Определение № 487 от 21.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 460/2011 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 пр.2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу определение № 223 от 17.06.2011 г. по гр. д. № 186/11 г. на Върховен касационен съд ІІ ГО, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение от 08.12.2010 г. по гр. д. № 611/10 г. на Окръжен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата Й. Т. Й. не взема становище. ВКС, след като взема предвид доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В. съд е постановил решение по иск с правно основание чл. 53 ал. 2 З. с цена на иска за претендираните 376 кв. м. в размер на 1 207.74 лв. В рамките на правомощията си, законосъобразно предходният състав на ВКС е приел че въззивното решение е необжалваемо и подадената касационна жалба е недопустима. Вещните искове са оценяеми, съгласно чл. 69 ГПК, като цената им се определя според данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска, а ако няма такава, според пазарната цена на вещното право. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК след изменението с ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В. решения по граждански дела с цена на иска под 5 000 лв. влизат в сила от момента на постановяването им, като с оглед разпоредбата на чл. 296 ал. 1 т. 1 ГПК процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. Действително, целият имот с площ от 2 350 кв. м. е с данъчна оценка 7 548.40 лв., но в случая предмет на иска е само част, а не целия имот. Касационната жалба срещу въззивното решение е постъпила в съда на 13.01.2011 г. и затова приложима е разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Няма основание да се приеме, че се касае за висящо производство което следва да се разгледа по досегашния ред. Според § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК висящи касационни производства са тези, касационната жалба по които е постъпила във въззивния съд до влизане на изменението на закона в сила, т. е. до 21.12.2010 г. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът