Определение № 60579 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3664/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. П., в качеството й на пълномощник на „Театрално-музикален център“ [населено място], против решение № 79/03.07.2017 г. по гр.д. № 102/2017 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, с което е отменено решение № 26/20.04.2017 г., постановено по гр.д. № 100/2017 г. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от К. А. К. против „Театрално-музикален център“ [населено място] иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.04.2017 г. до 02.05.2017 г. и за разликата от 2 906,71 лв. до 3 528,67 лв. или за сумата от 621,96 лв., както и в частта за разноските, като вместо него на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ „Театрално-музикален център“ [населено място] е осъден да заплати на К. А. К. допълнително обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 621,96 лв. за времето от 05.04.2017 г. до 02.05.2017 г. /или общо обезщетение в размер на 3 528,67 лв. за времето от 24.11.2016 г. до 02.05.2017 г./, както и направените разноски, потвърдено е решение № 26/20.04.2017 г., постановено по гр.д. № 100/2017 г. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е признато за незаконно уволнението на К. А. К., извършено със Заповед № 304/23.11.2016 г. на директора на „Театрално-музикален център“ [населено място], с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение за изпълнение на длъжността „техник-механик“ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ К. А. К. е възстановен на предишната му работа. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка със следните въпроси: 1. „За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът следва ли да преценява доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определената длъжност или следва да прецени фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право?“; 2. „Съществува ли правна норма, която да забранява на работодателя да промени изискванията за заемане на предишна работа от длъжността, за която работникът е бил съкратен с предходна заповед, отменена от съд, веднага след влизане в сила на съдебното решение, с което работникът е възстановен на предишната работа?“; 3. „Под професионална квалификация следва ли да се разбира нормативно признатата в резултат на обучение степен на квалификация в определена област на знанието или може да се приеме, че квалификацията може да се определя със свидетелство за правоспособност, придобито в резултат на проверка на неговите придобити умения, навици и сръчности в дадена област?“; 4. „Ако трудовият договор е бил сключен при липсата на образование и/или квалификация на работника, работодателят разполага ли с възможността да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ?‘; 5. „Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по същество на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд?“. Сочи въпросите да са разрешени в противоречие с решение № 71/24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 295/09.12.2014 г. по гр.д. № 979/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 20/09.01.2017 г. по гр.д. № 2885/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 611/15.12.2010 г. по гр.д. № 1288/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 561/04.10.2010 г. по гр.д. № 1962/2009 г. по описа на ВКС, III г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – К. А. К., подаден чрез адв. Н. М. в качеството му на процесуален представител, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. Подадена е преди влизане в сила на измененията в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред. За да постанови атакуваното решение Окръжен съд - Кърджали е установил следните фактически данни: с влязло в сила на 01.11.2016 г. решение № 51/20.04.2016 г., постановено по гр.д. № 51/2016 г. по описа на Районен съд - Кърджали е отменена заповед № 188/10.11.2015 г. на Директора на ТМЦ-Кърджали, с която трудовото правоотношение с К. А. К. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и работникът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „механик при ТМЦ - Кърджали“; със заповед № 85/02.11.2016 г. на Директора на ТМЦ – Кърджали е променена длъжностната характеристика за длъжността „техник-механик“ и със заповед № 86/02.11.2016 г. е открита една щатна бройка „техник-механик“ с НКПД 31153004 в структурно звено „Техници и други приложни специалисти“; със заповед № 304/23.11.2016 г., връчена на ищеца на същата дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с К. А. К.. Заповедта от 23.11.2016 г. е мотивирана с твърдението, че съгласно променените изисквания за заеманата длъжност е необходимо завършено средно - специално образование „монтьор на асансьори“ и притежаване на професионална квалификация „монтьор на подемно-транспортна техника“, каквито работникът К. не притежава. Съдът е посочил е, че според предходните длъжностни характеристики за длъжността „механик сценични машини“ от 09.01.2004 г. и за длъжността „техник механик“ от 07.10.2009 г. образователното изискване е за средно специално образование, каквото съдът е приел, че К. притежава, както и че отговаря на допълнителните изисквания за длъжността, като е посочено, че притежава свидетелство за правообслужване на сценични машини. Окръжен съд - Кърджали е посочил, че с новата длъжностна характеристика от 02.11.2016 г. се изисква завършено средно-специално техническо образование „монтьор на асансьори“ и професионална квалификация „монтьор на подемно - транспортна техника“, като освен новите изисквания за длъжността се въвеждат и нови основни функции и задължения. Въззивният съд е приел за основателен релевирания от страна на ищеца К. А. К. довод за недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя ТМЦ – Кърджали и счел спорното уволнение за незаконно. Препратил е към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК и е потвърдил решението му, с което исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени. За да обоснове извода си, като се е позовал на предходните длъжностни характеристики /от 09.01.2004 г. и от 07.10.2009 г./, съдът е посочил, че необходимостта от повишаване на образователния ценз на работника и професионалните му качества е възникнала едва след възстановяването му на работа по съдебен ред. Счел е, че с включването на нови функции в длъжностната характеристика от 02.11.2016 г., трудовите функции на длъжността до такава степен са изменени, че работникът е назначен на нова длъжност, а не на тази, на която е възстановен. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по формулираните въпроси. С определението,с което производството по настоящото дело е било спряно до приключване на производството по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че поставеният в изложението под № 4 обуславящ въпрос се припокрива с предмета на тълкувателното решение, като се имат предвид наведените оплаквания и доводи от работодателя - касатор, че към момента на възникване на трудовото правоотношение работникът не е притежавал изискуемия образователен ценз и професионална квалификация. Съгласно приетото в тълкувателното решение на ОСГК, когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените или при сключването на индивидуалния трудов договор да приеме, че работникът или служителят притежава нужните умения и образование, които са достатъчни за изпълнение на съответната трудова функция. Сключването на трудов договор при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на самия договор, а преценката на работодателя, че определен кандидат може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да бъде оправдано от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя на същата или сходна позиция, или от липсата на друг кандидат за вакантната длъжност. Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна. Ето защо, юридическият факт като основание за прекратяване на трудовия договор е неоправдано да е налице при възникване на трудовото правоотношение, а работодателят да е преодолял защитата на работника при уволнение още преди да е започнало неговото изпълнение, позовавайки се на вътрешните си правила за изискуемите образование и професионална квалификация, чието действие вече е дерогирал. В този смисъл, ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. Позоваването от работодателя, в тези случаи, на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите”, поради което следва да бъде отречено. В тези хипотези, прекратяването на трудовия договор не може да е поради поведението на работника или служителя, тъй като основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно, нито поради причина, че работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя с длъжностната характеристика и/или щатното разписание минимални изисквания за образование и квалификация, които с приемането на работа, двете страни по договора са се съгласили, че не представлява обективна пречка за изпълняваната работа. Работодателят няма право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позове на тяхната липса, като обективна пречка, която не позволява на работника или служителя да изпълнява заеманата длъжност, освен ако не е знаел и не е могъл да узнае за това (напр. при постъпване на работа не са били представени документи за притежаваното от работника или служителя образование и/или професионална квалификация съгласно Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими при сключване на трудов договор). В този случай, липсата на притежаваните от работника или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че липсва ново настъпил юридически факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Доколкото въпросът е разрешен в съответствие с приетото в тълкувателното решение, по него не се разкрива поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване на решението. Първият повдигнат от касатора въпрос е обусловил решаващите изводи стоящи в основата на обжалвания акт, но разрешението на въззивния съд е съобразено с последователно поддържаното разбиране в практика на ВКС /решение № 248 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 254/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 71 от 27.04.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г. на ВКС, IV г. о./, че в случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е установяване добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността - дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право, както е направил и въззивния съд, оценявайки, че след възстановяването му на работа с влязло в сила на 01.11.2016 г. решение ищецът на практика е бил назначен на нова длъжност – в деня следващ влизане в сила на съдебното решение работодателят съществено е изменил длъжностната характеристика, като е добавил качествено нови трудови задължения; отчел е липсата на необходимост от промяната на изискваните за заемане на длъжността „техник-механик“ специалност и образователна степен и е заключил, че единствената цел с която са направени промените е уволнението на ищеца. Поставените втори и трети въпроси са неотносими, тъй като не са били предмет на разглеждане в обжалваното решение. Доколкото по тях не се разкрива общо основание за допускане на касационното обжалване, то не следва да се разглежда наличието на поддържаната от касатора специална предпоставка – противоречие с практиката на ВКС. Петият въпрос е обусловил решаващите изводи стоящи в основата на обжалвания акт, но е разрешен изцяло в съответствие с трайно установената съдебна практика на ВКС в решения по чл. 290 ГПК /включително и цитираните от касатора/.Въззивният съд не само е препратил към мотивите на първостепенния съд по реда на чл. 272 ГПК, но е изложил и свои собствени мотиви относно законосъобразността на уволнението и дължимото се обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.