Определение № 4717 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3177/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Ш. О. Н., гражданин на Република А., чрез пълномощник адв. М. И. Я. от САК срещу определение № 1141/06.04.2026 г. постановено по в.ч.гр.д. № 787/2026 г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено разпореждане № 32936/19.12.2025 г. по гр.д. № 6734/2025 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Твърди се, че в обжалваното определение на въззивния съд и в потвърденото с него първоинстанционно определение, неправилно съдилищата са приели, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и след дадените от съда указания, вследствие на което са върнали исковата молба, като производството по делото е прекратено. Претендира се отмяна на определението, като се излагат оплаквания за неговата неправилност. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК страната повдига правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, както следва: 1. „Длъжен ли е ищецът по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД да посочи в исковата си молба или в уточняваща такава конкретните физически лица (работници/служители на ответника), които са извършили правонарушението, за да се счита исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, или индивидуализацията на конкретния извършител е въпрос по съществото на спора и предмет на доказване?“; 2. „Представлява ли редовна искова молба съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК тази, в която ищецът е изложил фактите относно механизма на увреждането (неспазване на правила за идентификация и сигурност от страна на агенти на платежна институция), и допустимо ли е съдът да прекрати производството поради нередовност, преценявайки дали тези факти са доказани или дали съставляват противоправно поведение?“; и 3. „Длъжен ли е съдът, когато установи, че дадените от него указания за отстраняване на нередовности са изпълнени частично или по начин, който според съда е недостатъчен или неясен, да даде допълнителни конкретни указания на страната, като разясни в какво се състои неизпълнението, преди да пристъпи към прекратяване на производството?“. По отношение на поставените въпроси се твърди, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на определението. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по иск предявен от А. Ш. О. Н., гражданин на Република А. против WESTERN UNION INTERNATIONAL BANK GmbН Виена, Австрия за сумата от 2 230 714,60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от неспазване на задължения за сигурност, идентификация и надзор върху действията на свои агенти, довело до причиняване на имуществени вреди на ищеца в посочения размер. С разпореждане от 16.06.2025 г. съдът е оставил без движение исковата молба и е дал на ищеца указания за отстраняване нередовности по същата: 1. да посочи година и дата на раждане, къде е роден и данни за валиден документ за самоличност, като приложи и фотокопие от последното; 2 да представи доказателства за правосубектност на ответника; 3. „да посочи какви конкретни противоправни действия или бездействия е допуснал ответника и чрез кои служители /не е необходимо поименно/, който да са довели до вредата“. С разпореждане № 32936/19.12.2025 г. СГС е приел, че с подадената на 11.07.2025 г. молба ищецът не е изпълнил дадените му указания, като е върнал исковата молба, и е прекратил производството по делото. Във връзка с дадените указания по т. 3 от разпореждането е посочено, че липсва посочване на конкретно противоправно деяние, твърдяло се неизпълнение задължения от подизпълнители на WESTERN UNION „без никаква конкретика за това кои са тези правила, кой и по какъв начин ги е въвел като отговорност на подизпълнителите и т.н.“. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с уточнителната молба на ищеца са били отстранени нередовностите, касаещи указанията на съда по т. 1 и т. 2 от разпореждането за без движение, но указанията по т. 3 са останали неизпълнени. Според въззивния състав ищецът не посочил какви конкретни противоправни действия или бездействия е допуснал ответника и чрез кои служители, които да са довели до причинените на ищеца имуществени вреди. Липсвало изложение на обстоятелствата /по см. на чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, на които се основава искът. Такива обстоятелства не били изложени нито в ИМ, нито в уточнителната молба. В двете молби се излагали обстоятелства, че ищецът е станал жертва на измама и за това води досъдебно производство, но не било ясно какви действия са извършили лицата /дружествата, посочени в уточнителната молба/, довели до настъпването на имуществени вреди, защо са правени паричните преводи от ищеца и към кого, към кои лица, на какво основание, с оглед поддържаното твърдение, че агентите са използвали чужди неистински документи за самоличност. Липсвала конкретизация на всички обстоятелства, въз основа на които да се определи правното основание на предявения иск. Поддържало се единствено в петитума, че се търси деликтна отговорност по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. Посочено е, че за всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД следвало да има конкретни и подробно изложени обстоятелства, но в случая с случая с уточнителната молба това не било направено. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на обжалвания акт на въззивния съд. Първият въпрос не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, защото не е изводим от решаващите мотиви на въззивния съд по делото – той не е излагал аргументи, че нередовността на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1,т. 4 ГПК се изразява единствено в непосочването на конкретните физически лица (работници/служители на ответника), които са извършили правонарушението, при обосноваване на изводите си за неотстранени нередовности на исковата молба. Затова и по този въпрос, и на соченото основание не следва да се допуска касационно обжалване. Формулираният втори въпрос има фактически, а не правен характер. Неговият отговор е предпоставен от установяване на включените във въпроса фактически обстоятелства. С оглед на това в този случай не е изпълнена основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване, което изключва необходимостта от преценка на допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване и обсъждане на представената практика на ВКС Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по уточнения от съда процесуалноправен въпрос свързан с приложението на чл. 129, ал. 3 вр. с ал. 2 ГПК, дали следва съдът да даде на ищеца конкретни, ясни, точни и прецизни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба и да постанови връщането и само в случай на неотстраняване на нередовностите. Съгласно установената константна практика на Върховния касационен съд, за да приложи законосъобразно чл. 129, ал. 3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Когато в съответствие с дадените му указания ищецът е отстранил нередовностите, независимо дали това е сторено с представяне на нова поправена искова молба или чрез уточняваща молба, разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК не може да бъде приложена. Исковата молба не следва да бъде върната и поради неотстраняване на нередовности, за които на ищецът не са дадени конкретни и ясни указания /определение № 3/06.01.2017 г. по ч.гр.д. № 5389/2016 г. на ВКС, IV г.о./. Определението по чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението по чл. 129, ал. 2 ГПК, с което исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовността й. Допуснатите нарушения в определението на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК рефлектират и върху определението по чл. 129, ал. 3 или ал. 4 ГПК, за връщане на исковата молба или за прекратяване на производството по делото. Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото /определение № 60099/12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1810/2021 г. на ВКС, I г.о./. Недопустимо е да бъде върната исковата молба, когато конкретни, ясни, точни и прецизни указания в какво се състои нередовността й и по какъв начин може тя да бъде отстранена, се съдържат в акта за връщане по чл. 129 ал. 3 ГПК, но такива не са били формулирани в акта по чл. 129 ал. 2 ГПК, с който нередовността е констатирана /определение № 1057/11.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1753/2023 г. на ВКС, IV г.о./. Предвид отговора на въпроса, по който касационното обжалване се допуска, обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на правилата на ГПК. С подадената на 11.07.2025 г. уточнителна молба ищецът отстранил констатираните нередовности на исковата молба, като е изпълнил изцяло указанията, дадени му с т. 3 на разпореждането на СГС от 16.06.2025 г. – да посочи какви конкретни противоправни действия или бездействия е допуснал ответника, който да са довели до вредата и чрез кои лица. Посочил е кой са били подизпълнителите на ответното дружество, чрез които са се осъществявали процесните преводи довели до вредоносния резултат, като е твърдял, че техни служители не са спазили въведените от WESTERN UNION INTERNATIONAL BANK правила и процедури за идентификация и сигурност. Посочил е, че нарушаването на тези правила е довело до компрометиране на системата за проверка на самоличност, създадена именно с цел да гарантира, че преводите няма да бъдат осъществявани към несъществуващи или вече починали лица, или които могат да сигнализират, че използваният документ за самоличност е фалшив. Твърдял е, че подизпълнителите са изплащали наредените от него суми на лица, без да извършват нужната идентификация, като вследствие на това сумите не са изплащани на лицата, посочени от него. Исковата молба не може да бъде върната, защото не са отстранени нередовностите, констатирани в акта на първоинстнционния съд по чл. 129 ал. 3 ГПК или в акта на въззивния съд. За такива нередовности ищецът не е бил уведомен от първата инстанция, че според нея такива са налице и следва да бъдат отстранени. В случай, че съдът намери нередовности, за които не е дал указания, той е длъжен да повтори процедурата по чл. 129 ал. 2 ГПК, а не да връща исковата молба, щом първоначално дадените указания са изпълнени от ищеца. С оглед изложеното, атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски градски съд, за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение