Определение № 50943 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1303/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Е. П. - З., чрез пълномощник адв. Н. И. от САК, срещу решение № 1390/21.12.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 3727/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта му с която е потвърдено решение № 1272/17.02.2020 г. по гр.д. № 15578/2018 г. на Софийски градски съд, в частта с която С. Е. П. – З. е осъдена да заплати на И. З. З. на основание чл. 55 ал.1, предл. трето ЗЗД сумата от 42500лв., дадена на отпаднало основание -унищожен договор за продажба на недвижим имот от 19.12.2012 г. обективизиран в нот.акт №171, том IV, рег.№ 4612, н.д.570/2012 г., Нотариус А.Л., рег.№ 386 по Регистра на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 20.11.2018 г. до окончателното й изплащане. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да тълкува договорите в точния им смисъл съобразно действителната воля на страни, съобразявайки се както с обичаите в практиката и обсъждайки всички събрани по делото доказателства - без да разглежда избирателно само някои от тях, като им придава несъществуващо значение и съдържание - вследствие на което да подменя волята на страните?; 2. Подлежи ли на тълкуване /вследствие на което се подменя волята на страните/ - нотариален договор, когато съдържащите се в него уговорки са ясни и точни и разкриват недвусмислено действителната воля на страните, и при такава хипотеза има ли право съдът да се съобрази с предполагаемата воля на страните, а не с изявената от тях?; и 3. Може ли съдът да приеме за установено, че страните са уговорили нещо различно от обективираното в нотариалния акт, без да разкрие симулация/привидност и без да са налице доказателства за наличието на обратен документ или начало на писмено доказателство?. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с: Решение № 95 от 29.05.2019 г. по гр.д. № 2993/2018 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 106 от 16.07.2018 г. по гр.д. № 4088/2017 г. на ВКС, III г.о. По втория въпрос въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС: Решение № 67 от 30.07.2014 г. по т.д. № 1843/2013 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 81 от 07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на ВКС, I т.о. По третия въпрос се сочи противоречие с Решение № 39 от 02.05.2018 г. по гр.д. № 1859/2017 г. на ВКС, I г.о. Ответникът по жалбата И. З. З., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че с решение по гр.д.№ 3941/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., влязло в сила на 10.07.2017г., постановено по предявен от С. Е. П. - З. срещу И. З. З. иск с пр. осн. чл. 27 вр. с чл. 33 ЗЗД е унищожен сключеният между тях договор за покупко – продажба на апартамент от 19.12.2012 г., с който З. и продала собствения си недвижим имот – апартамент № 135 в [населено място], Район „С.", ж.к "Х. С.", [жилищен адрес] в [населено място] за 42500 лв., за която сума е поет ангажимент за кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД- Варна и която сума продавачът се е съгласил да получи по банков път „след представянето на настоящия нотариален акт, вписана ипотека и представяне на удостоверение от Агенция по вписвания /Служба по вписванията при СРС/ в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД- Варна“. Преди нотариалното изповядване на сделката между страните бил подписан и предварителен договор от 01.11.2012 г., с който продажната цена също е определена на 42500 лв., платима в деня на подписване на нотариалния акт срещу разписка, като част от сумата ще бъде изплатена във вид на банков кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД-Варна отпуснат на купувача. Установено е, че с договор за кредит от 27.12.2012 г. на З. е бил отпуснат ипотечен кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД-Варна за закупуване на апартамента в размер на 42500 лв. и за ремонтни дейности в размер на 12000 лв., като първата сума остава блокирана в полза на банката до постъпване на платежни нареждания от кредитополучателя за следните суми: 14568,34 евро и 943,13 лв., представляващи задължения на продавача на имота към „Уникредит Булбанк“ по договор за кредит от 02.12.2005 г., както и дължимите разноски и такси след 04.12.2012 г. до нареждане на превода; 4508,81 лв. -дължими на ЧСИ такси и разноски по изпълнително дело 20128440401281 на ЧСИ С. Я., както и допълнителните задължения, произтичащи от това изпълнително дело след 05.12.2012 г. до нареждане на превода; 7597,44 лв. - задължения към „Топлофикация София“ ЕАД по изпълнително дело № 20118440404199 на ЧСИ С. Я., както и допълнителните задължения по това изпълнително дело след 07.12.2012 г. до нареждане на превода. Според изслушаната пред въззивния съд съдебно-счетоводна експертиза, посочените задължения, са били погасени на 25.01.2013 г. от З., чрез задължаване на банковата й сметка, по която е отпуснат кредита. По този начин на същата дата били погасени и още две задължения на продавача към „Топлофикация София“ ЕАД - в размер на 3536,20 лв. и в размер на 378, 76 лв. Посочено е от въззивния съд, че погасените задължения на продавача на имота към трети лица, фигурират в анекс от 10.12.2012 г. към предварителния договор от 01.11.2012г., с който страните са се споразумели продажната цена да бъде заплатена от купувача, чрез заемни средства от банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като сумите по задълженията бъдат внесени по банковите сметки на кредиторите след заверяване на сметката на купувача със сумата от банковия кредит. Анексът е бил представен като доказателство с исковата молба, но е оспорен от ответницата, като неподписан от нея. Ищцата заявила, че ще се ползва от оспорения анекс, но не е представила оригинала на същия, с твърдения че е изгубен. Въззивния съд е приел, че при оспорване автентичността на частен диспозитивен документ, чиито оригинал е загубен или унищожен, правилото на чл. 193, ал.3, изр.1-во ГПК е неприложимо и доказателствената тежест да установи съдържащите се в документа благоприятни факти се носи от страната, която се е лишила от него, т.е че ищцата носи доказателствената тежест да установи, че с ответницата са постигнали договорка изплащането на продажната цена от 42500 лв. да стане, чрез погасяване на конкретни задължения на продавача директно от купувача по банков път. Направен е извод, че съгласието на ответницата договорената продажна цена от 42500 лв. да бъде изплатена на продавача по банков път чрез погасяване на неговите задължения към „Уникредит Булбанк“ АД, „Топлофикация София“ ЕАД и ЧСИ С. Я. е пълно доказано. Този извод е обоснован със следните установени по делото факти и обстоятелства: погасените на 25.01.2013 г. от З. задължения на ответницата З. са съществували към 19.12.2012 г., датата на която е подписан нотариалният акт; погасяването на тези задължения е било посочено като условие за усвояване на кредита и съответно учредяване на първа по ред ипотека върху продавания имот в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД- Варна, тъй като вписването на такава изисква заличаване на предходната ипотека /в полза на „Уникредит Булбанк“/ и на възбраната в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, т.е. погасяване изцяло на задълженията към тях на продавача на имота; З. се съгласила изрично в нотариалния акт, че продажната цена се покрива с кредитни средства от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД- Варна и ще я получи по банков път след вписване на ипотеката в полза на тази банка; факта, че договорената продажна цена от 42500 лв. покрива изцяло задълженията на продавача, които е следвало да бъдат погасени с отпуснатия на купувача кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД-Варна; изричното признание на З. в исковата молба, с която е предявила иска за унищожаване на продажбения договор, че е съществувала уговорка между нея и купувача, последната да закупи имота с ипотечен кредит, с част от който да бъдат изплатени вече налични задължения на продавача; факта, че по искане на З., на 04.12.2012г. /непосредствено преди подписване на нотариалния акт и договора за кредит на купувача/, й е било издадено удостоверение от „Уникредит Булбанк“ АД за дължимите към банката суми /цитирано в договора за кредит между купувача и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД-Варна/. Прието е, че плащането в полза на кредиторите на продавача е станало на 25.01.2013 г. и това е и датата, на която продавачът е получил продажната цена. С унищожаване на договора, основанието за получаването й е отпаднало, поради което искът по чл. 55, ал.1 предл. 3- то ЗЗД за връщане на сумата 42500 лв. е основателен. Това изключвало основателността на възражението на ответницата, че изплащането на задълженията й до размера на продажната цена е без основание, в хипотеза на водене на чужда работа без пълномощие. По възражението за погасителна давност на ответната страна е прието е, че петгодишният давностен срок тече от отпадане на основанието за получаване на цената, което е станало на 10.07.2017 г. с влизане в сила на решението, с което е уважен иска по чл. 27 вр. с чл.33 ЗЗД и към 20.11. 2018 г.- датата на подаване на исковата молба, същият не е изтекъл. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Въпроси първи и втори се свеждат до обобщения от съда материалноправен въпрос по приложението на чл. 20 ЗЗД, следва ли договорите да се тълкуват в точния им смисъл съобразно действителната воля на страните. Съгласно установената последователна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 20 ЗЗД, при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното и място в договора и общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му. Въззивното решение е съобразено установената практика на ВКС. Нотариалният акт за правна сделка представлява официален свидетелстващ документ, в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, а в частта, съдържаща изявлението на страните за начина на плащане на договорената цена, е частен свидетелствуващ документ, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател. В процесния случай договореното от страните е, че цената от 42500 лв., за която сума е поет ангажимент за кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД- Варна, продавачът се съгласява да получи по банков път, след представянето на настоящия нотариален акт, вписана ипотека и представяне на удостоверение от Агенция по вписвания/Служба по вписванията при СРС/ в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД- Варна. Въззивния съд е обсъдил доказателственото значение на удостовереното в нотариалния акт изявление на страните за начина, по който следва да се погаси задължението на купувача и съпоставяйки го с приетите по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти е достигнал до обоснован извод, да е доказано по делото /при доказателствена тежест на ищцата/, че страните по договора от 19.12.2012 г. са се съгласили продажната цена по него да бъде изплатена на продавача по банков път, чрез погасяване на неговите задължения към „Уникредит Булбанк“ АД, „Топлофикация София“ ЕАД и ЧСИ С. Я., и че това е станало на 25.01.2013 г. Поради това, соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява. Въпрос трети от изложението не е релевантен и не формира общо основание за селектиране на касационната жалба /правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК/ по смисъла на тълкуването, дадено с разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Той не е обуславящ изхода на делото и не е изводим от дадените от въззивния съд правни разрешения – съдът не е излагал аргументи, за наличие на симулация/привидност на договора между страните, респ. такива дали при липса на обратен документ или "начало на писмено доказателство", страната по сделката може да доказва нейната привидност. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 2200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение