Определение № 2931 от 17.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1973/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Чемсун Пасланмаз Челик“ АД, вписано в търговския регистър на Република Турция, чрез адв. Б. П., срещу Определение № 1798/08.07.2025г. по ч.гр.д. № 1396/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1466/ 07.04. 2025г. за спиране на производството по делото до приключване с влязло в сила решение на производствата по адм.д. № 5634/2024г. на АССГ, 74 състав и адм.д. № 891/2025г. на АССГ, ІІІ отделение, 7 състав. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Изразено е несъгласие с обусловилия потвърждаването на определението за спиране извод на въззивния съд за преюдициалност на образуваните административни дела със страни ответникът по първоначалния иск „ТисенКруп Матириалс България“ООД („Тисен“) и Агенция „Митници“. В тази връзка поддържа, че: - по двете административни дела „Чемсун Пасланмаз Челик“АД („Чемсун“) не е привлечено като подпомагаща страна и изходът на спора няма сила спрямо него (чл.177 АПК); - недоказаност на конкретна връзка на настоящото дело с получените отговори от АССГ за предмета и страните по адм.дела; - несъобразяване с чл.17, ал.2, изр.2 ГПК за задължението на съда да проведе инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на тези административни актове, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е поставен следният процесуалноправен въпрос, основан на чл.280, ал.1,т.1 ГПК: „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и обсъди всички своевременно заявени доводи и възражения на страните, като по този начин формира самостоятелни решителни мотиви по приложението на закона?“ Допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК е обосновано с практика на ВКС - решение № 143 от 06.02.2017г. по т.д. № 2693/2014г. на ІІ т.о. и решение № 50062 от 01.12.2022г. по т.д. № 278/21г. на І т.о., на които се сочи, че обжалваният акт противоречи. Ответникът по частната касационна жалба – „ТисенКруп Матириалс България“ООД депозира отговор, с който застъпва становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да потвърди определението на първостепенния съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, въззивният съд е установил следното: Предявените от „Чемсун“ срещу „Тисен“ осъдителни искове са за заплащане сумата от общо 357 823.15 евро, представляващи цена на доставена стока, и обезщетение за забава от 26 955.28 лева; От своя страна „Тисен“ е предявил срещу „Чемсун“ насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 800 000 лева, част от вземане в общ размер от 6 926 928.40 лева, претедирана по чл.50 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, с оглед намаляване цената на доставени стоки поради несъответствието им с уговореното, а при условията на евентуалност по чл.77 от Конвенцията като обезщетение за вреди, претърпени във връзка с неизпълнение на задължението на продавача да достави стоки съгласно уговореното - стомана с произход от ЕС, за които не се дължат митнически сборове; Насрещният иск е обоснован с твърдението, че поради непредставяне на изискани от ответника по иска„Чемсун“ документи, установяващи произход на стоката, Агенция „Митници“ е издала индивидуални административни актове за досъбиране на мита и ДДС от „Тисен“; Последният е обжалвал административните актове, въз основа на което били образувани двете административни дела. От правна страна въззивният съд е изложил, че предвид предмета на висящите административни дела, разрешаването на спора по тях ще даде отговор на въпроса съществуват ли задължения за заплащане на митни сборове, а от там и налице ли са вреди от неизпълнение на договорното задължение от продавача за представяне на документи за произхода на стоката, предмет на търговската продажба.Прието е, че този въпрос е определящ за основателността на насрещния иск на купувача по сделката, с което е обосновано наличието на връзка на преюдициалност между търговското дело и двете административни дела. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният в изложението въпрос, относим към задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото е от принципно значение за решаването на всеки спор. Въпросът в случая е предпоставен от пропуск на въззивния съд да се произнесе по доводи и възражения на жалбоподателя в частната въззивна жалба, посочени по-горе. При решаващ извод, че е налице връзка на преюдициалност между предявения в търговското дело насрещен иск и двете административни дела, по които ще се установи съществуват ли задължения за заплащане на митни сборове, а от там и налице ли са вреди от неизпълнение на договорното задължение от продавача за представяне на документи за произхода на стоката, предмет на търговската продажба, обсъждането на възраженията не би довело до промяна в правния резултат. В случай на отмяна на актовете на Агенция „Митници“ решението на административния съд ще има действие по отношение на всички – чл.177, ал.2 АПК, т.е. би обвързало страните по търговското дело. В случай на потвърждаване на индивидуалния административен акт от административния съд, гражданският съд би се произнесъл инцидентно по неговата законосъобразност с оглед непротивопоставимостта му на неучаствалата в административното производство страна по търговското дело, по аргумент от разпоредбата на чл.17, ал.2, изр.второ ГПК. Възражението за недоказаност на конкретна връзка на настоящото дело с получените отговори от АССГ за предмета и страните по административните дела е формално, поради което обсъждането му също не би се отразило на извода за наличие на връзка на преюдициалност между делата. Следователно, макар и принципно да е обуславящ, правният въпрос не може да обоснове искания достъп до касационно обжалване, тъй като необсъдените възражения нямат нужното значение за правния спор. Така мотивиран, съставът на ВКС, Търговска колегия, второ отделение