Определение № 3744 от 25.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3556/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Й. Й. и М. Г. Й., подадена чрез процесуален представител адв. И. Д. против решение № 687/25.05.2023г., постановено по в.гр.д. № 243/2023г. по описа на Софийски апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 2821 от 19.10.2022г. постановено по гр.д. № 7920/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] искове за приемане за установено в отношенията между страните, че О. Й. Й. с ЕГН [ЕГН] и М. Г. Й. с ЕГН [ЕГН] не дължат на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата от 35855.37 лева – остатъчна главница, както и сумата от 24122.87 лева – договорна лихва, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 2014838044451 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838 и с район на действие този на СГС, поради изтекла обща погасителна давност от 12.11.2015г. /когато е вписано постановлението за възлагане/ до датата на предявяване на исковата молба в съда – 22.06.2021г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи. Отправено е искане решението да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове да бъдат уважени. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, представляван от юрисконсулт Е. А. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищци по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. С определение № 1465 от 27.03.2024г. производството по делото е спряно на основание чл. 292 от ГПК до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Образуваното тълкувателно дело е приключило с приемане на ТР № 2, обявено на 04.07.2024г. Налице са предпоставките по чл. 230, ал. 1 от ГПК за възобновяване на производството по делото предвид отстраняване на пречките за движението му. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установени следните факти: предмет на спора е установяване недължимост на остатъчни суми – главница и лихви, дължими на основание договор за кредит от 29.02.2008г. по изпълнителни листи от 10.01.2014г. и от 16.07.2014г., издадени въз основа на съдебно изпълнително основание – заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 26865/2013г. по описа на Софийския районен съд, влезли в сила на 29.05.2014г., в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу солидарно задължени длъжници О. и М. Й.. На 24.04.2014г. по инициатива на кредитора е образувано изпълнително дело № 20148380404451 по описа на ЧСИ М. Б. с район на действие този на СГС. По искане на взискателя принудителното изпълнение по това дело е било насочено върху собствен на длъжниците и ипотекиран за обезпечаване вземането на банката – взискател недвижим имот – апартамент № 23, находящ се в [населено място], район Оборище, [улица], ет. 4, по отношение на който след извършени опис и оценка е проведена публична продан, като с постановление за възлагане влязло в сила на 23.10.2015г., апартаментът е възложен на купувач от публичната продан. Наред с това принудителното изпълнение е било насочено и върху собствен на длъжника О. Й. недвижим имот – Ѕ ид.ч. от нива с площ от 4200 кв.м, находяща се в землището на [населено място], общ. Бяла, обл. Варна, представляваща ПИ с ид. 07598.52.101, върху който е вписана изпълнителна възбрана на 15.09.2014г. в СВп – Варна, както и върху недвижими имоти – ниви, находящи се в землището на общ. Димитровград, обл. Хасково, върху които е била вписана изпълнителна възбрана на 26.09.2014г. в СВп - Димитровград. Със съобщение от 01.08.2017г. ЧСИ И. С., рег. № 712 и с район на действие този на ВОС уведомила ЧСИ М. Б., че по изп.д. № 20167120400099 с длъжник О. Й. Й. и с вписана възбрана по изп.д. 20148380404451 след проведена и приключена публична продан на недвижим имот за удовлетворяване вземането на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, за купувач на Ѕ ид.ч. от ПИ с ид. 07598.52.101 в землището на [населено място] с протокол от 25.07.2017г. е обявен „Варна Кредит Груп“ ООД, за което е изготвено постановление за възлагане. Със съобщения от 29.01.2019г. и от 01.02.2019г. ЧСИ Н. К., рег. № 929 и с район на действие този на ОС – Хасково уведомила ЧСИ М. Б., че по изп.д. № 20179290402109 е насрочен опис на недвижимите имоти в землището на общ. Димитровград, собственост на длъжника О. Й.. С молба от 05.11.2018г. взискателят „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД уведомил ЧСИ, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.12.2016г. и конкретен договор за цесия от 26.10.2018г. взискателят прехвърлил вземанията си към длъжника М. Г. Й., предмет на събиране по изп.д. на цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, считано от 26.10.2018г. С постановление на ЧСИ от 30.11.2018г. дружеството – цесионер е конституирано като взискател по делото на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК. С молби от 30.11.2018г., от 27.02.2020г., от 14.12.2020г. взискателят сезирал ЧСИ с искане след справка да наложи запор върху трудови възнаграждения на длъжника М. Й., върху вземанията й по банкови сметки, както и да извърши опис и оценка на движими вещи, находящи се в дома й. На 18.08.2021г. ЧСИ изпратил запорни съобщения до търговски банки за налагане на запор на сметки на длъжниците по делото. Исковата молба е предявена на 22.06.2021г. При тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че започналата да тече по отношение и на двамата солидарни длъжници нова погасителна давност от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на апартамент № 23 на 23.10.2015г. е била прекъсната по отношение на длъжника О. Й. на 25.07.2017г., когато с протокол на ЧСИ И. С. е обявен купувач на Ѕ ид.ч. от ПИ с ид. 07598.52.101 в землището на [населено място], доколкото тази публична продан е била извършена за удовлетворяване на изпълняемите права, предмет на процесното изпълнително производство /чл. 427, ал. 2 от ГПК/. Обосновал извод за неоснователност на доводите на ищеца, че с тези изпълнителни действия не е прекъсната погасителната давност по отношение на него, тъй като не са били насочени към принудително изпълнение на негови парични задължения, предмет на процесното изпълнително дело. Приел същевременно, че тези изпълнителни действия не са прекъснали започналата отново да тече от 23.10.2015г. погасителна давност по отношение на ищцата М. Й., доколкото всички срокове по отношение на солидарните длъжници текат отделно /арг. от чл. 125, ал. 1 от ЗЗД/. Започналият да тече от 25.07.2017г. нов срок на общата погасителна давност по отношение на ищеца О. Й. не е изтекъл към датата на предявяване на исковата молба – 22.06.2021г. От друга страна, с настъпилото частно правоприемство на страната на взискателя вследствие цедиране на изпълняемите права от банката – кредитор на ответника, конституиран в качеството на взискател с постановление на ЧСИ от 30.11.2018г. и обективираните в молбата му от същата дата искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи /запор върху банкови сметки на длъжника/, приел, че започналият да тече от 23.10.2015г. нов срок на погасителната давност е бил прекъснат и по отношение на ищцата. Като ирелевантно в тази връзка изтъкнал обстоятелството, че по отношение на този длъжник е настъпила процесуална перемпция и че делото е било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочил, че погасителната давност е институт на материалното право, за който последващите процесуалната перемпция изпълнителни действия не са недействителни и че те произвеждат ефекта на прекъсване на давността. С извод за своевременно поискани от взискателя конкретни изпълнителни действия и активно упражняване на материалните права, представляващи изпълняемото право в рамките на изпълнителното дело обосновал, че погасяване на задължението на длъжниците на твърдяното основание не е настъпило. Посочил, че за прекъсване на давността е без значение дали СИ е извършил поисканото изпълнително действие, респ. дали то обективно е могло да бъде осъществено, като неговото бездействие не може да обуслови изтичането на погасителната давност при своевременно предприети от взискателя активни действия по изпълнението. Такива искания в случая взискателят е направил с молби от 27.02.2020г., от 14.12.2020г. и от 21.12.2020г. – все действия по упражняване на материалното право, които са прекъснали течението на 5-годишната погасителна давност, преди тя да изтече. В заключение извел извод за неоснователност на предявените искове поради недоказания факт оспорените изпълняеми права да са били покрити с изтеклия срок на обща погасителна давност, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторите О. и М. Й. обосновават наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поставят в тази връзка следните значими за изхода на делото въпроси: 1/ Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност, искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до съдебния изпълнител, подадено по прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство? 2/ Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност изпълнително действие, което е предприето по прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство? Касаторите поддържат, че така формулираните въпроси са разрешени от въззивния съд в отклонение от съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 42 от 26.02.2016г. по гр.д. № 1812/2015г. на ВКС, IV ГО; Решение № 371 от 29.10.2015г. по гр.д. № 1385/2012г. на ВКС, IV ГО; Решение № 285 от 06.10.2015г. по гр.д. № 1953/2015г. на ВКС, IV ГО; Решение № 451 от 29.03.2016г. по гр.д. № 2306/2015г. на ВКС, IV ГО – чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. 3/ Възможно ли е извършените от страна на друг кредитор изпълнителни действия да доведат до прекъсване на погасителната давност по отношение на кредитор, който не се е присъединил в изпълнителното производство? Последния въпрос според касаторите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезите на т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Извън случаите визирани в чл. 280, ал. 2 от ГПК, касационното обжалване на въззивните решения при действието на ГПК/2007г. се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос – материалноправен или процесуалноправен, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства /т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. По релевантния въпрос въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; практиката на ВКС; актове на КС на РБ или на съда на ЕС, или разглеждането на конкретния правен спор да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Първите два въпроса от изложението са поставени във връзка с поддържаните от касаторите доводи в касационната жалба, че за течението, респ. прекъсването на погасителната давност за паричното вземане, предмет на принудително изпълнение има значение дали по изпълнителното дело е настъпила или не перемпция. По същество се свеждат до това дали започналата да тече погасителна давност се прекъсва от искане/предприемане на определен изпълнителен способ по искане на взискателя след перемиране на изпълнителното дело. Въпросите са правни и са включени в предмета на спора, като са обусловили правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Налице е съответно общо основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросите са разрешени по задължителен за съдилищата и другите правните субекти начин с ТР № 2/2023г., обявено на 04.07.2024г., по тълк.дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че ефектът на прекъсване на погасителната давност се проявява при наличие на предприето изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и не се засяга от настъпилата перемпция на изпълнителното дело. Посочено е, че с термина „перемпция“, използван в правната теория и съдебната практика се обозначава бездействието на взискателя, представляващо основание за прекратяване на изпълнителното производство, както и самото прекратяване на делото по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение. За погасителната давност перемпцията е без правно значение. Независимо от настъпилата перемпция давността се прекъсва в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия дори при бездействие на съдебния изпълнител или непредприемане на изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не приложи правилата на чл. 129 от ГПК. В актуалната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, съдържаща се в Решение № 448 от 4.07.2024г. по гр.д. № 3976/2022г., IV ГО е прието, че за висящи изпълнителни дела след 26.06.2015г. давността се прекъсва от всяко изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело след посочената дата, като водещо значение има искането на кредитора – взискател, което дори и да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, води до прекъсване на давността, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора, вкл. бездействие на съдебния изпълнител. Без значение е дали прилагането на изпълнителното действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя. Правилото е, че от значение за определяне вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици /т. 5 от ТР № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 10.07.2017г./. Посочено е, че за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на взискателя, чиято проекция, дори да не се осъществи чрез изпълнително действие, прекъсва давността, щом непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. При прекратяване на изпълнителното производство по право, дори СИ да не е постановил изричен акт за това, ново писмено искане за извършване на изпълнителни действия, постъпило по делото, отправено от кредитора, поставя началото на ново процесуално правоотношение – изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 от ГПК. От тази дата се счита отново за висящо изпълнителното производство. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане по прекратеното преди това по право, но не и с надлежен акт, изпълнително производство. От този момент, при действието на ППВС № 3/1980г., до 26.06.2015г., ако не бъде прекратено по-рано, изпълнителното производство е отново висящо и давност не тече. След отмяната на ППBC № 3/18.11.1980г., след 26.06.2015г., неговата висящност вече не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност /в този смисъл т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК; Решение № 50002/4.04.2023г. по гр.д. № 1226/2022г., IV ГО; Решение № 127/12.07.2022г. по гр.д. № 2884/2021г., III ГО; Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г., IV ГО, всички на ВКС и др./. Обжалваното решение не противоречи на дадените в задължителната практика на ВКС и в описаната практика по чл. 290 от ГПК разрешения по повдигнатите въпроси. Същото е съгласувано с цитираната съдебна практика, поради което по делото не е установено наличие на твърдяното специално селективно основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Изрично в обжалвания акт, въззивният съд приел, че вследствие настъпилото частно правоприемство на страната на взискателя въз основа на рамков договор за цесия от 07.12.2016г., „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД като кредитор отправил поредица нови писмени искания до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия /запор върху банкови сметки на длъжника по изпълнението/, с които е прекъсната започналата да тече на 23.10.2015г. /когато е влязло в сила постановлението за възлагане на общ на съпрузите-длъжници недвижим имот/ нова погасителна давност. Установил, че след този момент взискателят не е бездействал в срока на погасителната давност, а активно е упражнявал своите материални субективни права, поради което не се е погасила неговата правна възможност да иска с помощта на държавната принуда придобитото чрез цесията изпълняемо право да бъде удовлетворено, нито е настъпил ефекта на изтичане на погасителната давност – погасяване на изпълняемото право, обективирано в издадения изпълнителен лист. От доказателствата по делото приел за установено, че погасителната давност е била прекъсната на 25.07.2017г. /с обявяване на купувач на Ѕ ид.ч. от недвижим имот собствен на длъжника О. Й./; на 30.11.2018г., когато е конституиран „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД въз основа на индивидуален договор за цесия от 26.10.2018г. като взискател по делото, който в молбата си е отправил искане за прилагане на изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника М. Й.; съответно на 27.02.2020г., на 14.12.2020г. и на 21.12.2020г., когато с отделни молби взискателят е направил същите искания. Ето защо и с оглед прекъсване теченето на 5-годишната погасителна давност преди тя да изтече, достигнал до решаващия правен извод, че към момента на предявяване на исковата молба в съда – 22.06.2021г. срокът на общата погасителна давност не е изтекъл, поради което предявените отрицателни установителни искове са неоснователни. Като ирелевантно за правилното решаване на правния спор, приел обстоятелството, че по отношение на единия длъжник е настъпила перемпция. Съобразил в тази насока, че погасителната давност е материалноправен институт, поради което за нея, последващите процесуалната перемпция изпълнителни действия не са недействителни, а валидни такива и имат ефекта на прекъсване на започналата да тече погасителна давност. Съгласно задължителното разрешение по т. 1 от ТР № 2/2023г., обявено на 04.07.2024г., по тълк.дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството. В случая въззивният съд не е установил бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството в продължение на релевантния процесуален срок, поради което не е налице противоречиво разрешение със задължителната практика на ВКС. Цитираната от касаторите практика на ВКС /по гр.д. № 1812/2015г. и по гр.д. № 2306/2015г. на ВКС, IV ГО/ предхожда по време и е преодоляна с обявяването на ТР № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, а част от нея не е относима към поставените правни въпроси, разрешени по настоящото дело /по гр.д. № 1385/2012г. и по гр.д. № 1953/2015г. на ВКС, IV ГО са разрешени въпроси, които не са част от предмета на разглеждания в настоящото производство правен спор: по първото е даден отговор на въпроса при какви условия се погасява по давност вземане, установено с влязла в сила присъда, за което взискателите не са предприемали действия по принудително събиране на вземането, а по второто – на въпроса допустимо ли е въззивният съд да отхвърли иска като недоказан по размер, ако е приел, че същият е доказан по основание/. Ето защо е изключено да е налице противоречие на обжалваното решение с тази практика на ВКС. Въпросът поставен в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК - възможно ли е извършените от страна на друг кредитор изпълнителни действия да доведат до прекъсване на погасителната давност по отношение на кредитор, който не се е присъединил в изпълнителното производство – не е включен в предмета на делото и не е обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция в обжалваното решение. В него не е разгледан въпрос за прекъсване на погасителната давност вследствие извършени от друг кредитор изпълнителни действия, който не е присъединен по процесното изпълнение. Въззивният съд след анализ на доказателствата по делото взел предвид единствено, че по процесното изп.д. № 2014838044451 по описа на ЧСИ М. Б. са постъпили уведомления от местнокомпетентни съдебни изпълнители на основание чл. 427, ал. 2 от ГПК - ЧСИ И. С., рег. № 712 и с район на действие този на ВОС и ЧСИ Н. К., рег. № 929 и с район на действие този на ОС – Хасково във връзка с предприети принудителни действия насочени върху недвижими имоти, собствени на длъжника, находящи се в землището съответно на [населено място], общ. Бяла, обл. Варна и на общ. Димитровград, обл. Хасково. Съдът не е разгледал и не е основал решението си на извод за прекъсване на погасителната давност, вследствие на извършени изпълнителни действия, предприети от кредитор, различен от ответника по делото, който не се е присъединил по настоящото изпълнително производство. Ето защо по поставения въпрос не е осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, обуславящо приложно поле на касационно обжалване на въззивното решение в случая. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата пред касационната инстанция – в минималния размер по чл. 25, ал. 1 от НЗПП от 100 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение