Определение № 1107 от 09.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3604/2015 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Р. П. от [населено място] срещу решение № 40 от 11.3.2015 г, постановено по гр.дело № 42/15 г на Силистренски окръжен съд, Гражданско отделение в частта, с която е отменено решение № 622/10.12.2014 г по гр.дело № 833/14 г на Силистренски районен съд като М. И. Т. е осъдена да заплати на П. Р. П. сумата 7650 лв на основание чл.240 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 10.5.2014 г до окончателното плащане и вместо него е постановено друго, с което искът е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано. Ответницата по касационната жалба М. И. Т. не взема становище по същата. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационните жалби са процесуално допустими. Въззивният съд е приел за установено, че на 15.5.2010 г с преводно нареждане ищцата П. П. е превела на наследодателя на ответниците С. Т. сумата 15 300 лв.Последният е починал на 17.9.2010 г и е оставил на наследници М. И. Т.-съпруга и И. С. Т.–дъщеря.Ищцата претендира сумата 15 300 лв от двете ответници като подържа, че праводателят им я дължи по силата на възникнало заемно правоотношение.Евентуално претендира от всяка от ответниците сумата по 7650 лв-получена без основание.Относно иска с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД въззивният съд е приел, че същият е неоснователен, тъй като липсват доказателства за възникнало между ищцата и праводателя на ответниците заемно правоотношение. Относно иска по чл.59 от ЗЗД /подържан от ищцата като такъв по чл.55 ал.1 от ЗЗД/, въззивният съд е приел, че ответницата М. Т. е получила сумата 7650 лв на основание наследствено правоприемстно, като законен наследник на починалия.Това сочи на липсва връзка между обогатяването на ответницата и обедняването на ищцата поради което искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: следва ли правната квалификация на иска да бъде определена от съда въз основа на въведените от ищеца твърдения и какви са правомощията на въззивната инстанция при определяне на точната правна квалификация на иска. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение