Определение № 1237 от 18.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от “Агроконтрол“ ООД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Плевенски окръжен съд решение № 153/18.04.2023 г. по гр.д. № 921/2022 г., с което е потвърдено решение №140/20.10.2022 г. на РС- Кнежа по гр.д. д. № 647/2021г. в частта с която е отхвърлен предявения на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД от С. И. срещу „Агроконтрол“ ООД и К. М. иск за прогласяване нищожността на анекс към договор за аренда; отменено е решение №140/20.10.2022 г. на РС- Кнежа по гр.д. д. № 647/2021г., в останалите му обжалвани части, като вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал.1 предл. 1 ЗЗД, във вр. чл. 38, ал.1 ЗЗД, предявен от С. И. срещу „Агроконтрол“ ООД и К. М., че договора за аренда е нищожен и на осн. чл.88 ЗКИР е отменено вписването му в СВ- Кнежа; признато е за установено между страните, че анекса към договора за аренда няма действие и е непротивопоставим на С. И., и на осн. чл.88 ЗКИР е отменено вписването му в СВ- Кнежа, с присъждане на разноски. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи наличието на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/. „Допустимо ли е въззивният съд, след отмяна на първоинстанционното решение, да признае едно спорно право въз основа на различен фактически състав от заявения с исковата молба, като обоснове решението си на факти, каквито не се твърдят в исковата молба, и съответно допустимо ли е с оглед принципа на диспозитивното начало, въззивният съд да разгледа и се произнесе по искане, което не е било заявено с исковата молба и по реда на изменение на иска пред първата инстанция?“ и 2/. „Допустимо ли е с оглед на диспозитивното начало в процеса въззивният съд, произнасяйки се по правилността на първоинстанционното решение, да отмени същото на основание, за което няма наведено оплакване във въззивната жалба?“. Навежда общо и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. С писмения си отговор насрещната страна С. С. И. изразява становище, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Подаването на касационна жалба срещу постановеното от въззивният съд решение е обусловено и от наличието на правен интерес от обжалването. С решението си, ОС - Плевен е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. И. срещу „Агроконтрол“ ООД и К. М. главен иск за прогласяване нищожността на анекс към договора за аренда поради противоречие с добрите нрави, което води до липсата на правен интерес за обжалването в тази му част му част от „Агроконтрол“ ООД и К. М. Б., поради което и подадената от тях касационна жалба в тази си част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството- прекратено. В останалата си част, касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Плевенският окръжен съд е приел, че е предявен главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. с чл.38, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за аренда, който иск следва да бъде уважен, тъй като в случаи на договаряне на органен представител на търговско дружество от името на дружеството лично със себе си намира приложение забраната на чл. 38. ал. 1. предл. 1 от ЗЗД, като на основание чл.88 от ЗКИР, във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК, вписването в СВ- Кнежа под дв.вх.рег.№ 3168 от 08.09.2015 г. на договора за аренда, следва да бъде отменено. Посочил е, че исковете за недействителност на сделка, претендирана на повече от едно основание, независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, се считат предявени при условията на евентуалност - ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно, като когато уважи иска на едно от основанията не дължи произнасяне по останалите при условията на евентуалност искове, т.е. да се произнася относно това дали е налице нищожност на сделката и поради нарушение на добрите нрави с оглед на чл.26, ал.1 ЗЗД. Това налагало отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. И. против „Агроконтрол“ООД и К. М. обективно съединен иск за прогласяване на нищожността на договор за аренда с нотариална заверка на подписите от 07.09.2015 г. и постановяване на ново решение по съществото на спора в тази му част. Счел е, че изложеното във връзка с приложението на чл.38, ал.1 ЗЗД е неотносимо за анекса към посочения договор за аренда с нотариална заверка на подписите на страните от 12.06.2020 г., тъй като дружеството се е представлявало от управителя Д. В.. Намерил е, че анексът не е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като накърняващ добрите нрави, тъй като насрещната престация за уговореното арендно плащане не е символична. Приел е, че следва да се отмени решението в частта, с която е прието при условие, че не се уважи предявеният главен иск, да се признае за установено в отношенията между страните, че договор за аренда с нотариална заверка на подписите от 07.09.2015 г. няма действие и е непротивопоставим на ищеца, поради конверсията му в договор за наем, и да постанови заличаването му от СВ-Кнежа на основание чл.537, ал.2 от ГПК, тъй като по евентуален иск съдът може да се произнесе, само ако е предявен главен иск и се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие той да е отхвърлен, което не е налице, тъй като предявеният главен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.38, ал.1 ЗЗД по отношение на договора за аренда от 07.09.2015 г. е основателен. По отношение на решението в частта, с която при условие, че не уважи предявения главен иск, да признае за установено в отношенията между страните, че анекс към договор за аренда на земеделска земя от 12.06.2020 г. няма действие и е непротивопоставим на ищеца поради конверсията му в договор за наем и да постанови заличаването му от СВ- Кнежа на основание чл.537, ал.2 ГПК, въззивният съд е изложил, че са налице основания за неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора в тази му част, поради следното: За да е налице конверсия на договор, сделката следва да е призната за недействителна, да съдържа съществените признаци на действителна сделка и страните следва да са направили волеизявления, от които е видно по несъмнен начин, че желаят настъпването на последиците на конвертираната сделка. Анексът от 12.06.2020 г. не е нищожен, страните не са направили волеизявления в тази насока. Приел е, че предявеният иск за установяване, че сключеният на 12.06.2020 г. анекс към процесния договор за аренда от 07.09.2015 г. е непротивопоставим на ищеца, в качеството му на съсобственик на арендуваните земеделски земи, е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и е основателен. В тази връзка е изложил, че с оглед на разпоредбите на глава трета на ЗАЗ - чл.16 - 18, по своята правна същност юридическият факт на продължаването на арендния договор е приравнен на сключването на нов договор между същите страни, а не на изменение на съществуващия такъв. Съгласно чл.3, ал.4 от ЗАЗ (ДВ бр.42/2018 г.) договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Това изискване не било налице към сключването на анекса от 12.06.2020 г., тъй като К. М. не притежава повече от 50 на сто идеални части от процесиите съсобствени имоти. Анексът представлявал нов договор за аренда, поради което е непротивопоставим и не обвързва останалите съсобственици, в т.ч. съсобственика С. И., тъй като не е сключен от съсобственици с мажоритарен дял в съсобствеността съобразно изискванията на чл.З, ал.4 от ЗАЗ. Ето защо, предявеният от С. И. против „Агроконтрол“ООД и К. М. установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е приет за основателен, като на основание чл.88 от ЗКИР във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК е отменено и вписването в СВ-Кнежа под дв.вх.рег.№ 961 от 12.06.2020 г. на анекс към договор за аренда на земеделска земя. Отменено е и решението в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният от С. И. против „Агроконтрол“ ООД и К. М. евентуален иск да се прогласи нищожността на анекса към договора за аренда на земеделска земя от 07.09.2015 г., сключен между „Агроконтрол“ООД в качеството на арендатор и К. М. в качеството на арендодател на 12.06.2020 г., поради противоречието му със закона и да постанови заличаването му от СВ - Кнежа на основание чл.537, ал.2 ГПК като неоснователен и недоказан. Тъй като е уважен предходния предявен от С. И. евентуален иск и анексът от 12.06.2020 г. му е непротивопоставим, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие той да бъде отхвърлен, решението следва да бъде отменено и в тази му обжалваната част. По основанията за допускане на касационно обжалване: Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на евентуалната му недопустимост като постановено по непредявен иск по иска, квалифициран от въззивния съд като иск с правно основание „чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал.1 предл. ЗЗД, във вр. чл. 38, ал.1 ЗЗД“, с който е признато за установено, че договорът за аренда е нищожен поради противоречието му с чл.38, ал.1 ЗЗД и на осн. чл.88 ЗКИР е отменено вписването му в СВ- Кнежа. Настоящият съдебен състав на ВКС, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение - т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, счита, че независимо от формулираните от касаторите въпроси, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по предявеният при условията на евентуалност първи иск за признаване за установено между страните, че договора за аренда и анекса към него нямат правно действие и са непротивопоставими на ищеца поради конверсията им в договор за наем, чийто срок е изтекъл, за проверка на евентуалната му недопустимост поради липсата на правен интерес за ищеца за установяване на непротивопоставимост на договора и анекса към него поради конверсията им в договор за наем, с оглед качеството му на съсобственик, който по силата на закона не е обвързан от договор за аренда и анекса към него, сключени от друг съсобственик с миноритарен дял; както и за проверка на евентуалната му недопустимост като постановено по непредявен иск- за да уважи този иск въззвният съд е приел и че анекса към договора за аренда не е сключен от съсобственик с мажоритарен дял в съсобствеността съобразно изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ, при заявени в исковата молба обстоятелства /основание на този първи евентуален иск, с които ищецът свързва възникването и осъществяването на твърдяното от него материално право, чиято защита търси в исковия процес/, че анекса няма действие и му непротивопоставим, но поради конверсията му в договор за наем, чиито срок е изтекъл. Воден от горното, Върховния касационен съд, състав на ІV гр. отделение,