Определение № 4264 от 22.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2184/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. М. Т.- Г. срещу определение № 93 от 20.01.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 53 от 2023 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 260072 от 29.06.2022 г. по гр.д.№ 332 от 2016 г. на Ямболския районен съд за оставяне без уважение молбата на страната за освобождаване от заплащане на държавна такса.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. В жалбата, както и в допълнителна частна касационна жалба и изложение към нея жалбоподателката поставя следните въпроси:

1. С оглед на това, че процедурата за разглеждане на частни жалби е строго регламентирана и произнасянето е в закрито заседание и в кратък срок (някои въззивни състави го правят в деня или следващия ден след образуване на делото), задължение ли е на жалбоподателя с нарочна молба да обоснове твърдение за отвод на състава или част от него ?

2. Следва ли въззивният съд с оглед служебното начало в исковия процес да следи за наличието на основанията, предвидени в чл.22, ал.1, т.1-5 ГПК, за да може сам да приложи императива на чл.22, ал.2, пр.1-во ГПК ?

3. Веднъж отвели се по делото съдии, това явява ли се „друго обстоятелство“ по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, т.е. може ли да се приеме,че прилагането й се превръща в морална норма, която трябва винаги да се прилага при евентуално ново разпределение на делото на същите съдии, дори съдебният състав да няма лична заинтересованост от изхода на делото, предвид че в страната по делото вече се е създало и затвърдило такова, което съдът трябва да внушава ?

4. Как трябва да процедира въззивният съд при разглеждане на частна жалба по делото, при положение че съдия, който се е самоотвел или отвел от същото при неговото разглеждане на въззивна инстанция, сега като съдия от същата инстанция има ли право по закон и морал да разгледа и реши делото ?

5. Следва ли да се приеме за противоречива съдебна практика настоящото обжалвано определение предвид постановеното от същия съдия докладчик определение за отвод № 29 от 07.06.2021 г. по в.гр.д.№ 140 от 2021 г. ?

6. Има ли порок на съдебния акт, постановен при съществуващо основание за самоотвод/отвод за целия съдебен състав- нищожен или недопустим е той, или това влияе на правилността му ?

7. В горния случай и в хипотезата на неправилен съдебен акт как следва да процедира касационната инстанция- да отмени и върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, или да препотвърди/отхвърли определението ?

8. Как и до каква степен неприлагането на чл. 360б ЗСВ влияе на законосъобразното прилагане на чл.9, ал.1 ЗСВ ?

9. Нищожен или неправилен е съдебният акт на съдия, чиято независимост е компрометирана с оглед на това, че неговото командироване за съдия в ЯОС е в разрез с конкурсното начало и откомандироването му като съдия от този съд зависи от едноличната воля на административния ръководител на Апелативен съд- Б. ?

10. Как следва да процедира въззивната инстанция, когато констатира, че искането на молителката за освобождаване от държавна такса не е уважено по причина неясни и неточни указания на първоинстанционния съд, които молителката е била в невъзможност да изпълни ?

11. Има ли задължение въззивната инстанция с оглед поправяне порока в първоинстанционното производство да даде указания на жалбоподателката за предоставяне пред него на нужните доказателства за освобождаване от държавна такса, или сам с оглед служебното начало да ги изиска служебно от институциите, които е посочил в определението си?

12. Налице ли е противоречива съдебна практика между определение № 260072 от 29.06.2022 г. по гр.д.№ 332 от 2016 г. на ЯРС и определение № 93 от 20.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 53 от 2023 г. на ЯОС с определение от 31.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 382 от 2016 г. по описа на Сл.ОС и разпореждане № 460 от 22.08.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 274 от 2021 г. по описа на Сл.ОС ?

13. Нарушението на законовото изискване за случайно разпределение на делата равносилно ли е на незаконен съдебен състав и какъв е актът, постановен от този състав ?

14. Следва ли нормата на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК да бъде приложена от касационната инстанция предвид доказаното основание за отвод/самоотвод на съдиите, постановили определение № 93 от 20.01.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 53 от 2023 г. на ЯОС ?

Жалбоподателката счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, като не обосновава конкретно нито една от тях /единствено твърди, че по тринадесетия въпрос е налице противоречие с решение от 12.01.2016 г. на ЕСПЧ. Твърди наличие и на основанието по чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на вероятна нищожност на решението.

С определение № 1878 от 28.06.2023 г. настоящият състав на ВКС е спрял производството по делото по приключване на тълкувателно дело № 1 от 2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Тъй като горепосоченото тълкувателно дело вече е приключило /постановено е Тълкувателно решение № 1 от 21.11.2023 г. за отклоняване на питането/, настоящото дело следва да бъде възобновено и ВКС следва да се произнесе по допустимостта и основателността на подадената частна касационна жалба.

Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответница по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който е потвърдено определение за отказ от освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв., който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това.

В случая обаче не са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното:

1. Не са налице посочените от касаторката основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, тъй като нито един от тези въпроси не е правен по смисъла, разяснен в т.1 в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: въпрос, който е относим към конкретното дело, свързан е с тълкуването на приложима към това дело правна норма и е обусловил изводите на съда в обжалвания съдебен акт. В конкретния случай всички поставени от касаторката въпроси /с изключение на десетия и единадесетия въпрос/ са свързани с това дали по конкретното дело е налице основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК на постановилите обжалвания съдебен акт съдии. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 21.11.2023 г. по тълк.д.№ 1 от 2023 г. на ОСГТК на ВКС, отговорът на този въпрос не може да е принципен, а зависи от множество конкретни обстоятелства по конкретното дело, които следва да бъдат преценени, за да се направи извод дали има съмнение в безпристрастността на съда. Тоест, въпросът не е свързан с тълкуване на приложима правна норма, а с преценка на конкретни обстоятелства по конкретното дело, поради което не е правен въпрос, който би могъл да обуслови допускане на касационното обжалване на определението.

Десетият поставен въпрос също не правен въпрос, който би могъл да обуслови допускане на касационното обжалване на определението, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело, по което въззивният съд не е приел и не е установено първоинстанционният да е дал неясни или непълни указания на касаторката, поради което тя да е била в невъзможност да изпълни тези указания. Напротив, видно от разпореждане от 17.05.2022 г. първоинстанционният съд е дал ясни и пълни указания на И. Т.- Г. какви доказателства следва да представи, за да удостовери, че са налице основания по чл.83 ГПК за освобождаването й от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв.

Единадесетият поставен въпрос също не може да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като също е напълно неотносим към конкретното дело, по което не се установява порок на първоинстанционното определение, изразяващ се в недаване на пълни и ясни указания на И. Т.- Г. относно това какви доказателства по чл.83, ал.2 ГПК следва да представи.

Независимо от изложеното, касационното обжалване на определението не може да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и тъй като по нито един от поставените въпроси касаторката не е посочила задължителна практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, практика на ВКС, актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз, на които обжалваното определение да противоречи. Посоченото решение на ЕСПЧ не може да обуслови допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не представлява акт на Съда на Европейския съюз.

2. Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна жалба и без да е имало процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Неоснователно е твърдението на касаторката, че е налице основанието на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване поради вероятност обжалваното определение да е нищожно като постановено от съдебен състав, който е следвало да се отведе от разглеждането на делото. Дори и да се приеме, че в конкретния случай е било налице основанието по чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отвод на някои от съдиите от състава, постановил обжалваното определение, то това не води до нищожност на постановения съдебен акт. То може да е основание за неправилност на акта поради допуснато от съда процесуално нарушение, като може да доведе до отмяна на този акт само ако това процесуално нарушение е съществено: такова, което е довело до неправилно разрешаване на правния спор между страните или до неправилно разрешаване на поставения по частно гражданско дело процесуален въпрос.

Определението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на съдебен акт, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на този акт да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на акта, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ГПК в приложимите към спора редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение