Определение № 4037 от 04.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 933/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. П. Б., чрез адв. С. Х., срещу определение № 4033 от 27.02.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 210/2025 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 1556 от 10.12.2024 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано поисканото със заявление вх. № 99364 от 10.12.2024 г. вписване на съдебно-разделителен протокол от 14.07.1983 г. по гр. д. № 11303/1982 г. по описа на Софийски районен съд, ведно с решение за допускане на съдебна делба от 12.11.1982 г., постановено по същото дело. Касаторът обжалва определението като нищожно, недопустимо и неправилно с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следния правен въпрос: Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и наведените в тази насока доводи и възражения на страните? Поддържа се, че по него съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 60242 от 04.11.2021г. по гр.д. № 650/2021г. на ВКС, четвърто г.о. и решение №222 от27.03.1018г. по търг. д. № 505/2017г. на ВКС, второ т.о. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от страна по делото с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Охранителното производство е започнало по молба на Н. Б., който е поискал вписване на съдебно-разделителен протокол от 14.07.1983 г. по гр. д. № 11303/1982 г. по описа на СРС, ведно с решение за допускане на съдебна делба от 12.11.1982 г., постановено по същото дело, с който на наследодателите му Н. Т. Ц. и И. М. Ц. е възложен в дял следният недвижим имот: източната половина от сграда-близнак, находяща се в [населено място], кв. Г., със застроена площ от 49,67 кв.м. на първия етаж и 49,67 кв.м. на втория етаж, заедно с таванско подпокривно пространство и мазе със застроена площ от 9,02 кв.м., заедно с гараж в сградата със застроена площ от 12,50 кв.м., заедно с 50% идеални части от общите части на сградата, заедно с 50% идеални части от общите части на дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 850 кв.м., съставляващо парцел *** в кв. ***по плана на кв. Г., [населено място]. Съдията по вписванията е постановил отказ за вписване, приемайки че представеното решение по допускане на делбата не е от категорията на подлежащите на вписване актове на основание чл. 4, б. "а" ПВ вр. с пар. 1 ДР на ПВ. Съдебно-спогодителният протокол подлежи на вписване съгласно чл. 4, б. "г" ПВ, но допуснатата явна фактическа грешка не може да се установи от вещо лице извън съдебното производство. Също така не е представено удостоверително изявление за липса на данъчни задължения за имота с оглед изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК. За да потвърди отказа, въззивният съд е изложил мотиви, че съгласно чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията, в редакцията преди изменението с ДВ бр. 5/16.01.2001 г., на вписване подлежат всички актове, с които се прехвърля правото на собственост /продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др./ или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право /право на ползване, собственост върху постройка и др./ върху недвижим имот. Задължението за вписване на актове, с които се признават такива права, е установено с измененията, обнародвани в ДВ бр. 5/16.01.2001г., а съгласно пар. 1 от ПР на Правилника за вписванията разпоредбите на чл. 4 и чл. 11 не се прилагат спрямо актове, извършени преди датата на влизане на този правилник в сила, ако тия актове по досегашните разпоредби не са подлежали на вписване, какъвто е разглежданият случай. По основанията за допускане на касационно обжалване: Не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК за допускане на касационното обжалване: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна жалба и без да е имало процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, касаещ задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, както и събраните по делото доказателства, като разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Според трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. Настоящият състав напълно споделя тази практика. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички относими доказателства и доводите на страните. В случая въззивният съд при произнасянето си не е съобразил, че в заявлението си Н. Б. е посочил, че иска да бъде вписан съдебно-разделителен протокол от 14.07.1983 г. по гр. д. № 11303/1982 г. по описа на СРС, самостоятелно или заедно с решение за допускане на съдебна делба от 12.11.1982 г., постановено по същото дело, като в жалбата си против постановения отказ е уточнил, че обжалва отказа за вписване на съдебно- разделителния протокол и не обжалва отказа за вписване на решението по допускане на делбата. В резултат на този пропуск въззивният съд е изложил мотиви, относими към допустимостта на вписването на решението по допускане на делбата, а не към съдебно – разделителния протокол. Последният е акт, подлежащ на вписване предвид разпоредбата на чл. 112, б. „г“ ЗС в редакцията й след измененията, обн. с ДВ. бр. 87 от 08.11.1974 г., предвиждаща, че подлежат на вписване договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно-разпределителни протоколи относно такива имоти. Вписване на съдебно-разделителните протоколи относно недвижими имоти е предвидено и с чл. 4, б. „г“ от Правилника за вписванията. Като краен резултат обжалваното определение е правилно. Според. чл. 6, ал.3 от Правилника за вписванията, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива. В молбата, въз основа на която е образувано охранителното производство, е посочено, че парцел *** по действащата кадастрална карта е заснет като поземлен имот с идент. ***и поземлен имот с идент. ***. От приложените скици на двата поземлени имота, издадени от АГКК, се установява, че поземлен имот с идент. ***е идентичен с парцел ***, а поземлен имот с идент. ***е идентичен с парцел ***. Представена е комбинирана скица, изготвена на основание чл.16, ал.3 ЗКИР от правоспособно лице по кадастъра, видно от която парцел *** по отменения регулационен план попада в границите на парцели *** и *** в кв. ***по действащия регулационен план на [населено място], кв. Г.. От горните скици не се установява идентичност на поземлен имот с идент. ***и поземлен имот с идент. ***с парцел ***, в който е изградена източната половина от сграда-близнак, поставена в дял на наследодателите на молителя съгласно делбения протокол, чието вписване се иска, предвид на което и исканото вписване не може да бъде извършено поради неспазване изискването на чл.6, ал.3 от ПВ – за този имот не е представена скица от кадастралната карта. Поддържаното в частната жалба, че в дял на наследодателите му е поставена източният близнак от сграда, намираща се в парцел *** /погрешно посочен като ***/, не може да обоснове извод за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Относно обхвата на проверката, извършвана в производството по вписвания са дадени разяснения в т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК и тя се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. В това производство не може да се поправят допуснати грешки в представения за вписване акт или последният да бъде тълкуван. Неоснователни са доводите, че от приложеното удостоверение, издадено от правоспособно лице по кадастъра, се установява, че парцел *** от кв.***от стария КРП е идентичен с парцел ***, кв. ***, описан в протокол по гр.д. № 11303/1982 г. на СРС. Според чл. 56, ал.1 от ЗКИР правоспособни лица по кадастър могат да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър при административното обслужване на потребителите на кадастрална информация за териториите с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, като предоставят на хартиен носител документите по чл. 55, ал. 2, получени чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра. Чл. 55 ЗКИР регламентира извършването на услуги от АГКК по издаване на официални документи и справки с данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, като в чл. 55, ал.2 съдържа изброяване на тези документи - скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или кадастралните регистри, удостоверения и др. В случая представеното удостоверение не съставлява възпроизведен на хартиен носител документ по чл. 55, ал. 2 ЗКИР, получен чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра, а съдържа извод на изготвилото го лице, който извод, видно от мотивната част на удостоверението, е направен след проверка на кадастралните и регулационните планове. Ето защо и същото няма силата на официален документ, каквато на основание чл. 56, ал.2 ЗКИР имат документите по чл.56, ал. 1 ЗКИР, предоставени от правоспособните лица по кадастър на хартиен носител и съответно въз основа на него не може да бъде направен извод за твърдяната идентичност. В заключение се налага извод, че не са налице предпоставките за вписване на съдебно- спогодителния протокол - не е изпълнено изискването на чл.6, ал.3 от ПВ, както и не е представено удостоверение по чл.264, ал.1 от ДОПК - приложените удостоверения са за поземлени имоти с идентификатори ***и ***, но не и за имота описан в съдебно- спогодителния протокол, предвид на което и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.