Определение № 60354 от 18.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2841/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „АЛФА СОРТЕ“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор С. Б., срещу определение № 189 от 20.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1556/2021 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което са оставени без разглеждане частна касационна жалба с вх. № 269031/25.01.2021 г. срещу определение № 260429/08.01.2021 г. по в.ч.гр.д. № 12434/2020 г. по описа на СГС и частна касационна жалба с вх. №271848/01.02.2021 г. срещу определение № 261709/27.01.2021 г. по гр. д. № 12434/2021 на СГС постановено в производство по чл. 247 ГПК за поправка на първото. Жалбоподателят излага доводи, че обжалваните определения са неправилни поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С обжалваното определение е прието, че съобразно разпоредбата на чл. 396, ал.2 ГПК в случаите при които въззивният съд допусне обезпечение на бъдещия иск, определението му подлежи на обжалване пред ВКС, ако са налице предпоставките по чл. 280 ГПК. По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по частни жалби в обезпечителното производство, като единственото изключение е в хипотезата на посочената разпоредба, когато въззивният съд отменя отхвърлително първоинстанционно определение и за първи път допуска обезпечението. В случая с обжалваното въззивно определение е обезсилено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение, а не се постановява за пръв път от въззивния съд допускане на обезпечение. Постановеното въззивно определение не е преграждащо по-нататъшното развитие на производството по делото, респективно с него е разрешен спор по същество в рамките на самостоятелно съдебно производство, т.е. не е налице никоя от хипотезите по т. 1 или т. 2 на чл. 274, ал. 3 от ГПК. По отношение на частна жалба вх. № 271848/01.02.2021 г. срещу определение от 27.01.2021 г. постановено в производство по чл. 247 ГПК съставът на IV ГО приема, че в разпоредба на чл. 247, ал. 4 ГПК изрично е разписано, че актът за поправка на очевидна фактическа грешка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване поправения акт, поради което в случая и постановения акт по реда на чл. 247 ГПК не подлежи на касационен контрол, тъй като на такъв не подлежи акта, който е поправен. Правилно е прието в обжалваното определение, че частните касационни жалби са недопустими. На касационен контрол не подлежат определенията на въззивния съд, с които се връщат или се оставят без разглеждане като недопустими молбите за обезпечение на иска, тъй като не попадат в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. последно ГПК. Актът за поправка на очевидна фактическа грешка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване поправения акт Ето защо настоящата частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на ВКС трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,