Определение № 1133 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2708/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото А. Д. А., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Г. В. срещу решение № 9/09.01.2023 г., изменено в частта му за разноските с определение № 192/13.03.2023 г., постановени по възз. търг. дело № 252/2022 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 160/19.02.2020 г. по търг. дело № 238/2019 г. на Варненския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност, поради невъзможен предмет, на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт №, том, дело № г. на нотариус с рег. №, сключен между страните досежно жилище тип „мезонет“ № 15, находящо се в [населено място], [улица], на пети жилищен етаж и в подпокривното пространство (имотът е подробно описан ведно с принадлежностите му).

Касационната жалба на ищеца А. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на същото поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Насрещната страна „Обединена българска банка“ АД (правоприемник на ответника „Кей Би Си банк България“ ЕАД, с предходно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД) в отговора си на касационната жалба, подаден чрез процесуалния `и пълномощник юрк. А. Ц., поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като касаторът не е поставил правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и че твърденията му, които според него следва да обосноват очевидна неправилност на въззивното решение, касаят евентуална необоснованост на същото, а то е правилно. При условията на евентуалност, ответникът излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора А., което е инкорпорирано в касационната му жалба, подадена чрез адв. В., се поддържа, че въззивният съд се произнесъл по материалноправен въпрос, който бил решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в тълкувателно решение (ТР) № 3/2014 от 28.06.2016 г. на ОСГК на ВКС. От страна на жалбоподателя обаче не е формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Вместо това се излагат оплакванията за допуснати от апелативния съд нарушения на процесуални правила, като в тази връзка отново се сочи и цитира практика на ВКС. Твърди се и че въззивното решение било очевидно неправилно, като в подкрепа на това се прави анализ на доказателствата по делото и се излагат оплакванията за необоснованост на въззивното решение и за допуснато нарушение на материалния закон.

Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение (каквито единствено е навел касаторът в случая) представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Поради това, оплакванията на жалбоподателя (касационните основания) не могат да бъдат обсъждани по същество в селективната фаза по чл. 288 от ГПК на касационното производство, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, поначало само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел и формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, по които се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси (един или повече) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, на Конституционния съд (КС) или на Съда на Европейския съюз (СЕС), респ. – дали са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението на жалбоподателя, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК не може да бъде извършена.

Няма основание касационното обжалване да се допуска и поради твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв особено тежък порок би бил прилагането на отменен или несъществуващ закон, прилагане на правна норма в смисъл противоположен на действителното `и съдържание, грубо нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в явно и грубо противоречие с правилата на формалната логика. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивното решение, установим пряко и единствено от съдържанието на акта, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните, без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, без обсъждане и изследване на доказателствата и тяхното съдържание. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на материалния и/или процесуалния закон, несъобразяване с практиката на ВКС, КС или СЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационното обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК съставлява квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая въззивното решение не страда от такъв очевиден и особено тежък порок. Към него са изложени подробни мотиви, като не са налице фактически констатации или правни изводи на въззивния съд, които да са в грубо противоречие с правната или формалната логика, за да се приеме очевидна неправилност на съдебния акт. Напротив – същият е постановен в съответствие с установената практика на ВКС, включително задължителната такава, обективирана в соченото от касатора ТР № 3/2014 от 28.06.2016 г. на ОСГК на ВКС, на което въззивният съд и изрично се е позовал, както и на множество решения по чл. 290 от ГПК на ВКС – в подкрепа на правните си изводи по делото. Самият жалбоподател не сочи очевиден и особено тежък порок, който да може да бъде установен пряко и единствено от съдържанието на мотивите към въззивното решение, а в тази връзка в касационната жалба (както вече беше посочено) се излага анализ на доказателствата по делото и се поддържат общи касационни оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 от ГПК, които могат да бъдат обсъждани само в рамките на същинската касационна проверка по реда на чл. 290 от ГПК. В тази връзка следва да се посочи и, че твърденията на касатора и дадените от него квалификации, че някои от изводите на въззивния съд били очевидно неправилни, сами по себе си не попадат в приложното поле на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК.

Не е налице и никоя от останалите две хипотези по чл. 280, ал. 2, предл. 1 или предл. 2 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъди осъден да заплати на ответната банка, претендираните от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата и в производството пред настоящата съдебна инстанция, които, определени съгласно чл. 25а, ал. 3, предл. последно от НЗПП, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, предвид вида и количеството дейност на процесуалния и представител по делото – юрисконсулт, а именно – изготвянето на отговора на касационната жалба, възлизат на сумата 100 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение