Определение № 3346 от 27.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1931/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Национална агенция за приходите – [населено място] срещу решение № 173 от 19.06.2025 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №173/2025 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от № 260000/31.01.2025 г. на ОС-Варна по т.д. № 1742/2017 г. за прекратяване на производството по несъстоятелност на „Агробулс“ ООД/н./ -с.Аврен, обл.Варна ЕИК:[ЕИК] и е постановено заличаването му в ТРРЮЛНЦ на осн.чл.632 ТЗ. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка на предпоставките за това. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1,т.3 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и подлежи на касационно обжалване, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Въззивният съд е приел следното: С влязло в сила решение № 665 от 21.09.2018г., постановено по търг.дело № 1742/17г. по описа на ВОС, по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на дружеството „Агробулс“ ООД., определена е начална дата на неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, дружество е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието. След откриване на производството по несъстоятелност производството неколкократно е спирано по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ и възобновявано. Последното спиране на производството по несъстоятелност е с решение на съда по несъстоятелност № 260024 от 22.06.2023г., поради липса на предплащане на необходими за продължаване на производството разноски в размер на сумата 8 000лв. Решението е вписано в търговския регистър на 23.06.2023г. Съдът по несъстоятелността е постановил обжалваното в настоящето производство решение № 260000 от 31.01.2025г. след отмяна от състав на въззивния съд с решение № 332 от 09.12.2024г. по в.търг.дело № 423/24г. на постановено от съда по несъстоятелността решение № 260015 от 26.06.2024г., с което производството по несъстоятелността е прекратено на основание чл.632 ал.4 от ТЗ и търговецът е заличен от търговския регистър. Кредиторът „Инвестбанк“ АД е спазил едногодишния срок по чл.632 3 ал.2 от ТЗ и подал молба вх.№ 262407 от 25.06.2024г., придружена с доказателства за внесена сума в размер на 2 000лв. за възобновяване на производството по несъстоятелност. Спазването на срока по чл.632 ал.2 от ТЗ е изрично прието от състава на въззивния съд, постановил отменителното решение. След дадени от въззивния съд указания, съдът по несъстоятелността с определение № 260455 от 19.12.2024г. на основание чл.629б от ТЗ е определил сумата за покриване на необходимите разноски за производството по несъстоятелност на „Агробулс“ ООД в размер на 37 520лв., като е приканил кредиторите да предплатят в седмодневен срок от уведомяването чрез обявяване на определението в търговския регистър. След неколкократни продължавания на срока кредиторът НАП е внесъл сумата 8 000лв. С обжалваното пред ВАС решение № 260000 от 31.01.2025г. на основание чл.632 ал.4 от ТЗ производството по несъстоятелност е било прекратено и длъжникът „Агробулс“ ООД е заличен от търговския регистър. Съдът е изложил, че предпоставка за възобновяване на спряното на основание чл.632 ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност е наличието на достатъчно имущество или депозиране на необходимата сума за предплащане на разноските. Дружеството длъжник не разполага с имущество, достатъчно да обезпечи разноските в производството по несъстоятелност. Според уредбата в чл.629б ал.2 от ТЗ във връзка с чл.632 ал.5 от ТЗ необходимите разноски се определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски в несъстоятелността. Към датата на постановяване на спирането на производството по несъстоятелност – 22.06.2023г. необходимите за производството по несъстоятелност разноски са определени от съда по реда на чл.629б от ТЗ в размер на сумата 8 000лв. Изрично е указано в определението от 18.04.2023г. за определяне на размера им, че в този размер се включват и направени до момента разноски. С оглед изтеклия едногодишен срок по чл.632 ал.2 от ГПК, доколкото искането за възобновяване е направено в последния ден от срока, както и изтеклите още около шест месеца до постановяване на решението на въззивния съд от 09.12.2024г., така определената сума се явява недостатъчна да покрие разноските в производството по несъстоятелност. При постановено спиране на производството по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ синдикът не се освобождава от своите задължения, поради което и нему се дължи възнаграждение и за този период. Поради което и при преценката за размера на необходимите разноски следва да бъде включено и възнаграждението на синдика за вече изтеклия период на спиране, ежемесечните разноски за счетоводно обслужване и направени разходи за банкови такси. Към момента на определянето им от съда по несъстоятелност за период от година и половина същите са съответно 14 400лв., 4 500лв. и 100лв. или общо 19 000лв. Целта на предплащането на разноски е да се обезпечи реалното развитие на производството по несъстоятелност, като се осигурят средства за период от около шест месеца до година, в който период да бъде попълнена масата на несъстоятелността или да се осребрят част от активите, чрез които да се осигурят парични средства за заплащане на разноските в производството. Ето защо, ако към 22.06.2023г. сумата от 8 000лв. е била достатъчна да осигури издръжката на производството по несъстоятелност за около седем – осем месеца, то година и половина след това тази сума вече е недостатъчна. Към вече натрупаните разноски за периода на спиране следва да се добавят и очакваните разноски за следващите шест месеца в размер на 6 300лв. /800лв. плюс 250лв./ Следователно към датата на приканването на кредиторите минималният размер на необходимите за обезпечаване на производството по несъстоятелност разноски въззивният съд определя в размер на сумата 25 300лв. Разликата със сумата, определена от съда по несъстоятелност идва от по-големия период, през който има неразплатени разноски, посочени от синдика в доклад от 19.12.2024г., а именно с начало 01.01.2022г., които според въззивният състав на съда е следвало да бъдат включени в сумата, за която кредиторите са приканени преди спиране на производството по несъстоятелност от 22.06.2023г. Предвид акта, предмет на обжалване, установяването на точния размер на незаплатеното възнаграждение на синдика, не е предмет на разглеждане. В определението от 19.12.2024г. съдът по несъстоятелността е приканил кредиторите да предплатят определените от него разноски, посочил е срок за плащане, указал е последиците от неплащане на сумата в определения срок. Определението е вписано в книгата по чл.634а от ТЗ и обявено в търговския регистър. В първоначалния срок и в допълнително указания срок двама от кредиторите са предплатили разноски в общ размер на сумата 10 000лв. Поради изложеното съставът на въззивния съд е счел, че предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност не са налице. Внесената сума от кредитори в размер на 10 000лв. е недостатъчна да покрие необходимите за продължаване на производството по несъстоятелност разходи. Възражението, че съдът по несъстоятелността не е отчел наличието на висящи съдебни производства, по които длъжникът е страна, представляващо пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл.735 ал.2 от ТЗ, е прието за неоснователно. Според практиката на ВКС/ посоченото решение № 265 от 01.08.2018г. по търг.дело № 2553/17г., II т.о. на ВКС/, в хипотезата на чл.632 ал.4 от ТЗ, когато в едногодишния срок по чл.632 ал.2 ТЗ не е поискано възобновяване на производството, съд. С оглед изложеното съставът на ВАС е приел, че са налице предпоставките по чл.632 ал.4 от ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника „Агробулс“ ООД от търговския регистър. Пред ВКС в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпрос, който се свеждат до това, допустимо ли е увеличение на размера на определените по чл.629б от ТЗ суми за разноски по несъстоятелността преди постановяване на решение за спиране на производството по несъстоятелност в хода на производството по разглеждане на подадена молба с правно основание чл. 632 ал.2 ТЗ. Така формулираният правен въпрос не се явява обуславящ изхода по конкретния спора, доколкото производството по несъстоятелност на „Агробулс“ ООД/н./ -с.Аврен, обл.Варна ЕИК:[ЕИК] е било спряно с решение на съда по несъстоятелност №260024 още на 22.06.2023 г.,вписано в ТРРЮЛНЦ на 23.06.2023 г. и е останало спряно и към датата на постановяване на второто решение/ постановено след отмяна по ВЖ на първото решение по чл.632 ал.2 ТЗ/ за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на последното в регистъра. Следователно формулираният от подалия КЖ НАП не съответства на действителното положение, при което въззивният съд се е произнесъл с обжалваното пред ВКС, потвърждаващо второто решение за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на последното в регистъра, свое решение. Следователно не е налице първата обща предпоставка за допускане до касационен контрол: формулиран от страната подала КЖ правен въпрос, който да е от значение за изхода по спора. С оглед гореизложеното не е налице основание за допускане на касация, поради което настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т.о.