбоподателя, от което е видно, че адресът, на който е изпратено съобщението е и настоящият адрес на жалбоподателя. Преценката на съда за приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса (или е променила адреса по терминологията на ГПК - отм.), който при сведение, че лицето е напуснало адреса е длъжен да отрази качеството на далите сведения лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. Горното задължение е изпълнено от връчителя, който е отразил събраните сведения за продължителното отсъствие на адресата, както и е извършил посещения на адреса в рамките на повече от месец. Поради изложените по-горе съображения, разпореждането за връщане на частната касационна жалба се явява правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.