Определение № 777 от 14.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2946/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на Художествена галерия /ХГ/ „В. Д. Майстора“ [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил от 20.01.2020г. по в.гр.д. № 577/2019г. Ответницата по касационната жалба К. П. Б. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител адвокат П. е заела становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение КОС е потвърдил решението на РС Кюстендил от 14.10.2019г. по гр.д. № 1041/2019г., с което са уважени предявените от К. Б. срещу Художествената галерия искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ и в тежест на ответника са присъдени такси и разноски. Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „уредник“ е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, тъй като ищцата не притежава необходимото за заемането й образование, определено с изменение на длъжностната характеристика – от „висше художествено – магистър или бакалавър“ на „висше художествено, специалност педагогика на обучението по изобразително изкуство, съвременни стратегии в обучението по изобразително изкуство или изкуствознание и културно наследство, степен магистър“. Прието е, че промяната на изискването за заемане на длъжността е извършена при злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като естеството на включените в нея трудови функции логически не обуславя новите изисквания за висше образование и промените не са въведени в интерес на работата. Уволнението е предхождано от изключително влошени отношения между ищцата и директора на ХГ по повод създаване на синдикална организация. Показателно е и че въведените изисквания за специалност са обусловили запазване на трудовото правоотношение с другата служителка на длъжност „уредник“, притежаваща специалност „педагогика на изобразителното изкуство“, но с педагогически профил, и не отговаряща на изискването за образователно-квалификационна степен, които обстоятелства не обуславят извод за законност на уволнението. В изложението си по чл.287 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „дали извършените промени за длъжността „уредник“ са осъществени от работодателя при добросъвестно упражняване на правомощията му или тези промени са единствено с цел прекратяване на ТПО с ищцата“ – противоречието се изразявало в приетото от ВКС в решението по гр.д. № 846/2016г. ІV ГО, че преценката на работодателя да предяви нови изисквания за заемане на длъжност не подлежи на съдебен контрол. ВКС намира, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. На първо място, поставеният в изложението въпрос е фактически, а не правен, само произнасяне по каквито законът предвижда като условие за допускане на касационно обжалване. Но дори да се приеме, че въпросът е правен, даденото по него разрешение от въззивния съд не е в противоречие с това по посоченото дело. В случая касаторът се е позовал само на част от приетото от ВКС с решението - че след сключването на трудов договор по преценка на работодателя /неподлежаща на съдебен контрол/ съобразно нуждите на производството могат да се предявяват нови изисквания за образование или квалификация за заемане на длъжността и ако работникът/служителят не отговаря на тях, работодателят може да прекрати трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. ВКС, обаче, е приел и че уволнението на ищеца е законно, тъй като промяната на изискванията за образование и квалификация за заеманата от него длъжност не е самоцелна, а е съответна на включените в длъжността трудови функции, при което не е доказана злоупотреба с право от страна на работодателя. Непротиворечива е практиката на ВКС, че при заявен от работника/служителя довод за злоупотреба с право при уволнение на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ в предмета на делото се включва и въпросът относно добросъвестността на работодателя при изменение на изискванията за образование и квалификация, при което съдебен контрол се осъществява относно това дали новите изисквания са въведени с оглед интереса и нуждите на работата. Преценката на работодателя в тази насока е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол само ако не е наведен довод за несъобразяването й с предвиденото в чл.8 ал.1 КТ изискване. В разглеждания случай въззивният съд не е отрекъл правото на работодателя да изменя изискванията за образование за заемане на процесната длъжност, но е формирал мотивиран извод /във връзка с твърдението на ищцата в исковата й молба за преднамерена промяна на изискваното образование/, че това следва да бъде извършено в интерес на работата, да е наложено от спецификата и естеството на осъществяваната при него дейност или с оглед по-ефективно и качествено осъществяване на трудовите функции, което в случая не е съобразено. По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,