Определение № 645 от 03.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2132/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. С. В. срещу определение № 3750 от 13.11.2020г. по в. ч. гр. дело № 3226/2020г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 10832 от 13.10.2020г. по гр. дело № 1095/2020г. на Варненски районен съд, с което е прекратено първоинстанционното исково производството, с предмет – иск на касатора с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и цена 6 000 лв., на основание чл.129, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят поддържа неправилност на атакуваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в пренебрегване на обстоятелството, че до страната не е било изпратено съобщение от първоинстанционния съд с приложен препис от определението, с което се продължава срока за отстраняване на констатираните нередовности по подадената искова молба. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводтсвените действия. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са доразвити оплакванията на касатора за допуснати нарушения на чл.63 ГПК, като се акцентира върху липсата на уведомяване за продължения срок и върху ограничените възможности за справки по делото, включително заради въвеждането на новата информационна система в съдилищата. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, постановено по иск с цена над 5 000 лв.. Относно наличието на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че такива не са налице, като съображенията за това са следните: Първоинстанционното производство е образувано по иск на С. С. В. срещу адв. Й. Ч. А. за осъждането му да заплати на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от действия на адвоката без представителна власт, изразяващи се в подаване на сигнал до ОД на МВР. За да потвърди определението на районния съд, с което производството по подадената искова молба е било прекратено, окръжният съд е приел, че с разпореждане от 10.09.2020г., съобщено на ищеца на 14.09.2020г., Варненският районен съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отстрани посочените в същото разпореждане нейни нередовности. В изпълнение на указанията ищецът е депозирал молба, в т. 6 на която е поискал продължаване на срока за изпълнението им в частта относно представянето на доказателства за внесена държавна такса. Окръжният съд е установил, че с определение от 25.09.2020г. районният съд е уважил молбата с правно основание чл. 63 ГПК, продължавайки срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по иска с две седмици, считано от 21.09.2020г., когато изтича първоначално определеният срок. В рамките на продължения срок, изтичащ на 05.10.2020г., както и до датата на определението на районния съд за прекратяване на производството – 13.10.2020 г., ищецът не е отстранил констатираната нередовност. Въззивният съд е посочил, че продълженият срок тече от датата на изтичане на първоначалния срок, като съгласно константната практика на ВКС, за продължаването на срока не се изпраща съобщение до страната, като тя е 2 длъжна сама да следи дали молбата й за продължаване на срока е уважена, тъй като моментът от който започва да тече продълженият срок е законово определен. Допускането на касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен ясно и точно да формулира правния въпрос, за който счита, че е от значение за изхода по конкретното дело, като не е в правомощията на ВКС сам да го извежда от изложението с оглед принципа на диспозитивното начало, закрепен в чл. 6 ГПК. В случая в изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, при това представено след дадени двукратно подробни указания от страна на администриращия касационната жалба съд, с разпореждания от 22.03.2021г. и от 11.05.2021г., като срокът за изпълнение по първото разпореждане е бил и продължен с две седмици с разпореждане от 21.04.2021г., касаторът не е формулирал правен въпрос в гореизложения смисъл, а е изложил единствено оплаквания за неправилност на правните изводи на въззивния съд. Липсата на правен въпрос, наведен от касатора, е достатъчно основание частната касационна жалба да не бъде селектирана за разглеждане от касационната инстанция, без да е нужно обсъждането на наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване - вероятна нищожност или недопустимост на атакуваното определение. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че тъй като в закона е определен момента, от който тече продълженият срок - съгласно чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК от изтичането на първоначалния срок, според константната безпротиворечива практика на ВКС, цитирана във въззивното определение, съдът не дължи уведомяване на страната за продължаването на срока, а тя сама следва да следи дали молбата й по чл.63, ал. 1 ГПК е уважена или отхвърлена, и в зависимост от това да предприеме съответните процесуални действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,