Определение № 223 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. К. К. срещу решение №.14/11.02.2015 по г.д.№.605/14 на Апелативен съд В. - с което е потвърдено решение №.364/31.10.14 по г.д.№.243/14 на ОС Добрич – с което предявения от Т. К. К. иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от по 14000лв., присъдена по н.о.х.д. 231/12 Д. за всеки от тях поради погасяване на задължението по давност, е отхвърлен като неоснователен. Ответните страни П. С. П. и С. Д. П. не вземат становище. К. жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решетие, с което е отхвърлен. Приел е, че ответниците разполагат със съдебно признато вземане спрямо ищеца /влязла в сила присъда, с която той е осъден да им плати по 14000лв./, като са образували изпълнително производство срещу него на 16.02.14. Извършвани са били действия по проучване на имотното му състояние и доходите до 2007г.; последващи изпълнителни действия не са били извършвани до 17.06.2011г. – когато взискателите са поискали налагане на запор върху МПС – и такъв е бил наложен на 30.06.11 /насроченият опис не е бил извършен, тъй като длъжникът е декларирал, че не знае къде е автомобилът му/; на 17.02.12 взискателите са поискали налагане на запор върху трудовото му възнаграждение – като той е бил наложен на 20.02.12 и 6.03.12 – но суми не са постъпили; на 15.01.2014г. взискателите отново са поискали проучване на имотното състояние на длъжника. С постановление от 19.02.14г., на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнителното производство е било прекратено. На 20.03.14 взискателите са получили изпълнителен лист и на 20.03.14г. са образували ново изпълнително производство – което е било образувано на 21.03.14г. На 26.03.14 е била изпратена призовка за доброволно изпълнение, издадено е разпореждане за насрочен опис на 9.04.14. Изпратена е и призовка за принудително изпълнение на 14.04.14г. При тези факти въззивният съд е приел, че съдебно признатото вземане, предмет на изпълнителното производство, не е било погасено по давност поради твърдяното неизвършване на изпълнителни дейстия за периода 17.02.04-30.06.11г. Посочил е, че изпълнителното производство е било висящо за периода 2004-2014г. Освен това след изпращането на призовка за доброволно изпълнение активно е търсено имущество на длъжника до 2007 – като след период на бездействие от 4г. изпълнителнит е дейстияв са подновени. На трето място, изявлението за погасяване е направено е направено след възобновяване на изпълнителните дейстия едва с настоящата искова молба. Отбелязал е, че погасителната давност не може да се съобразява служебнто. От друга страна следва да се установи 5-годишен период, в който да не са извършвани никакви действия по принудително осъществяване на вземането – какъвто по делото не е установен. Следва да се съобрази и висящността на изпълнителния процес – с оглед ППВС 3/80 – която не е била прекъсвана от образуването му до 2014г. К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: „Съставлява ли изпълнително действие извършването на справка от съдебния изпълнител с цел проучване на имущественото състояние на длъжника, което да прекъсва срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК?”; 2. „Пораждат ли правни последици действията на съдебния изпълнител, извършени след прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона?”; 3. Ограничено ли е по време упражняването на правото на длъжника да се позове на изтекла давност?” Доколкото поставения първи въпрос е свързан с предмета на разглеждане на т.д.№.2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10, настоящият състав приема, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК до приключване на производството по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение