Определение № 247 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3340/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Ж. против решение № 4 от 4.01.2013 г., постановено по гр.д. № 378 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 653 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 1582/2011 г. на Районен съд-Стара Загора за отхвърляне на предявените искове по чл.53, ал.2 З. от Ж. Д. Ж. против Д. Г. С., Ф. Г. Г., П. М. С. и В. С. Г. за признаване за установено, че към момента на заснемане на кадастралната основа и одобряване на регионалния план на [населено място] със заповед № РД-18-73/19.11.2007 г. на А. [населено място] относно поземлен имот с идентификатор * в [населено място] на [улица] ищецът е собственик на дворно място от * кв.м. с правоъгълна форма от южната страна на имота му, които неправилно не са отразени в кадастралната основа на неговите поземлени имоти; против Г. С. Д., И. С. Д. и Е. С. М. за признаване за установено, че към момента на заснемане на кадастралната основа и одобряване на регионалния план на [населено място] със заповед № РД-18-73/19.11.2007 г. на А. [населено място] относно поземлен имот с идентификатор * в [населено място], [улица] ищецът е собственик на дворно място с площ от * кв.м. с триъгълна форма от западната част на имота му, които не са били отразени в кадастралната основа на неговите поземлени имоти; против В. И. В., Й. С. К. и К. И. Ц. за признаване за установено, че към момента на заснемане на кадастралната основа и одобряване на регионалния план на [населено място] със заповед № РД-18-73/19.11.2007 г. на А. [населено място] относно поземлен имот с идентификатор * в [населено място], [улица] ищецът е бил собственик на дворно място с площ от * кв.м. с триъгълна форма от източната част на имота, които не са отразени в кадастралната основа на неговите поземлени имоти; против А. Д. А. за признаване за установено, че към момента на заснемане на кадастралната основа и одобряване на регионалния план на [населено място] със заповед № РД-18-73/19.11.2007 г. на А. [населено място] относно поземлен имот с идентифи4катор * в [населено място], [улица] ищецът е бил собственик на дворно място с площ от * кв.м. с правоъгълна форма от южната страна на имота му, които не са отразени в кадастралната основа на неговите поземлени имоти. Писмен отговор на касационната жалба са подали Г. А. Д., И. С. Д. и Е. С. М., чрез пълномощника си адвокат И. Д., Ф. Г. Г. и В. С. Г. чрез пълномощника си адвокат Е. Н., Д. Г. С. и П. М. С. чрез пълномощника си адвокат Е. Н. и А. Д. А., чрез пълномощника си адвокат Е. Н., с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. Безспорно по делото е, че ищецът е собственик по наследство на поземлени имоти с идентификатори * и *, а ответниците са собственици на съседни имоти. В. съд е отказал допускането на нова техническа експертиза и в решението си е възпроизвел съдържанието на представените писмени доказателства, установяващи придобивните основания на всяка от страните, както и заключението на вещото лице, което е констатирало как са заснемани имотите по плановете от 1958 г., 1960 г., 1964 г. и 1989 г. и по кадастралната карта и е приело, че на място е приложен последният кадастрален и регулационен план от 2007 г., като основа за изработването му е предходния план от 1989 г. и не е налице грешно или непълно заснемане на имотите на ищеца, както и разминаване на границите по кадастралната карта, а само незначително разминаване в площта за първия имот от * кв.м. В. съд е възприел мотивите на първоинстанционният съд, че съгласно чл.14, ал.5 ЗУТ в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии стават граници на имотите и за да се установи грешка при изготвяне на кадастралната основа от 2007 г. за процесните парцели, трябва да е налице разминаване между регулационните граници, определени със заповедта от 1989 г. и границите по кадастралната карта, каквото разминаване в посочените в исковата молба части от имоти, не е налице. Съдът не е възпроизвел констатацията на вещото лице, че по плана от 1989 г. има придаваеми и отчуждаеми места между имоти пл. №№ * /съответстващ на процесния имот */ и съседния *, между които регулационната граница не минава по имотната, както и за изместване на югозападната граница между имоти * и * и имоти * и * по плана от * г. спрямо плана от * г. с * м. и не е изложил съображения във връзка с тях, както и защо приема, че границите на имотите, следва да съответстват на тези по регулационните граници на плана от 1989 г. К. поставя въпросите: 1. има ли значение дали грешката в кадастралната основа се отнася до съществена или несъществена разлика в площта на съответния имот и каква трябва да е тази разлика, за да се приеме, че има грешка; 2. към кой момент следва да се установи правото на собственост при иск по чл.53, ал.2 З. – към момента на одобряване на кадастралната карта или към момента на одобряване на последния действащ регулационен план; 3. въпросът дали е приложена регулацията правен ли е или следва да се реши от вещо лице; 4. при постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви защо приема, че някои са неотносими, както и защо кредитира или не кредитира други доказателства, по които поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая липсват съображения на въззивният съд, свързани с първия, втория и третия въпрос, поради което не може да се приеме, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, на която се позовава касаторът, нито пък че тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата. По четвъртия въпрос е налице противоречие на въззивното решение с решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., ВКС, І г.о., според което съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. В случая липсват съображения на съда във връзка с данните в експертното заключение, че е налице изместване на една от границите по плана от 1960 г. и че е налице придаване и отчуждаване по регулация по плана от 1989 г., както и съображения във връзка с доводите на ищеца, касаещи експертното заключение. В обобщение налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение