Определение № 3242 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2045/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Т. Н., със съдебен адрес - Разград, подадена от пълномощника и адвокат К. К., срещу определение №127/08.03.2024 г. по ч.гр.д. №80/2024 г. на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено определение №142 от 08.02.2024 г. по гр. дело №212/2024 г. на Районен съд – Разград. С първоинстанционното определение е прието, че българският съд не е компетентен да разгледа иска за развод, предявен от жалбоподателката, гражданин на РБ и с обичайно местопребиваване в Г., срещу съпруга и Р. Т. – гражданин на А. и с постоянно местопребиваване в Г., поради което производството е прекратено. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси приложима ли е разпоредбата на чл.3 б.“а“ на Регламент/ЕС/ №2019/1111 в случаите, при които единият от съпрузите е български гражданин с обичайно местопребиваване в Г., а другият е гражданин на република А. с обичайно местопребиваване в Република Г., или следва да се приложи чл. 7 КМЧП, ако не са налице условията за прекратяване на брака в Г. – не е налице едногодишна фактическа раздяла между съпрузите. Въззивният съд е приел, че според решение от 29.11.2007 г. по дело C-68/07 на СЕС Регламент/ЕО/ №2201/2003 трябва да се прилага и за граждани на трети държави, които се намират в достатъчно тясна връзка с територията на една от държавите – членки, в съответствие с предвидените в регламента критерии за компетентност. Според първата хипотеза на разпоредбата на чл.3 б.“а“ на сега действащия Регламент/ЕС/ №2019/1111, която е с идентично съдържание на тази от преди действащия Регламент/ЕО/ №2201/2003, след като съпрузите имат обичайно местопребиваване на територията на Германия, то компетентен е съдът в тази държава. В обжалваното определение не са обсъждани въпросите относно приложимото право и материалноправните предпоставки за развод съобразно правото на Г. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като повдигнатите въпроси са правноирелевантни. Отнасят се до приложимото право, а не до компетентността на българския съд да разгледа иска за развод съобразно Регламент/ЕС/ №2019/1111. След приемането на Република България в Европейския съюз тя е адресат на европейски рамкови закони, европейски регламенти и европейските решения. Регламентът има общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и е директно приложим във всички държави-членки. Това означава, че при уредба на дадена материя с регламент, националният съд е длъжен да приложи съюзното право, тъй като то има предимство пред вътрешноправните норми. Само когато никой съд на държава-членка не е компетентен съгласно Регламент/ЕС/ №2019/1111, компетентността се определя във всяка държава-членка съобразно националното право. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.