Определение № 3207 от 12.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1568/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „БУЛМАРКЕТ СИ ЕН ДЖИ“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. Г. С., против определение № 2135 от 01.07.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1726/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на дружеството - частен касатор против определение № 283 от 30.05.2025 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Пловдив, с което е отказано да се разпореди заличаване на договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията - [населено място] под акт № 117, т. 9 от 2014 г., ведно с отбелязаното към нея споразумение за заместване в дълг с вх. № 46178 от 16.12.2021 г., акт № 107, т. 17 на Служба по вписванията - [населено място], на основание чл. 22 от Правилника за вписванията (ПВп). В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частният касатор навежда оплакване, че въпреки направения извод за самостоятелен характер на двете действия - заличаване на ипотеката и на отбелязването към нея на споразумение за заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД, въззивният съд е потвърдил незаконосъобразния отказ на съдията по вписванията да заличи ипотеката при наличие на всички предвидени за това предпоставки по чл. 22 ПВп и заплащане на дължимата за заличаването такса по чл. 3, ал. 3 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията (ТДТСАВ). Изразява несъгласие с преценката на въззивния съд, че поради самостоятелния характер на посочените действия за всяко от тях се дължи отделна такса по чл.3 ТДТСАВ. Поддържа, че заместването в дълг е производно вписване и следва съдбата на основното вписване относно недвижимия имот - ипотеката, поради което законът не предвижда ред за самостоятелното му заличаване отделно от заличаването на ипотеката, а съответно и заплащане на държавна такса за извършването му. Излага съображения, че императивните разпоредби на чл. 3, ал. 1 и ал. 3 ТДТСАВ предвиждат такси за изчерпателно изброени хипотези на производни вписвания към съществуваща ипотека и прилагането им в смисъла, в който се е произнесъл въззивният съд - че се дължи допълнителна такса за отбелязване на заличаване на ипотека към вписванията по чл. 17, ал. 1 ПВп, в т. ч. и заместване в дълг, разширява обхвата на държавните такси без нормативно основание и противоречи на залегналия в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България и в чл. 1 от Закона за държавните такси принцип за законоустановеност на таксите. В представено с жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с посочване на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК: „ 1. Имат ли вписванията по чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВп) самостоятелен характер спрямо главното вписване (ипотеката) и подлежат ли на самостоятелно заличаване и таксуване; 2. Следва ли при заличаване на ипотека да се събира отделна държавна такса за отбелязване на заличаването към актовете по чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВп), отбелязани към същата ипотека“. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. С определение № 283 от 30.05.2025 г., постановено по постановено по преписка с вх. № 17360/30.05.2025 г. по повод подадена от „БУЛМАРКЕТ СИ ЕН ДЖИ“ ЕООД молба с вх. №16749/27.05.2025 г., съдия по вписванията при Районен съд - Пловдив е отказал да разпореди заличаване на договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията - [населено място] под акт № 117, т. 9 от 2014 г., ведно с отбелязаното към ипотеката споразумение за заместване в дълг с вх. № 46178 от 16.12.2021 г., акт № 107, т. 17 на Служба по вписванията - [населено място], на основание чл. 22 от ПВ. Отказът е мотивиран със съображения, че доколкото с постъпилата молба се иска извършване на две действия - заличаване на договорна ипотека и заличаване на отбелязване към споразумение за заместване в дълг, което е свързано с ипотеката и е вписано под акт с друг номер, за извършване на второто действие следва да се заплати отделна държавна такса на основание чл. 3, ал. 3 ТДТСАВ в размера, дължим за заличаване на ипотека в случаите по чл. 22 ПВп - 10 лева. Сезиран с частна жалба от „БУЛМАРКЕТ СИ ЕН ДЖИ“ ЕООД, Окръжен съд - Пловдив е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е оставил частната жалба без уважение със следните мотиви: Заличаването на договорна ипотека и отбелязването към споразумение за заместване в дълг са различни/самостоятелни действия на съдията по вписванията. Отбелязването има характер на акт, вписан под друг номер, и за него се дължи такса по силата на чл. 3 ТДТСАВ. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1, б. „е“ ПВп сочи самостоятелния характер на вписването на договора за заместване в дълг на основание чл. 102 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК - включени са в предмета на делото и разрешаването им от въззивния съд е обусловило постановения с обжалваното определение правен резултат. В съответствие с правомощията на касационната инстанция в стадия за селекция на касационните жалби, разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите следва да бъдат прецизирани и обобщени в следния смисъл: „ Подлежат ли на самостоятелно заличаване срещу заплащане на такса извършените вписвания по чл. 17, ал.1 ПВп към вписана ипотека (чл.179 ЗЗД) и следва ли при заличаване на ипотеката да се събира отделна държавна такса за отбелязване на заличаването към вписаните съгласно чл. 17, ал. 1 ПВп актове“. С частната касационна жалба са представени определения на различни окръжни съдилища, в които при произнасяне по идентични правни въпроси разпоредбите на чл. 17, ал. 1 ПВп и чл.3 ТДТСАВ са тълкувани и приложени в смисъл, различен от приетия в обжалваното определение. От нееднозначното произнасяне в определенията може да се направи извод, че приложимата правна уредба, от която произтича отговорът на значимите за делото въпроси, е неясна и непълна, което - с оглед разясненията в т. 4 от цитираното тълкувателно решение, поражда необходимост от допускане на въззивното определение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да се произнесе по повдигнатите правни въпроси, съставът на ВКС съобразява следното: Вписването на договорна ипотека (чл. 167 ЗЗД) се извършва по реда на чл.15 ПВп и за него се заплаща такса в размера по чл. 2 от ТДТСАВ. В разпоредбите на чл. 19 и чл. 22 ПВп е предвидено изрично, че вписването на ипотека подлежи на заличаване при уредени в съдържанието им предпоставки и ред. Заличаване може да иска всеки заинтересован, като то се извършва чрез отбелязване отстрани на вписания акт с полагане на подпис от съдията по вписванията. За заличаване на вписана ипотека се заплаща такса в размерите, посочени в чл. 3 ТДТСАВ. В случаите, когато заличаването е поискано от заинтересовано лице по реда на чл. 22 ПВп. (след изтичане на 10 години от датата на вписването, без то да е подновено), дължимата такса е в размер на 10 лв. - чл. 3, ал. 3 ПВп. В разпоредбата на чл.17, ал. 1 ПВп е предвидено вписване на актовете по чл. 171 ЗЗД, в т. ч. заместване (чл. 102 ЗЗД) в задължение, обезпечено с ипотека. Вписването, съгласно чл. 17, ал. 3 ПВп, се извършва по правилата на чл. 12, ал. 2 ПВп, като съгласно ал. 4 на чл.17 ПВп. след извършване на отбелязването по персоналните партиди съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на ипотечния акт чрез посочване на вида на вписания акт и времето, когато е извършено отбелязването, и се подписва. Когато вписването по чл. 17 ПВп. е във връзка с вписана ипотека, чрез него се постига оповестяване и противопоставимост на третите лица на настъпилите след вписване на ипотеката промени по отношение на обезпеченото с ипотеката вземане, носителя на вземането/задължението, наложените тежести и предоставените допълнителни обезпечения в полза на кредитора. Предвид обстоятелството, че макар да е свързано с ипотеката, вписването чрез отбелязване по чл. 17, ал. 1 ПВп се извършва отделно от вписването на ипотеката и има самостоятелно предназначение, за неговото извършване се дължи заплащане на отделна такса - чл. 3, ал. 1 ТДТСАВ. В Правилника за вписванията не е предвидено изрично заличаване на вписването на актове по чл. 171 ЗЗД към вписана ипотека в случаите, когато е поискано заличаване на вписването на ипотеката от заинтересовано лице по реда на чл. 19 ПВп, съответно чл. 22 ПВп. В ТДТСАВ също няма изрична разпоредба, която аналогично на чл. 3, ал. 1 да постановява заплащане на държавна такса за заличаване на вписвания по чл. 17 ПВп, извършени във връзка с вписана ипотека, за която е поискано заличаване по реда и при предпоставките на чл. 19 ПВп и чл. 22 ПВп. Отсъствието на изрични разпоредби в посочения смисъл не съставлява празнота в правната уредба на вписванията, а е продиктувано от акцесорния характер на вписването по чл. 17 ПВп, което губи своето действие и е лишено от смисъл след заличаване на вписването на самата ипотека. Със заличаване на вписването на ипотеката отпадат правните последици и на вписаните съгласно чл. 17 ПВп актове, отбелязани към ипотечния акт. Поради това, че тяхното заличаване е закономерна последица от заличаването на вписването на ипотеката, то представлява техническо действие, за чието извършване не се дължи заплащане на държавна такса, отделно и наред с таксата, дължима за заличаване на вписването по чл. 19 ПВп., съответно чл. 22 ПВп. По изложените съображения на поставените от частния касатор правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се отговори, че заличаването на вписване по чл. 17 ПВп няма самостоятелен характер в случаите, когато се извършва едновременно и като последица от заличаване на вписване на ипотека (чл.179 ЗЗД) по реда и при предпоставките на чл. 19 ПВп и чл. 22 ПВп, и в този случай за него не се събира отделна държавна такса, наред с таксата, дължима за заличаване на вписването на самата ипотека. Предвид отговора на въпросите, обусловили достъпа до касационно обжалване, частната касационна жалба е основателна. С адресираната до съдията по вписванията при Районен съд - Пловдив молба дружеството - частен касатор, в качеството на заинтересовано лице по чл. 22 ПВп., е поискало да бъде извършено заличаване на вписване на договорна ипотека, ведно с отбелязаното към ипотечния акт споразумение (договор) по чл. 102 ЗЗД за заместване в обезпеченото с ипотеката задължение. Към молбата за заличаване са представени доказателства за внесена държавна такса по чл. 3, ал. 3 ПВп. в размер на 10 лв. Сезираният с молбата съдия по вписванията е установил, че са изпълнени всички изисквания за заличаване на вписването на ипотеката, но въпреки това в нарушение на чл. 22 ПВп е отказал да разпореди извършване на поисканото заличаване. Вместо да констатира незаконосъобразността на така постановения отказ, при осъществяване на инстанционния контрол въззивният съд е възприел безкритично извода на съдията по вписванията за неоснователност на искането за заличаване на вписването на ипотеката и е оставил без уважение частната жалба на дружеството - заинтересована страна по смисъла на чл. 22 ПВп. Произнасяйки се в посочения смисъл, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в частта относно отказа за заличаване на вписването на ипотеката. Постановеното от въззивния съд определение е неправилно и в частта, с която е потвърден отказът на съдията по вписванията при Районен съд - Пловдив за заличаване на вписаното чрез отбелязване към ипотечния акт споразумение за заместване в обезпеченото с ипотеката задължение (чл. 102 ЗЗД). Заличаването на вписването на споразумението по чл. 102 ЗЗД е поискано от частния касатор в качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 22 ПВп едновременно с искането за заличаване на вписването на самата ипотека, като закономерна последица от преустановяване действието на вписването на ипотеката. По своя характер това заличаване няма самостоятелно значение и за неговото извършване в ТДТСАВ не е предвидено изрично заплащане на такса, отделно от дължимата за заличаване на вписването на ипотеката такса - в случая 10 лв. (чл. 3, ал. 3 ТДТСАВ). С молбата за заличаване дружеството - частен касатор е представило вносен документ, удостоверяващ заплащане по банков път на таксата от 10 лв. за заличаване на вписването на ипотеката, поради което отказът на съдията по вписванията да разпореди поисканото заличаване е незаконосъобразен и определението на въззивния съд в частта, с която е оставена без уважение подадената срещу отказа частна жалба, подлежи на отмяна като неправилно. Предвид изложеното, обжалваното с частната касационна жалба определение на Окръжен съд - Пловдив следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което отказът на съдията по вписванията при Районен съд - Пловдив да бъде отменен, а преписката по молбата на „БУЛМАРКЕТ СИ ЕН ДЖИ“ ЕООД да бъде върната на съдията по вписванията с указания за извършване на поисканите действия (заличаване на вписвания). Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,