Определение № 50259 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4647/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител началник на ТО София Д. против въззивно решение № 905 от 27.07.2021г. по в.гр.д. № 79 по описа за 2021г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 261060 от 6.11.2020г. по гр.д. № 1708/2016г. на СГС като е отхвърлени исковете й с правно основание чл.71, вл.чл.63, ал.2 ЗОПДНПИ/отм./ против М. Б. Б. за отнемане в полза на държавата на притежаваните от него суми от 5 000лв., равностойност на 50 дружествени дяла в „Б енд Б тийм“ ЕООД и от 2 7000лв., равностойност на 27 дружествени дяла от капитала на „Бонико Пропъртийс“ ЕООД, както и десет недвижими имоти, представляващи апартамент, находящ се в [населено място], район „Овча купел“, [жилищен адрес] стар блок ........, вх........, ет.5, с площ от 63.10кв.м., ½ ид.ч. от апартамент № 5, находящ се в [населено място], район „Витоша“, [улица], с площ от 94.40кв.м., ведно с УПИ, Неурегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място] на [населено място], община Ковачевци, с площ от 2 007кв.м., ведно с построената в него без строителни книжа, но търпима съгласно §16, ал.1 РП на ЗУТ едноетажна жилищна сграда с площ от 24кв.м., урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], община Перник, с площ от 800кв.м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда-къща, на два етажа със застроена площ от 173.25кв.м. и разгърната застроена площ от 276.60кв.м., урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], община Перник, с площ от 1 036кв.м., апартамент № 1, находящ се в [населено място], район „Витоша“, [улица], представляващ самостоятелен обект в новопостроена жилищна сграда, тяло „А“, с площ от 105.80кв.м. и гараж № 1 с площ от 22.10кв.м., ведно с УПИ и 1/4ид.ч.от два недвижими имота, находящи се в Република Гърция, представляващи жилищен апартамент с площ от 106.93кв.м. и жилищен апартамент с площ от 100кв.м., против З. Р. Б. за отнемане в полза на държавата на притежаваните от нея сума от 267.90лв., 1/4ид.ч.от два недвижими имота, находящи се в Република Гърция, представляващи жилищен апартамент с площ от 106.93кв.м. и жилищен апартамент с площ от 100кв.м., урегулиран поземлен имот, УПИ V-131“а“за КОО, от кв.2а, находящ се в [населено място], СО, [улица], целия с площ от 1 375кв.м., УПИ 1 за ОЖС и гаражи, УПИ ІІ -131 и УПИ ІІІ-144, заедно с всички подобрения и приращения в имота, ½ ид.ч.от апартамент № 5, находящ се в [населено място], район „Витоша“, [улица], ет.2, в блок „А“, с площ от 94.40кв.м., сумите: от 3 610.93лв., по сметка открита в „Банка ДСК“ ЕАД, 100 504.59лв., погасителни вноски по кредит, по сметка открита в „Банка ДСК“ ЕАД, 945.91лв., по сметка открита в „Уникредит Булбанк“АД, 1955.80лв., по сметка открита в „Уникредит Булбанк“АД, 1 481.35лв. по сметка открита в „Уникредит Булбанк“АД и 181 862.81лв. от сдружение „Б енд Б рейсинг“, възникнало въз основа предоставени заеми, срещу „Б енд Б тийм“ за отнемане в полза на държавата на л.а.“Субару“, модел „Импреза“, с дата на първа регистрация 1.01.2004г. и л.а.“Субару“, модел „Импреза“, с дата на първа регистрация 8.08.2008г.,срещу „Б енд Б рейсинг“ за отнемане в полза на държавата на ремарке за товарен автомобил марка „Б. Д. Т РС“ с дата на първа регистрация 26.05.2008г. и товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего 818“, с дата на първа регистрация 29.05.2008г. Присъдени са разноски. С определение № 50912 от 7.12.2022г. производството по отношение на урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], община Перник, с площ от 800кв.м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда-къща, на два етажа със застроена площ от 173.25кв.м. и разгърната застроена площ от 276.60кв.м.,е прекратено, а постановените актове обезсилени в тази част. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен с решаващ довод за липса на установено значително несъответствие между придобитото от ответната страна имущество и нетния приход, разбиран като стойността на приходите, намалени с разходите на проверявното лице и семейството му. По спорният по делото въпрос относно постъпилите през проверявания период по сметките на Б. Б. и З. Б. 1 407 377.97лв. като печалба от залагания в играта „Еврофутбол“, въззивният съд е приел, че същата следав да се приеме като законен приход. Събораженията му са, че тя попада сред изрично посочените в закона /§1, т.4 ДР на ЗОПДНПИ отм./ и е доказано получаването й чрез платежни документи. Обстоятелството, че не е доказан размерът на конкретните залози, който да се приспадне като разход и липсата на възможност да се индивидуализират лицата, които са направили залога, съдът е приел за ирелевантни. Посочил е, че тежестта на доказване е върху Комисията, която не е оборила презумцията, че приносителят на фиша е лицето, направило залаганията и не е доказала, че залозите не са направени от проверяваните лица, както и че получените печалби са реализирани в резултат на забранена дейност. Относно втората спорна сума от 160 000лв., съдът е приел, че свидетелските показания са допустими и въз основа на разпита на двама свидетели е приел за надлежно установено, че посочената сума е събрана като подарък от 160 на брой гости, присъствали на свадбеното тържество, тъй като всеки един от тях е подарил между 400лв. и 2 000лв. Съдът не е съобразявал какви са направените разходи за сватбата и дали те са по-малко или повече от дареното. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва тези изводи и като се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поставйкия следните въпроси: 1. Следва ли да се изследва и доказва произхода и размера на залога и лицето, което го е направило при хазартни или лотарийни игри /включително и тези с организатор „Еврофутбол“/ с оглед признаването на печалбите като законни, по смисъла на §1, ал.1, т.2 ДР на ЗОПДНПИ отм./ 2. Как следва да се разпределя доказателствената тежест при изследване и доказване на произхода и размера на залога и лицето, което го е направило при хазартни и лотарийни игри, с оглед признаването на печалбите като законни, по смисъла на §1, ал.1, т.2 ДР на ЗОПДНПИ отм.?, 3. Как следва да се изчисляват и доказват разходите за организиране на сватбено тържество и как следва да се изисляват и доказват приходите от парични обичайни дарения и възможно ли е това да става със свидетелски показания?, 4. С каква доказателствена сила следва да се ценят свидетелските показания на присъствали на сватбено тържество относно размера на получените обичайни дарения? Позовава се на противоречие с решение по гр.д.№ 998/2015г.на ІVг., което е постановено по въпроси, идентични на сега поставените. Отделно касаторът се позовава и на очевидна неправилност на постановения въззивен акт, която обосновава с твърдението си, че е налице установено несъответствие между нетен доход и придобито имущество за периода в размер на 2 480773.66лв. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. С определение № 125 от 22.03.2022г. производството по делото беше спряно до постановяване на тълкувателно решене по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС. Към настоящият момент същото е постановено, което налага възобновяване на производството и произнасяне по допустимостта на подадената касационна жалба. Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси следва да се допусне касационно обжалване, доколкото те са от значение за изхода на спора и е възможно дадените им от въззивният съд отговори да са в противоречие с приетото в цитираното решение по гр.д.№ 998/2015г.на ІVг. В същото, в отговор на въпрос: дали следва „да се признава за доход на проверяваното лице печалба от играта „Еврофутбол“, удостоверена с издадени фишове“ е посочено, че „за да се приемат като доход печалбите от „Еврофутбол“ следва получаването им да е „удостоверено по категоричен начин с всички допустими доказателствени средства по ГПК“. Самото изплащане на печалбата не е достатъчно, защото „формата на плащане не е поименна и не носи подпис на получател“. Посочено е, че е необходимо да „се изследва и с какви суми проверяваното лице е участвало в залаганията, срещу които са получени съответните печалби и дали размерът на вложените суми, които са разход за него, надвишават печалбите“. Във връзка със сега поставените въпроси с №№ 3 и 4, в цитираното решение, в което касационното обжалване е допуснато по въпрос: дали „следва да се признават за доходи средствата, за които проверяваното лице твърди, че са получени от дарения от сватбено тържество“ е прието, че „за да се приемат като доход даренията от сватбето тържество“ следва да е доказано не само даването на такива, но и да се „извърши съпоставка между приходите от тях и разходите за организацията и провеждането на сватбата и съответно“ дали дарените „суми превишават направените разходи“, за да се отчете разликата като доход. Мотивиран от изложеното, като счита за установено наличието на основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд