Определение № 4969 от 01.11.2024 г. на ВКС по д. № 2252/2024 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тодор Петков ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов Димитър Димитров Таня Дамянова Хрипсиме Мъгърдичян разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 2252 /2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.135,ал.5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Варна АСВ) и Варненския окръжен съд (ВОС) по въпроса: кой съд е компетентен да разгледа жалба, подадена от А. С. Т. срещу отказа на Началника на отдел АОН – Район „Триадица“ на Столична община от 26.02.2024, обективиран в писмо № РТР23-ГР94-2507/7/26.02.2024 г., с което А. С. Т. е уведомен, че с нотариално заверена декларация от С. Х. М. е изразено несъгласие за припознаване на детето Ф. С. М., за който отказ се твърди, че е незаконосъобразен, тъй като оспорването на припознаването по чл.66, ал.1 СК, чието съдържание цитира, е направено от лице, на което липсва активна процесуална легитимация да направи това, тъй като не е придобил качеството „родител“, нито има такава процесуална възможност да го направи от името на детето Ф. С. М.. Жалбата е подадена първоначално до Административен съд – София град (АССГ), който е приел, че производството е по чл.135, ал.1 и ал.2 АПК, но административният спор, с който е сезиран, не е местно подсъден като първа инстанция на АССГ, т.к. съгласно чл.133, ал.1 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове (ИАА) се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати, а постоянният адрес на А. С. Т. е в [населено място], [община], поради което го е изпратил по подсъдност на Административен съд –Варна. По образуваното адм.д. № 782/2024 г. Административен съд – Варна е приел, че е сезиран с иск за оспорване на припознаване, който съгласно чл.66 СК следва да бъде предявен пред окръжен съд, съгласно чл.104, т.1 ГПК. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход и се разглежда по реда на чл.331 – чл.335 ГПК. А съгласно чл.105, ал.1 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника – С. Х. М., който е с постоянен адрес в [населено място], [община], поради което е изпратил делото по подсъдност на Варненския окръжен съд. По образуваното гр.д. № 797/2024 г. Варненският окръжен съд на свой ред е приел, че производството е образувано по жалба срещу отказа на длъжностно лице по гражданското състояние в Столична община да впише припознаване, т.е. да извърши административна услуга (изрично решение № 9747/17.10.2023 г. на ВАС по адм.д. № 5196/2023 г. на VI о.), подсъдна на Административен съд – Варна и е повдигнал спор за подсъдност (ТПП № 1/29.09.2016 г. по тълк. д. № 1 /2015 г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС). Настоящият смесен петчленен състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа жалбата на А. С. Т. е Административен съд – Варна. Съображенията са следните: От съдържанието на документа, озаглавен „жалба“, подаден от А. С. Т. до АССГ, въз основа на който е образувано производството по делото – от неговото основание (изложението на фактическите твърдения, на които е основано искането до съда) и от неговото искане, се установява, че А. С. Т. обжалва отказ на длъжностното лице да бъде вписано (отразено) извършено от А. С. Т. припознаване на детет о Ф. С. М. (обжалван е отказ за извършване на припознаване по административен ред) с твърдения за неговата незаконосъобразност – че е извършен от лице, на което липсва активна процесуална легитимация да направи това, тъй като не е придобил качеството „родител“, нито има такава процесуална възможност да го направи от името на детето Ф. С. М.. Искането до административния съд е да отмени отказа за вписване на припознаването на детето от биологичния и баща А. С. Т., като бъде задължено длъжностното лице от общината да извърши вписване на припознаване. Като приложение на жалбата са представени съобщение за раждане и акт за раждане на детето Ф. С. М., в които не са вписани данни за бащата на детето (съгласно чл.45, ал.1, т.9 ЗГР). Видно от приложена заповед № ЗД/ДС-С-ЛЦ-54/21.12.2023 г. на Агенция за социално подпомагане майката на детето е починала, а бащата е неизвестен, поради което детето е настанено временно в семейството на нейните баба и дядо по майчина линия в [населено място], който е дал съгласие детето да носи неговите имена. Искането на А. С. Т. за вписването на припознаването на детето е било съобщено на дядото на детето, който е изразил несъгласие, което е последвано от отказа на длъжностното лице да впише припознаването, който е обжалван от А. С. Т.. От изложеното е видно, че до момента не е вписан баща на детето, не е извършено припознаване на детето и че майката, която би могла да оспори припознаване от А. С. Т. съгласно чл.66, ал.1 СК, е починала. Изложеното подкрепя правилността на извода, че А. С. Т. обжалва отказ да бъде вписано извършено от него припознаване на детето Ф. С. М., а не предявява иск за оспорване на припознаване. Оспорваният отказ е постановен в административно производство. Отказът представлява индивидуален административен акт, с който се засягат права на А. С. Т.. Съгласно разпоредбата на чл.128,ал.1,т.1 и т.4 от АПК оспорването на този индивидуален административен акт следва да бъде разгледано от административен съд (спорът е родово подсъден на административните съдилища) по реда на чл.145 и следващите от АПК и местно компетентен е административен съд - Варна. По въпроса има установена практика на ВАС – решение № 9747/17.10.2023 г. адм.д. № 5196/2023 г. на VI о., на което се е позовал ВОС, както и постановеното преди това решение № 10937/18.09.2018 г. по адм.д. № 1617/2018 Г. на ІІІ о. Въз основа на изложеното, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,