Определение № 4153 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4489/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 91 764/21.08.2024 година, подадена от „Нелсен-Чистота“ ЕООД [населено място] и „Ай Ес Ви Трейд“ АД [населено място], като съдружници в Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД, против част от решение № 4250/12.07.2024 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 9402/2023 година. С касационната жалба въззивното решение се обжалва в частта му, с която съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 6662/28.04.2023 година на Софийския районен съд, 55-ти състав, постановено по гр. д. № 60 778/2021 година в частта му с която „Нелсен-Чистота“ ЕООД [населено място] и „Ай Ес Ви Трейд“ АД [населено място], като съдружници с дялово участие 60/40 %, на основание чл. 200, ал 1 от КТ, са осъдени да заплатят в същото процентно съотношение на Р. Б. М., сумата от 24 781.60 лева, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди-болки и страдания, резултат от настъпила на 01.07.2020 година злополука, призната за трудова с разпореждане № 29 745/25.07.2020 година на ТП на НОИ, София-град, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2020 година до окончателното погасяване, както и и сумата 2044.98 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от разходи за лечение съгласно фактура № [ЕГН]/08.07.2020г. на МБАЛ „Св. А.“ АД, [населено място], заедно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2021 година до окончателното погасяване. В подадената от „Нелсен-Чистота“ ЕООД [населено място] и „Ай Ес Ви Трейд“ АД [населено място], като съдружници в Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД касационна жалба се излагат доводи, че въззивното решение на Софийски градски съд в обжалваната му част е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е поискано същото да бъде отменено в тази му част и да се постанови друго, с което предявените от Р. Б. М. искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени изцяло. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторите твърдят, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол в оспорваната му част. Ответницата по касационната жалба Р. Б. М. е подала отговор на същата с вх. № 124 820/13.11.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 4250/12.07.2024 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 9402/2023 година в обжалваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение в оспорваната му част. „Нелсен-Чистота“ ЕООД [населено място] и „Ай Ес Ви Трейд“ АД [населено място], като съдружници в Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД са били уведомен за обжалваното решение на 22.07.2024 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 91 764/21.08.2024 година. Поради е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Касационната жалба на „Нелсен-Чистота“ ЕООД [населено място] и „Ай Ес Ви Трейд“ АД [населено място], като съдружници в Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД е недопустима в частта й, с която въззивното решение се обжалва в частта му, с която е предявения от Р. Б. М. иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ е уважен за сумата 2044.98 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от разходи за лечение съгласно фактура № [ЕГН]/08.07.2020г. на МБАЛ „Св. А.“ АД, [населено място], резултат от настъпила на 01.07.2020 година злополука, призната за трудова с разпореждане № 29 745/25.07.2020 година на ТП на НОИ, София-град, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2021 година до окончателното погасяване. Не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на жалбата правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000.00 лева. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК при искове за парични суми, каквито са тези по настоящето производство, цената на иска се определя от търсената сума. Посоченият по-горе иск е с цена от 2882.98 лева, която не е над 5000.00 лева, а е под този размер, поради което обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, не подлежи на касационен контрол по отношение на този иск. Поради това същото е влязло в сила по отношение на тези иск и подадената против него в тази му част касационна жалба е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане в тази част, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Обстоятелството, че в решението на Софийски градски съд е посочено, че подлежи на касационно обжалване и в тази му част не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване и в тази му част не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване в тази си част решението на Софийски градски съд е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК подадената от „Нелсен-Чистота“ ЕООД [населено място] и „Ай Ес Ви Трейд“ АД [населено място], като съдружници в Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД касационна жалба е допустима в частта й, с която въззивното решение № 4250/12.07.2024 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 9402/2023 година се обжалва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 6662/28.04.2023 година на Софийския районен съд, 55-ти състав, постановено по гр. д. № 60 778/2021 година в частта му с която „Нелсен-Чистота“ ЕООД [населено място] и „Ай Ес Ви Трейд“ АД [населено място], като съдружници с дялово участие 60/40 %, на основание чл. 200, ал 1 от КТ, са осъдени да заплатят в същото процентно съотношение на Р. Б. М., сумата от 24 781.60 лева, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди-болки и страдания, резултат от настъпила на 01.07.2020 година злополука, призната за трудова с разпореждане № 29 745/25.07.2020 година на ТП на НОИ, София-град, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2020 година до окончателното погасяване. При постановяване на решението в посочената му част съставът на Софийски градски съд е приел, че с доклада на делото, като безспорно по реда на чл. 153 от ГПК, съдът бил определил обстоятелството, че към 01.07.2020 година, Р. Б. М. заемала по трудов договор, сключен с Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД, длъжността метач. Не било спорно, а и от наличната по делото справка от регистър БУЛСТАТ се установявало, че съдружници в последното ДЗЗД към същата дата били „Нелсен-Чистота“ ЕООД [населено място], с участие 60 % и „Ай Ес Ви Трейд“ АД [населено място], с участие 40%. Също така по делото не било спорно, а и от представеното по делото разпореждане № 29745/28.07.2020 година на НОИ [населено място], ТП София град, се установявало, че на 01.07.2020 година, на път за работа, при придвижване по обичайния маршрут от основното й място на живеене до работното й място М. била претърпяла инцидент, който се изразявал в падане от собствен ръст на дясната част на таза, вследствие на което била получила закрито счупване на бедрената шийка, която злополука във връзка с чл. 55, ал. 2 от КСО била призната за трудова. Съобразно удостоверяването на НОИ посоченото разпореждане не било обжалвано по реда на чл. 117 от КСО и на 21.08.2020 година било влязло в законна сила. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, в това число медицинска документация и от неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза въззивният съд приемал за установено, че непосредствено след инцидента Р. Б. М. била транспортирана в УМБАЛ „Св. А.“ АД [населено място], където постъпила в Клиниката по ортопедия и травматология с невъзможност за движение и силна болка в областта на дясната тазобедрена става. След прегледи и проведени й образни изследвания било установено, че същата била получила счупване на бедрената шийка на дясната бедрена кост. Съобразно заключението травмата можела да бъде получена от падане от собствен ръст надясно, както се било случило на 01.07.2020 година. Налице била причинно-следствена връзка при падането при трудовата злополука и така получената от М. травма. Така полученото травматично увреждане на десния долен крайник било тежко. Същото било закрито, вътреставно счупване, отнасящо се към критериите на медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник (средна телесна повреда по смисъла на НК). Р. Б. М. търпяла силни и интензивни болки. При постъпването й в лечебното заведение й било проведено аналгетично лечение, което единствено крупирало частично болката. Медикаментозното обезболяване било продължително, включително и след хирургичната интервенция и след изписването на пострадалата от болничното заведение. При последващите регистрирани прегледи (амбулаторни листа от 04.08.2020 година, 07.08.2020 година, 04.09.2020 година), включително от 04.09.2020 година М. съобщавала, че изпитва болки при ходене, както и обективно били установени отоци и болки в оперирания крайник. На 03.07.2020 година на Р. Б. М. било проведено оперативно лечение под анестезия: алопластика коксе дек. Със страничен достъп хардинге била достигната дясната тазобедрена става, направена остеотомия на шийката и отстранена главата на бедрената кост, римериран бил ацетабулума, поставена ацетабулна компонента на биполярната изкуствена става. Трепаниран бил бедреният канал, поставено стебло чрез прес фит техника на бедрената компонента на изкуствената става. След операцията Р. Б. М. била в стабилно общо състояние. Била изписана на 10.07.2020 година с указания за ХДР и медикаментозно лечение в дома, за сваляне на конците на 14-и ден, като е трябвало да ходи с две помощни средства по указания й в клиниката начин, с цел отбременяване на оперирани крайник, да провежда антикоагулантна профилактика с фраксипарин, по издадената й рецепта и да се наблюдава от личния лекар. Временната нетрудоспособност на М., вследствие на травмата била продължила до 07.10.2020 година. Съобразно неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза възможно било и след този период в следващите месеци и дори години, М. да изпитва болезненост при натоварване на крайника, както и при резки промени във времето. При този тип травми, съобразно заключението, лечението изисквало до третия месец крайникът да се отбременява и да не се натоварва. Р. Б. М. била силно затруднена в свободното си самостоятелно придвижване и обичайни физически активности. Същият тримесечен период съответствал на периода по издадените на М. болнични листа. След това започвало постепенно привикване към натоварване и преодоляване на слабостта на обездвижения крайник. При благоприятно протичане на оздравителния процес, функционалното възстановяване се очаквало да настъпи средностатистически 4-5 месеца от инцидента. Дори и при благоприятно протекъл оздравителен процес, тези травми били съпровождани от продължаващи с години болки при натоварване и резки промени във времето. При оценката на заключението по реда на чл. 202 от ГПК въззивният съд напълно кредитирал същото като компетентно изготвено след обстойно изследване на писмените доказателства по делото и съобразно специалните знания на експерта по съдебна медицина. Заключението се подкрепяло напълно от гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите П. и Н.. Първият свидетел сочел, че Р. Б. М. била оперирана след претърпян инцидент. Бил я видял месец след изписването й от болницата в дома й. Придвижвала се била с патерици, личало си, че изпитвала силни болки. Ставала трудно и трудно се движила. Близо пет месеца ходила с патерици, а после–с бастун. Оплаквала се била от болки. Преди инцидента била общителна и се шегувала, а след това се променила–станала затворена, рядко се шегувала. Вторият свидетел бил видял М. след инцидента през септември или октомври 2020 година. Тогава тя била с патерици. Синът й бил обяснил на свидетеля, че М. била пострадала. Тя била ползвала патериците дълго време–според свидетеля около 6 месеца. Споделяла, че я боляло. Свидетелят знаел, че в началото лежала вкъщи, после излизала в центъра на селото с патериците. Преди злополуката всеки ден я бил виждал в центъра, била много подвижна и дейна. Тя така си била изкарвала хляба, като си била търсела работа в центъра-да изчисти нечие мазе, да премете, да копае градината на някого. Знаел, че била назначена на работа в чистотата. След злополуката я виждал рядко. При преценката им по реда на чл. 172 от ГПК въззивният съд, кредитирал показанията на двамата разпитани свидетели в обсъдените по-горе части. Впечатленията им в обсъдените части почивали на непосредствените им възприятия и кореспондирали със събраните по делото писмени доказателства и изводите на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза. Въззивният съдебен състав споделял изводите на първоинстанционния съд и приемал, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, определен съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, бил 25 000.00 лева. При определяне на този размер на обезщетението, въззивният съдебен състав вземал предвид характера и степента на получените увреди от Р. Б. М., установени от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза. На първо място съставът на въззивния съд отчитал, че травматичното увреждане у М. било тежко и наложило оперативно лечение. Също така отчитал и продължителността на лечебния период, извършената оперативна интервенция, интензитета на претърпените болки и страдания. Търпените от М. болки били силни и интензивни, а медикаментозното овладяване на болката било продължило и след оперативния период дори и в процеса на лечението й у дома. Функционалното възстановяване на оперирания крайник било отнело до 5 месечен период, като при физическо натоварване и при резки промени във времето, в продължение на години Р. Б. М. щяла да изпитва неблагоприятни болкови усещания в травмираното място. Въззивният съд отчитал и това, че травмата била довела до трайно затрудняване на движенията на Р. Б. М. за период от три месеца, в който тя била използвала помощни средства-патерици и била изпитвала затруднения в придвижването си и при обичайни физически активности в бита си. Също така се вземало предвид и обстоятелството, че към настъпването на инцидента Р. Б. М. била на 66 годишна възраст, а злополуката била променила начина й на препитание и живот–вече не излизала в центъра на селото, за да си търси работа, станала затворена и не била така весела като преди. По тези съображения, при дължимото пълно и главно доказване от събраните по делото доказателства било установено, че претърпените от Р. Б. М. увреждания на здравето били настъпили като резултат именно от претърпяната на 01.07.2020 година. трудова злополука, а възраженията на „Нелсен-Чистота“ ЕООД [населено място] и „Ай Ес Ви Трейд“ АД [населено място], като съдружници в Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД в противен смисъл били напълно неоснователни. Позоваването на показанията на свидетеля Н. във въззивната жалба не разколебавало този извод, тъй като този свидетел не бил очевидец на инцидента и както самият той заявявал не знаел как била настъпила травмата. Предвид нормата на чл. 200, ал. 4 от КТ дължимото от работодателя обезщетение по чл. 200, ал. 3 от КТ се намалявало с размера на получените суми по сключените от работодателя договори за застраховане на работниците и служителите. По делото било представено писмо изх. №[ЕИК]/21.02.2023 година, което било неоспорено от страните и в което застрахователят „Дженерали Застраховане“ АД [населено място] бил удостоверил, че по сключената от работодателя групова полица „Задължителна застраховка трудова злополука“ на 25.11.2020 година бил заплатил по посочената от М. банкова сметка застрахователно обезщетение за временна неработоспособност в размер на сумата 218.40 лева. Това обстоятелство не било оспорено от М. в нито един етап от развитието на производството по делото. Така заплатеното застрахователно обезщетение от 218.40 лева подлежало на приспадане от справедливия размер на обезщетението, определен от въззивния съд по реда на чл. 52 от ЗЗД. При това положение дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука се определял в размер на сумата 24 781.60 лева. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Нелсен-Чистота“ ЕООД [населено място] и „Ай Ес Ви Трейд“ АД [населено място], като съдружници в Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД са поискали въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Според касаторите тази неправилност се извличала от това, че от показанията на разпитания по делото свидетел С. И. Н. се установявало, че Р. Б. М. била претърпяла и друг инцидент, различен от трудовата злополука, като претърпените от нея вреди били в причинна връзка именно с този инцидент, а не със злополуката. Това следвало и от заключението на изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р Ц. Н. Г., според която оплакванията на М. и продължаващите болки не могат еднозначно да бъдат свързани с травмата. Тези оплаквания са били наведени от касаторите и в подадената от тях въззивна жалба против първоинстанционното решение и са били предмет на обсъждане от въззивния съд при постановяване на решението му. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. В конкретния случай направените оплаквания предполагат касационният съд да извърши самостоятелна преценка на показанията на разпитания по делото свидетел С. И. Н., дадени в откритото съдебно заседание на 04.04.2023 година пред първоинстанционния съд, а също така на заключението на вещото лице д-р Ц. Н. Г. и обясненията му дадени в откритото съдебно заседание на 03.12.2022 година пред първоинстанционния съд, като ги прецени с оглед на останалите събрани доказателства по делото и след това извърши проверка дали направените във връзка с тези доказателства изводи на въззивния съд са правилни или не. Това обаче не може да бъде направено само чрез обикновен прочит на мотивите на обжалваното решение с оглед наведените оплаквания. Затова тези оплаквания не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на оспорваните изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от касаторите твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийски градски съд в обжалваемата му част. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 4250/12.07.2024 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 9402/2023 година в обжалваемата му част, по подадената срещу него от „Нелсен-Чистота“ ЕООД [населено място] и „Ай Ес Ви Трейд“ АД [населено място], като съдружници в Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД, касационна жалба с вх. № 91 764/21.08.2024 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото „Нелсен-Чистота“ ЕООД [населено място] и „Ай Ес Ви Трейд“ АД [населено място], като съдружници в Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД, с дялово участие 60/40 %, на основание чл. 38, ал 2 от ГПК ще трябва да бъдат осъдени да заплатят в същото процентно съотношение на адвокат Р. М. от САК сумата от 2251.00 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение