Определение № 2051 от 08.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 639/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. Е. от [населено място] срещу решение № 1437 от 03.12.2025 г. по в. гр. д. № 1828/2025 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 1720 от 20.03.2025 г. по гр. д. № 2906/2024 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-11 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 22.04.2021 г. за разликата над 1500 лева до пълния претендиран размер от 33 500 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че определеният от въззивния съд размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е занижен и не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, доколкото не са съобразени всички обстоятелства по делото: проведеното двукратно оперативно лечение, нуждата от използване на помощни средства и рехабилитация, продължителността на възстановителния период – около 6 месеца, както и негативното отражение на преживяното върху психиката на касатора. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, са поставени въпросите: „ 1. Какви са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2. Длъжен ли е въззивният съд в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания да се произнесе по основателността на иска като формира вътрешното си убеждение за правнорелевантните факти въз основа на всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните на основание чл. 235, ал. 2 ГПК; 3. Може ли съдът да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани и едностранно тълкувани доказателства, без да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като не изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други“. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са цитирани съответно: ППВС № 4/1968 г., решение № 91 от 19.07.2022 г. по т. д. № 1165/2021г. на ВКС, II т. о., решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II о., решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о., решение № 154 от 30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г. на II т. о., решение № 56 от 04.05.2017 г. по т. д. № 3584/2015г. на II т. о., решение № 101 от 18.04.2018 г. по т. д. № 1858/2017 г. на II т. о. (по първия въпрос); Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, решение № 292 от 20.01.2016 г. по гр. д. № 952/2015 г. на III г. о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на IV г. о. (по втория въпрос); Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 77 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 2956/2016 г. на IV г. о. и решение № 79 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на IV г. о. (по третия въпрос). Ответникът по касация – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, [населено място] – не изразява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 22.04.2021 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от застрахован при ответника водач по риска „Гражданска отговорност“, вследствие на което е пострадал ищецът С. Е.. За причинените му неимуществени вреди същият е бил обезщетен извънсъдебно от ответното дружество със сумата 16 500 лева. Като спорни по делото са посочени само въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и въпросът за съпричиняване на вредите от пострадалия. За да сподели извода на първата инстанция за дължимо обезщетение в размер от 18 000 лева, въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: получените от ищеца увреждания – многофрагментно счупване на капачката на дясна коленна става; проведеното двукратно оперативно лечение, като след първото оперативно лечение се наложило да носи шина на дясна коленна става за 45 дни и да се придвижва с помощни средства за срок от 35 дни; претърпените болки и страдания за период от 3 месеца, като първите 20 дни след операцията и 20 дни след сваляне на имобилизацията с по-голям интензитет; продължителността на възстановителния период – около 6 месеца; изпитаните затруднения в обслужването му. Въззивният съд е споделил и извода на първата инстанция за неоснователност на възражението на ответното дружество за принос от страна на пострадалия за причинените му вреди. Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения от касатора първи въпрос, който, конкретизиран в съответствие с правомощията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, в т. ч. и необходимостта да бъдат съобразени конкретните социално-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на застрахователите. За този въпрос е осъществено както общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на делото, така и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4 от 1968 г., а също и с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, част от която е цитирана от касатора. Наличието на такава практика изключва възможността за допускане на касационния контрол на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По останалите два въпроса касационната инстанция ще се произнесе при разглеждане на делото по същество. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 288 ГПК