Определение № 60274 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 696/2021 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 260049 от 25.11.2020 год. по гр. д. № 355/2020 год. Силистренският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение № 335 от 29.07.2020 год. по гр. д. № 12/2020 год. на Силистренския районен съд, с което е признато за установено, че Г. Д. К. и Ч. Д. К. са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], обл. С., с площ от 1 042 кв. м., при описаните граници, ведно с построените в него три едноетажни сгради с идентификатори **** с площ от 22 кв. м., представляваща хангар, депо, гараж, **** с площ от 32 кв. м. и **** с площ от 23 кв. м. и осъдил ответника И. К. К. да им предаде владението върху описания имот, както и да заплати на Г. К. направените от нея разноски. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от И. К. К., чрез пълномощниците му адвокат Св. Ц. и адвокат Юл. Н., с оплаквания за неправилността му поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК по подробно изложените съображения. Счита за неправилен извода на съда относно липсата на вещнопрехвърлително действие на сделката с праводателката му В. К. с оглед утвърдената съдебна практика за действието на вписването на решенията по чл. 115, ал. 2 ЗС и третите лица по смисъла на чл. 113 ЗС, с искане за отмяна на въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове срещу него бъдат отхвърлени. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същият поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Формулиран е следният материалноправен въпрос: Какво е правното действие на вписването на исковата молба и постановеното по нея решение и по-конкретно може ли да бъде противопоставено на трето лице – приобретател влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му, ако нито решението, нито исковата молба са били вписани, съответно ако вписването на исковата молба е загубило действие поради невписване на решението в преклузивния шестмесечен срок. Поддържа се произнасянето на въззивния съд по него да противоречи на цитираното Решение № 422 от 13.03.2013 год. по гр. д. № 223/2012 год. на І г. о. на ВКС, в което е прието, че постановено решение по иск за собственост, което не е вписано в шестмесечния преклузивен срок по чл. 115, ал. 2 ЗС, няма никога да стане противопоставимо на трети лица докато не бъде вписано, макар и исковата молба да е била вписана. В същия смисъл е и представеното решение № 413 от 29.06.2010 год. по гр. д. № 900/2009 год. І г. о. на ВКС, което обосновава позоваване на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по въпроса: „Може ли отмяната на един титул за собственост в едно съдебно производство да лиши от правото на собственост собственика, който има това качество и на друго основание” с довод, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Очевидната неправилност на обжалваното въззивно решение е обоснована с неправилния извод в него, че касаторът е купил имота от несобственик при легитимацията на праводателката му В. К. с валиден документ за собственост – нот. акт № 144/2018 год. Ответникът по касационната жалба, ищец в производството Ч. Д. К., чрез пълномощника му адв. В. М., в писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноските по делото. Другата ответница по касационната жалба – Г. Д. К. не е взела становище по нея. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен иска за собственост срещу касатора, въззивният съд приел, че въпросът относно собствеността на спорния имот е разрешен със сила на пресъдено нещо /СПН/ с решението по гр. д. № 1678/2018 год. на Силистренския районен съд и тя обвързва страните по делото – след като с него е установено, че В. К. не е собственик на имота, няма нужда ищците да провеждат наново доказване и срещу приобретателя по нот. акт № 47 от 19.08.2019 год. по нот. д. № 336/2019 год. на нотариус Н. Н.. Ответникът по иска, сега касатор, е частен правоприемник на В. К. и като такъв е обвързан от субективните предели на СПН на влязлото в сила решение, по аргумент от чл. 298, ал. 2 ГПК. Установено е по делото, а и няма спор между страните, че исковата молба по това дело е вписана на 21.12.2018 год., а решението, влязло в сила на 3.04.2019 год., е вписано чак на 15.11.2019 год., т. е. след срока по чл. 115, ал. 2 ЗС. Разпореждането със спорния имот в полза на касатора е преди вписването на решението – на 19.08.2019 год., което обаче не е пречка да се уважи ревандикационния иск срещу него. В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил последицата от невписване на съдебното решение в срока по чл. 115, ал. 2 ЗС - загуба на действието на вписването на исковата молба, което е оповестително-защитно с оглед заявените претенции. С оглед на това същото не може да се прояви по отношение на третите лица по чл. 114, б. „в” ЗС, като те са тези, които са придобили по –рано от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот /чл. 113 ЗС/. Такава конкуренция на придобити права, която да се разреши от вписването на актовете, в случая не е налице,тъй като придобивните основания на страните са различни. Съдът е посочил, че вписването в този случай не дава защита на несобствениците или на лицата, които са придобили имот от праводатели, които не са били собственици, спрямо действителните собственици на спорния имот и се е позовал на решение № 68 от 20.02.2012 год. по гр. д. № 719/2011 год. 1 г. о. на ВКС. Поради това без значение за спора се явява пропускането на срока за отбелязване на влязлото в сила решение. За решаването му е важен изводът на съда, че В. К. не е била действителен собственик на имота, а не фактът, че ответникът /сега касатор/, неин частен правоприемник, е вписал придобивното си основание по-рано от решението, с което спрямо В. К. е установено, че действителните собственици на процесния имот са ищците. Още повече, че разпоредителната сделка в полза на касатора е осъществена и вписана преди изтичане на срока по чл. 115, ал. 2 ЗС, при вписана искова молба. Поради това, макар и да се е легитимирала към датата на сделката с нотариален акт, праводателката на касатора не е била собственик на имота, поради което и не е настъпило вещнопрехвърлително действие по отношение на същия. Тъй като не е придобил собствеността владението му на имота е без основание, поради което и ревандикационният иск срещу касатора е уважен. Следователно, решаващото съображение за уважаване на иска е липсата на придобито вещно право на основание покупко-продажбата по нот. акт № 47/2019 год., поради липса на вещнопрехвърлително действие, което изключва относимостта на поставеният въпрос за правното действие на вписването на исковата молба, респ. на влязлото в сила решение по нея и противопоставянето му на трето лице-приобретател при липса на вписване, респ. при последиците на чл. 115, ал. 2 ЗС. В случая не се касае за придобити от трети лица права и тяхната противопоставимост с оглед реда на вписването, нито за непротивопоставимост на невписаното в срока по чл. 115, ал. 2 ЗС съдебно решение по вписаната искова молба по предявен иск за собственост, тъй като това вписване има само оповестително действие – да даде гласност за предявения иск за собственост срещу праводателката на ответника и нейния праводател. Противопоставимост на вписването ще бъде налице например по отношение на лица, които черпят права от купувача по един развален договор, в която хипотеза вписването на исковата молба за развалянето му ще има оповестително-защитно действие. Такъв е казусът по решение № 413 по гр. д. № 900/2009 год. на ВКС, на което касаторът се е позовал, но приетото в него е неотносимо към настоящия спор. Тъй като спорът касае легитимацията на праводателката като собственик, респ. вещноправното действие на продажбата, а не прехвърляне на права от един праводател на няколко лица и противопоставимостта на същите с оглед вписването на исковата молба, респ. решението по нея, първият от поставените в изложението въпроси не е относим към предмета на делото, както и приложената съдебна практика. Поради това не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът „Може ли отмяната на един титул за собственост в едно съдебно производство да лиши от правото на собственост собственика, който има това качество и на друго основание” също не е обуславящ изводите по настоящия спор за собствеността. Съдът не е обсъждал релевираното в касационната жалба придобивно основание на П. Д. от 1975 год., тъй като по отношение на него и В. К. е налице влязло в сила решение, като защитата на ответника по настоящия ревандикационен иск е релевирала непротивопоставимостта на същото, на основание вписването му след изтичането на преклузивния шестмесечен срок от влизането му в сила, т. е. след като той е придобил имота от В. К.. Освен това, липсват и събражения относно допълнителните изисквания за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в контекста на разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Развитите от касатора съображения за правораздаване по вътрешно убеждение при съобразяване с материалното право при всеки конкретен случай представляват доводи относно правилността на съдебния акт, което не е предмет на настоящето производство и не може да обоснове наличие на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по съображенията на касатора относно изводите за липса на вещнопрехвърлително действие на придобивното му основание поради липса на легитимация на праводателката му за собственик на спорния имот, въз основа на влязлото в сила решение, установяващо със СПН принадлежността на правото на собственост. При този изход касаторът следва да заплати на Ч. К. направените от него в настоящето производство разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 2 550 лв., съобразно представените договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК. По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение