Определение № 258 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4508/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4181/12.09.2019 г., подадена от А. П. Н., чрез адвокат А. Е., срещу решение № 209 от 9.08.2019 г. по гр. д. № 33/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 308 от 27.07.2017 г. по гр. д. № 307/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново в частта, с която е отхвърлен евентуалният иск за унищожаване на саморъчно завещание от 11.01.2016 г., изготвено от Д. Б. Б., починал на 20.10.2016 г.

Апелативен съд – Велико Търново е приел в решението си, че предмет на производството пред него е предявен от А. П. Н. против И. С. И. иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 13 ЗН - за унищожаване на завещателно разпореждане поради извършването му от лице, което не е поставено под запрещение, но не е било в състояние да разсъждава разумно, да ръководи и разбира своите постъпки, който иск е допустим. Изложил е, че със саморъчно завещание от 14.10.2008 г. Д. Б. Б. завещал на Р. И. Д. и нейните наследници цялото си движимо и недвижимо имущество, пари и ценности. Саморъчното завещание било оставено за съхранение в кантората на нотариус Т. Б., с район на действие Районен съд - Велико Търново, и оттеглено на 12.01.2016 г. от Д. Б. Б. в присъствието на свидетелите Р. И. В. и И. С. И.. Р. И. Д.-Б. починала на 7.01.2015 г., като за свои наследници по закон оставила: Д. Б. Б. – съпруг и А. П. Н. - дъщеря. Със саморъчно завещание от 11.01.2016 г. Д. Б. Б. завещал на И. С. И. два етажа от имота си на [улица], [населено място]. Завещанието било оставено за съхранение от Д. Б. Б. при нотариус Т. Б. на 12.01.2016 г. Д. Б. Б. починал на 20.10.2016 г. Завещателното разпореждане било обявено на 27.10.2016 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото гласни доказателства и експертизи. Въз основа на преценката им – поотделно и в тяхната съвкупност, е заключил, че към 11.01.2016 г. Д. Б. Б. бил способен да завещава. Посочил е, че по делото не се установява при условията на главно и пълно доказване към 11.01.2016 г., както и към 12.01.2016 г., когато завещанието било оставено за съхранение при нотариус, той поради слабоумие, душевна болест или поради други причини да не е бил в състояние да разсъждава нормално, да му е липсвал здрав разум, да не е могъл да ръководи и разбира своите постъпки. По тази причина е намерил предявения иск за неоснователен и недоказан.

Жалбоподателката атакува въззивното решение като незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с установената съдебна практика.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. Н. се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. Има ли задължението апелативният съд (въззивна инстанция) да събира и обсъжда всички поискани от страните доказателства по делото преди да постанови своя съдебен акт;

2. Следва ли въззивният съд да цени и възприема доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, едностранно без да ги съобразява с доказателствата, поискани от страните;

3. Задължение ли е на съда да допуска поисканите от страните доказателства, които са от съществено значение за решаване на спора;

4. Нищожно ли е изцяло съставено саморъчно завещание, в което съществуват множество зачерквания, поправки, добавяне на текст.

По първия, втория и третия въпроси се сочи противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се твърди, че събраните доказателства са ценени едностранно от съда. Излага се, че Апелативен съд – Велико Търново не е изпълнил указанията на предходната касационна инстанция по спора. Оспорва се заключението от назначената съдебномедицинска експертиза. Жалбоподателаката се позовава и на особеното мнение на един от членовете на въззивния съдебен състав при предходното разглеждане на делото пред Апелативен съд – Велико Търново.

От И. С. И. е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В конкретния казус въпросите, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК под № 1 до № 3, са по същество израз на несъгласието на жалбоподателката с направените от Апелативен съд – Велико Търново, въз основа на събраните по делото доказателства, изводи. Правилността на тези изводи, обаче, може да бъде проверена от ВКС едва след допускане на решението до касационно обжалване. Същевременно настоящият съд счита, че Апелативен съд – Велико Търново изцяло е спазил постановките на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същият не е допуснал съществени процесуални нарушения и е постановил съдебния си акт, като е обсъдил доводите и възраженията на страните, и след подробен аргументиран анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. При разглеждане на делото и постановяване на решение по него съдът е спазил и задължителните указания на предходната касационна съдебна инстанция, дадени с решение № 186 от 23.01.2019 г. по гр. д. № 1149/2018 г. на ВКС, І г. о., относно вярната правна квалификация на иска (предявен при условията на евентуалност) и допускането на нови експертизи.

Четвъртият въпрос в изложението към касационната жалба е изцяло неотносим към предмета на спора пред Апелативен съд – Велико Търново.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски пред ВКС, но по делото липсват доказателства за направени такива.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,