Определение № 3421 от 08.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4206/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията, понастоящем с наименование Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, КОНПИ - с ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) чрез процесуален представител В. П. – ст. инспектор в ТД – София на Kомисията и на Е. Д. Р., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. М. срещу решение № 1048 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 570/2022 г. на Апелативен съд – София, 10 – ти граждански състав. От ответниците по жалба – насрещни страни в производството, отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден от Комисията, която счита, че липсват предпоставки за достъп до касация по жалбата на Е. Р., която по съществото си е и неоснователна. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. Предмет на жалбите е цитираното въззивно решение, с което: 1/ е отменено решение № 266846 от 03.12.2021 г. по гр. д. № 16264/2014 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, I - 5 състав в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл. 74, ал. 1 във вр. с чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (2012 г., отм.), предявен от КПКОНПИ (а към датата на настоящото произнасяне с наименование КОНПИ) против Е. Д. Р. за отнемане в полза на държавата на два леки автомобила – „Пежо 206“ с рег. [рег.номер на МПС] и „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. [рег.номер на МПС], както и на сумата от 5 200 лв., съставляваща паричната равностойност на отчужден лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС] и вместо това е постановено решение за уважаване на претенцията в посочената й част и 2/ е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част – за отхвърляне на искането за отнемане в полза на държавата на парични суми – внесени, начислени и изтеглени - по сметки с титуляр ответникът Е. Д. Р. в подробно посочени търговски банки в страната. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че ответникът Е. Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 327, ал. 1 НК, което попада в предметния обхват на ЗОПДНПИ (отм.) – чл. 22, ал. 1, т. 23. За това обвинение СРП е уведомила Комисията, която е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Е. Р.. Периодът на проверката е 31.05.2003 г. - 31.05.2013 г. Тя е приключила със заключение за наличие на предпоставки по специалния закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Решаващият състав се е позовал на § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ от 2012 г. (отм.) и там дадено легално определение за значително несъответствие, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Съобразил е също така, че отнемане може да се извърши в случай, че имуществото в края на този период се е увеличило в сравнение с началото му и това увеличение надхвърля горепосочения размер. Приел, че несъответствието е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход, а при позоваване на разрешението, дадено с решение № 191 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на ВКС, IV г. о. - че в тежест на ответника е да докаже кой доход е законен и какъв е размерът му, както и че реално разходваните средства за неговата и на семейството му издръжка са по - малко от средните за страната. В тежест на ищеца е да докаже, че реално разходваните средства за издръжка на проверяваното лице и семейството му са повече от средните за страната. Изтъкнато е, че от съществено значение за установяване на несъответствие по отношение на проверяваното лице е имуществото, което то е придобило и което трябва да служи за определянето му, включително дали паричните средства, преминали през банковите му сметки, но неналични в края на проверявания период, следва да се включат в имуществото му и дали те подлежат на отнемане, респективно равностойността им. Съдът е съобразил легалната дефиниция за имущество, дадена в Рамково решение 2005/212 ПВР от 24.02.2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, както и в Директива 2014/42 на ЕП и Съвета от 03.04.2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС. Взел е предвид и легалното определение на „имущество“, съдържащо се в § 1, т. 1 ДР на ЗОПДНПИ от 2012 г. (отм.), според което в него се включват пари, активи от всякакъв дейност – материални и нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права. Развити са доводи, че парите са част от имуществото на проверяваното лице, включително и тези, които са преминали през банковите му сметки през проверявания период. Обстоятелството дали по тях има налични парични средства или не, е счетено да е относимо към възможността за тяхното отнемане. Прието е в обжалваното решение, че ако паричните средства не са налични, защото са изтеглени от проверяваното лице в края на проверявания период и към момента на предявяване на иска те не подлежат на отнемане. Парите могат да бъдат предмет на отнемане като родово определени вещи, поради което се отнемат, когато са налице съответните парични знаци, а в случая такива не са налице по сметките на Е. Р.. Посочено е, че разпоредбата на чл. 72 ЗОПДНПИ от 2012 г. (отм.) има предвид такова имущество, което може да бъде заместено от парична равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. Съставът на второинстанционния съд е обобщил, че установеното в хода на проверката срещу ответника Р. за десетгодишния период несъответствие – недостиг за средства за придобиване на активи, възлиза на 277 869. 63 лв., което значително надвишава посочения в пар. 1, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ от 2012 г. (отм.) размер. Направил е съждение, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил законен източник на средствата, с които се е увеличило имуществото му в края на периода. По тези съображения е приел за основателна претенцията за отнемане в полза на държавата на двата налични леки автомобила в патримониума на ответника (марка „Пежо“, модел „206“ и марка „Мерцедес“, модел „Е ЦДИ“), както и паричната равностойност от 5 200 лв. на отчуждения през проверявания период лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят – ищец поставя правен въпрос, който твърди да е обуславящ изхода по делото и разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: „Следва ли да се изключват от формирането на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) преминалите по банкови сметки суми, поради обстоятелството, че това имущество не е налично в края на проверявания период и същите подлежат ли на отнемане в полза на държавата, ако за тях не е установен законен източник на средствата за придобиването им по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.)?“ По въпроса се поддържа отклонение с решение № 29 от 12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г. на ВКС, III г. о. Жалбоподателят – ответник обосновава искане за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като повдига правен въпрос, който счита да е обусловил правната воля на въззивния съд и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Сочи също, че отговорът на този въпрос, който ще даде ВКС е от значение за точното прилагане на конфискационния закон. Въпросът (уточнен и конкретизиран от ВКС съгласно правомощията му, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., ОСГТК) е със следното съдържание: „При определяне размера на несъответствието по смисъла на §1, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ (отм.) следва ли да участват преминалите по банкови сметки суми, които не са налични в края на проверявания период и не е установено да са трансформирани в друго имущество?“. Тук се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в определение № 310 от 05.05.2020 г. по гр. д. № 219/2020 г., решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г., решение № 200 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г., всички по описа на IV г.о. Предпоставки за допускане на обжалването и по двете жалби липсват. По поставения от насрещните страни въпрос е създадена задължителна съдебна практика, изразена в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. С него е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. С постановките по т. 2 от тълкувателния акт е разяснено, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателното решение е застъпено изрично и следното становище: Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на Комисията е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при визираните по - горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респ. липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Обжалваното решение е постановено в съответствие с горните разрешения по поставения от насрещните страни общ правен въпрос, поради което не е налице поддържаното основание за достъп до касация. Следва да се изтъкне за пълнота на изложението, че ВКС не е длъжен и не може да извежда въпроса от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба – така мотивите към указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на СОГТК на ВКС. В тази насока без значение за селектиране на жалбата на ответника Р. е изтъкнатото в нея обстоятелство, че паричната равностойност от 5 200 лв. от отчуждения от него в проверявания период лек автомобил „Фолксваген Пасат“, чието отнемане е постановено от въззивния съд, също не е налична в края на период и не е вложена в придобиване на друго имущество (не е преобразувана в друг актив). Съгласно мотивите към постановките по цитираната т. 1 от горния тълкувателен акт обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен релевантния правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. ВКС разполага единствено с правомощие да конкретизира, да уточни и да квалифицира питането от значение за изхода по конкретното дело като съобрази обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения от страните въпрос пък изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на каквото основание се прави искане за достъп до касация. В обобщение, по жалбите на насрещните страни не са обосновани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което няма основание за допускане на касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.