Определение № 570 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1523/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Д. Д., Ц. Н. Т. и Н. В. Т. и тримата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. М. С. срещу решение № 92/20.05.2011 год. по гр.д. № 120/2011 год. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 925/25.11.2009 год. по гр.д. № 2794/2009 год. на Сливенския районен съд, с което на осн. чл. 42,б.”б” ЗН е обявено за нищожно саморъчно завещание от 22.08.2007 год., с което В. Кинина Д. б.ж. на [населено място] е завещала на Я. Д. Д. от [населено място] собственото си дворно място и къщата в него и всичко друго, за което има нотариален акт за имот, намиращ се в [населено място], ул. „И. Д. „ №7 с номер на имота № 5037 в кв. 236, състоящ се от 386 кв.м. и сграда в него; Отменен е нот. акт № 150, т.VІІІ, рег. №12936, дело №1368/2008 год. на нотариус Е. Ш., вписана в нотариалната камара под № 128 и район на действие Сливенския РС и нот. акт № 157,т.VІІІ, рег. №12967, дело №1371/2008 год. на нотариус Е. Ш. и е признато за установено по отношение на Я. Д. Д., Ц. Н. Т. и Н. В. Т. и тримата от [населено място], че Е. Л. В. е собственик на ½ ид. част от 262/282 ид. части от поземлен имот с идентификатор № 67338.543.94 с административен адрес: [населено място], [улица], ведно с построената в имота едноетажна еднофамилна сграда с идентификатор 67338.543.93, както и други подобрения в имота и същите са осъдени да предадат на Е. Л. В. владението на описания имот. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуален закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответникът по касация Е. Л. В. от [населено място], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване. В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора. Изложението съдържа само оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК, които могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Независимо от това следва да се посочи, че касаторът не е посочил и обосновал наличието на допълнителен критерий / основание/ по чл. 280,ал.1,2 и 3 ГПК, които следва да са изпълнени по отношение на формулирания правен въпрос. С оглед на казаното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.