Определение № 824 от 23.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2401/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Кредит Актив“ ЕООД представлявано от управителя Б. Л., чрез пълномощника адв. М. С., против въззивно решение № 32/13.03.2020 г. по възз.гр.д. № 347/2017 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 39/11.01.2017 г. по гр.д. № 326/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив и е отхвърлен предявеният от „Кредит Актив“ ЕООД против Прокуратурата на Република България, частичен осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД,за парично вземане за обезщетение за репариране на имуществени вреди, за стойността на 1/10 част (16 273 л.) от общо количество от 162 736 л. дизелово гориво, твърдяно да е част от закупеното от „Кредит Актив” ЕООД по договори за доставка с „Кибела БГ“ ЕООД и „Диминвест-81“ ЕООД, което е било иззето като веществено доказателство от „Кредит Актив” ЕООД с протоколи за изземване от 30.06.2010 г. и 02.07.2010 г. по ДП № ЗМ-457/2010 г. по описа на ОД на МВР, сектор “ПИП“ [населено място] и върнато преди прекратяване на наказателното производство на „ОМВ България“ ООД с постановления на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив от 11.11.2010 г. и 13.12.2010 г., в предявения размер от 43 125,17 лв., представляващ 12 % от общо парично вземане в размер на 359 376,42 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 43 125,17 лв. от увреждането на 13.12.2011 г. до окончателното изплащане и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск или евентуално връщане на делото за ново разглеждане. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Какви действия на органите на власт се включват в понятието противоправни действия, причиняващи вреди на гражданите, за които те могат да претендират обезщетение от държавата?”; 2. „Осъществен ли е съставът на непозволено увреждане при наличието на който се ангажира гранционно-обезпечителната отговорност на Прокуратурата по реда на чл. 49 ЗЗД, когато прокурор в нарушение на служебните си задължения не е осъществил необходимия надзор за законност върху съхранението и опазването на веществените доказателства и се е разпоредил с тях в полза на трето лице, при наличие на спор между две лица?“; 3. „Има ли правомощия гражданския съд да се произнася по законосъобразността на преюдициалните за поставения за разрешаване гражданскоправен спор прокурорски постановления за връщане на иззети веществени доказателства?”; 4. „Кое е правоимащото лице по смисъла на чл. 111, ал. 2 от НПК?”; и 5. „Процесуална пречка ли е за Прокуратура да се разпореди с иззето веществено доказателство, в случаите, когато по отношение на него имат претенции повече лица?“. Сочи, че решението е постановено в противоречие по първия въпрос с решение № 136/27.06.2019 г. по гр.д. № 501/2019 г. на ВКС, III г. о., по втория и третия въпроси в противоречие с решение № 1189/17.10.2006 г. по гр.д. № 1908/2005 г. на ВКС, IV-а г. о., по четвъртия въпрос в противоречие с решение № 137/18.02.2019 г. по гр.д. № 2957/2017 г. на ВКС, III г. о. и по петия въпрос в противоречие с ТР № 2 от 12.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСНК на ВКС. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, подаден чрез пълномощника Б. Х., в който се изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил и отговор от третото лице помагач „ОМВ България” ООД, подаден чрез адв. В. Т., в който се изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Апелативен съд - Пловдив се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от „Кредит Актив“ ЕООД против Прокуратурата на Република България, частичен осъдителен иск за парично вземане с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетение за репариране на имуществени вреди, за стойността на 1/10 част (16 273 л.) от общо количество от 162 736 л. дизелово гориво, твърдяно да е част от закупеното от „Кредит Актив” ЕООД по договори за доставка с „Кибела БГ“ ЕООД и „Диминвест-81“ ЕООД, което е било иззето като веществено доказателство от „Кредит Актив” ЕООД с протоколи за изземване от 30.06.2010 г. и 02.07.2010 г. по ДП № ЗМ-457/2010 г. по описа на ОД на МВР, сектор “ПИП“ [населено място] и върнато преди прекратяване на наказателното производство на „ОМВ България“ ООД с постановления на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив от 11.11.2010 г. и 13.12.2010 г., в предявения размер от 43 125,17 лв., представляващ 12 % от общо парично вземане в размер на 359 376,42 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 43 125,17 лв. от увреждането на 13.12.2011 г. до окончателното изплащане. Установено е, че през 2010 г. ищецът „Кредит Актив“ ЕООД търгувал с течни горива, които закупувал от свои доставчици, съхранявал ги в цистерни в складовата си база в с. Брестник, откъдето извършвал продажби на гориво на своите клиенти. През м. април и май 2010 г. заредил от бензиностанциите на „ОМВ България“ ООД общо количество от 247 529 л. течно гориво, чрез ползване на „ОМВ“ карти, даващи право на зареждане с отложено плащане. Картите били предоставени от издателя „ОМВ България“ ООД на „Кибела БГ“ ЕООД, по сключен между двете дружества договор от 07.01.2010 г. при общи условия, за доставка на течни горива чрез издаване и ползване на карти с „рутекс функция“ с отложено плащане, при максимален месечен кредитен лимит 1800 лв. за „ОМВ“ карта, въз основа на който на „Кибела БГ“ ЕООД били издадени 20 бр. „ОМВ“ карти. Дружеството „Кибела БГ“ ЕООД предоставило издадените му „ОМВ“ карти на ищеца „Кредит Актив“ ЕООД, за което страните сключили договор за доставка на гориво от 31.03.2010 г. Съобразно уговореното в договора за доставка, ищецът не получавал горива от доставчика си „Кибела БГ“ ЕООД със стокови разписки, а го е зареждал направо от бензиностанциите на „ОМВ България“ ООД. „Кибела БГ“ ЕООД съставило данъчни фактури с получател ищеца за доставени на 05.04.2010 г. 100 000 л. „евродизел“ на стойност 200 400 лв. с ДДС, както и за периода 04.05.2010 г. - 17.05.2010 г. на 147 529.89 л. „дизел“ на стойност 309 812,65 лв. с ДДС, или общо количество 247 529 л. течно гориво. Цената на тези „доставки“ по посочените фактури била заплатена от ищеца на „Кибела БГ“ ЕООД с две платежни нареждания от 06.04.2010 г. и 17.05.2010 г. Освен това в периода м. март - м. юли 2010 г., ищецът закупил и получил общо количество 352 444.6 л. течно гориво и от друг доставчик „Диминвест-81“ ЕООД, за които доставки били издадени следните фактури, ведно с приложени товарителници и стокови разписки към тях: фактура № 17/20.05.2010 г. за 50 000 л. дизел; по фактура № 18/28.05.2010 г. за 58 000 л. дизел; по фактура № 21/31.05.2010 г. за 2 409.30 л. дизел; фактура № 24/11.06.2010 г. за 2 409.30 л. дизел; фактура № 28/18.06.2010 г. за 59 798 л. дизел; фактура № 29/21.06.2010 г. за 59 884 л. дизел; фактура № 30/25.06.2010 г. за 59 972 л. дизел, и фактура № 31/28.06.2010 г. за 59 972 л. дизел. Образувано е ДП № ЗМ 457/2010 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Пловдив, първоначално - срещу неизвестен извършител за това, че през периода 01.04.2010 г. - 05.04.2010 г. в [населено място], с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил заблуждение у длъжностни лице, работещи на обекти - бензиностанции на „ОМВ България“ ООД и с това е причинил на „ОМВ България“ ООД имотна вреда - престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, впоследствие, водено срещу управителя на ищеца Б. Б. Л., за това, че през периода 01.04.2010 г. - 05.04.2010 г. при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за фирма „Кредит Актив“ ЕООД имотна облага, е възбудил у длъжностни лица на фирма „ОМВ България“ ООД заблуждение и с това е причинил на последното имотна вреда в размер на 734 747,28лв., като причинената вреда е в особено големи размери - престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и за това, че през периода 09.04.2010 г. - 31.07.2010 г. в [населено място] и в [населено място] е извършвал сделки с имущество и е прикривал произхода, местонахождението на дизелово гориво, собственост на „ОМВ България“ ООД, за което знае, че е придобито чрез престъпление - чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 НК, като деянието е извършено повече от два пъти, имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 НК. На 30.06.2010 г. и 02.07.2010 г., по ДП № ЗМ 457/2010 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Пловдив, в складовата база на ищеца в [населено място], Стопански двор са извършени претърсване и изземване, при които процесуално-следствени действия от ищеца е било иззето общо количество от 162 736 л. дизелово гориво, което е било предадено за отговорно пазене в складовата база на трето неучастващо по делото лице в запечатан с пломби резервоар. В хода на досъдебното производство са подадени няколкократно молби за връщане на иззетото дизелово гориво, както от ищеца „Кредит Актив“ ЕООД и от неговия доставчик „Кибела БГ“ ЕООД, така и от третото лице помагач „ОМВ България“ ООД, по които са постановени откази за връщане на горивото, обективирани в постановления на прокурори от Окръжна прокуратура - Пловдив. С постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив от 11.11.2011 г., постановено по молба на „ОМВ България“ ООД, е разпоредено връщане на „ОМВ България“ ООД на част от иззетото от ищеца дизелово гориво – общо количество от 124 500 л., тъй като е прието, че видно от събраните до момента доказателства „ОМВ България“ ООД е собственик по документи на инкриминираното количество дизелово гориво и е пострадало дружество от престъпните действия, а връщането му не би попречило за разкриване на обективната истина по делото, с оглед изчерпване на процесуалните действия по него. Прието е, че при условие, че нито едно от двете дружества - „Кредит Актив“ ЕООД и „ОМВ България“ ООД - не е инициирало производство пред съда чрез предявяване на иск за собственост на иззетото гориво, не може да се приеме, че е налице спор за собственост. С постановление от 13.12.2011 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив, постановено по допълнителна молба на „ОМВ България“ ООД, е разпоредено връщането и на останалото иззето от ищеца количество гориво от 38 236 л. и също е прието, че от събраните по делото до момента писмени доказателства е доказано, че „ОМВ България“ ООД е собственик на инкриминираното количество дизелово гориво, връщането му не би попречило за разкриване на обективната истина, с оглед изчерпване на всички относими и адекватни процесуално-следствени действия по отношение на него, както и, че не е налице спор за собственост, тъй като нито едно от двете дружества не е инициирало производство пред съда по иск за собственост, а „ОМВ България“ ООД не само е собственик на инкриминираното количество гориво, но се явява и пострадало лице от неправомерните престъпни действия, от които не е допустимо да се черпят права. Двете постановления от 11.11.2011 г. и от 13.12.2011 г. за връщане на иззетото гориво от ищеца на „ОМВ България“ ООД са обжалвани от ищеца пред Апелативна прокуратура – Пловдив и са потвърдени с постановление от 22.03.2012 г., с което са възприети изцяло изложените в обжалваните прокурорски актове мотиви. С постановление от 07.06.2013 г. на Районна прокуратура - Пловдив е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-457/2010 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Пловдив, водено срещу Б. Б. Л. за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, отменена е наложената му мярка за неотклонение, както и забраната да напуска страната, а веществените доказателства, представляващи проби от дизелово гориво, използвани за извършването на химически експертизи по досъдебното производство, е разпоредено да се унищожат. До издаване на прокурорските постановления от 11.11.2011 г. и 13.12.2011 г. за връщане на иззетото гориво по досъдебното производство не е било образувано производство пред гражданския съд по иск за собственост върху иззетото гориво. След това е образувано гр.д. № 2480/2016 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив по предявен от „ОМВ България“ ООД установителен иск за собственост върху иззетото от ищеца общо количество от 162 736 л. гориво по досъдебното производство, против ответници „Кредит Актив“ ЕООД и Прокуратурата на Република България на следните придобивни основания: договори за доставка с „Петром С.А.-Румъния“, „Нафтекс Петрол“ ЕООД, „ОМВ Рифайнинг енд Маркетинг“ ГМБХ - Виена, с твърдения, че процесните горива са му били предадени в бензиностанциите на „ОМВ България“ ООД на територията на страната преди 01.04.2010 г. и са били подробно индивидуализирани във всеки от договорите, в приемо - предавателните протоколи и/или нарядните листове, както и с твърдения, че „Кредит Актив“ ЕООД никога не е бил и към момента не е техен собственик, тъй като никога не са били предавани от „ОМВ България“ ООД на „Кибела БГ“ ЕООД по сключения между тях договор за издаване и ползване на „ОМВ“ карта с „рутекс функция“ от 07.01.2010 г. и общи условия към него, а възможността за прехвърляне на правата на купувача към трети лица не само не било договорена в него, но и била изключена, оспорен е договорът от 07.01.2010 г. с „Кибела БГ“ ЕООД за издаване и ползване на карти с „рутекс функция“ с твърдения, че не съдържа съществените елементи на договор за продажба, че е с недостоверна дата, както и, че е нищожен, като сключен в нарушение на добрите нрави и на принципа на еквивалентност на престациите. Със съдебно решение, влязло в сила на 28.03.2019 г. предявеният от „ОМВ България“ ООД установителен иск за собственост върху иззетото от „Креди Актив“ ЕООД гориво по досъдебното производство е отхвърлен. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че не е доказано настъпването за ищеца на твърдяната имуществена вреда да е в пряка причинна връзка с прокурорските постановления за връщане на иззетото от ищеца течно гориво. Посочил е, че заявената за обезщетяване от ищеца вреда е имуществена - от намаляване на патримониума му, поради пълната загуба на иззетото от него течно гориво по досъдебното производство, същата е за накърняване на блага, които са свойствени само на собственика. Изложил е, че въпросът за правото на собственост на ищеца върху иззетото от него гориво не е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. № 2480/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив, тъй като не е било негов предмет (предмет на делото е било правото на собственост на „ОМВ България“ ООД на въведените от него придобивни основания), а приетото в мотивите на решението по посоченото дело не се ползва със сила на пресъдено нещо. В случая, въведените от ищеца придобивни основания на правото му на собственост върху иззетото гориво –договори за доставка на гориво с доставчици „Кибела БГ“ ЕООД и „Диминвест-81“ ЕООД, във връзка с които са съставени представените данъчни фактури, и въз основа на твърденията на ищеца за начина на предаване на горивата, родово определени вещи - са договори с вещно-правно действие по см. на чл. 24 ЗЗД и са деривативни способи за придобиване на вещни права, поради което е необходимо праводателят на ищеца, в случая доставчика по конкретния договор за доставка, да е бил собственик и, тъй като предмет на договорите за доставка са горива, които са родово определени вещи, е било необходимо същите да са били предадени на доставчиците на ищеца от техния собственик или да са били отделени със съгласието на техния собственик, съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Приел е, че „ОМВ България“ ООД е било собственик към момента на зареждане на горивото от ищеца с предоставените му от „Кибела БГ“ ЕООД карти и въведеното от ищеца придобивно основание – договор за доставка с „Кибела БГ“ ЕООД е противопоставимо спрямо „ОМВ България“ ООД. Освен това, дори условно да се приеме, че върху ищеца, на въведените от него придобивни основания, преди изземването по досъдебното производство на 30.06.2010 г. и 02.07.2010 г., е преминало правото на собственост върху дори по-голямо количество родово определени вещи като иззетите по досъдебното производство, това не е достатъчно да обоснове настъпването за ищеца на твърдяната имуществена вреда от връщането на иззетите от него вещи от същия род на третото лице помагач „ОМВ България“ ООД а, следва да е налице пълна или частична идентичност на придобитото от ищеца течно гориво от неговите доставчици на конкретно въведените и иззетото от него и върнато на „ОМВ България“ ООД гориво. В случая, преди изземването от ищеца по досъдебното производство на общо количество течно гориво 162 736 л., по собствените твърдения на ищецът,той е получил общо количество течно гориво 247 529 л. от доставчик „Кибела БГ“ ЕООД и общо количество течно гориво 352 444.6 л. от доставчик „Диминвест-81“ ЕООД, като през 2010 г. ищецът е получавал течно гориво и от други доставчици, полученото е съхранявал в базата си в [населено място] и оттам го е препродавал на свои клиенти. Въззивният съд е изложил, че като се има предвид, че се касае за родово определени вещи не би могло да се изключи и, следователно, следва да се приеме, че е било напълно възможно, иззетото от ищеца течно гориво да е друго, различно от полученото от него на въведените по делото придобивни основания – по договорите за доставка с доставчици „Кибела БГ“ ЕООД и „Диминвест-81“ ЕООД. Възможно е към момента на изземването полученото от ищеца течно гориво да е било вече предадено от ищеца на неговите клиенти – изцяло или частично, респективно да не е било налично, и от ищеца да е било иззето такова, което му е било предадено от други доставчици или на други, невъведени основания. Освен това въззивният съд е приел и, че няма правомощия да се произнася по законосъобразността на преюдициалните за поставения за разрешаване гражданскоправния спор постановления на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив за връщане на иззетите от ищеца веществени доказателства на „ОМВ България“ ООД, тъй като постановленията на прокурора за връщане на иззетите от ищеца веществени доказателства не са подлежали на съдебен контрол от наказателния съд, какъвто се предвижда само за постановленията, с които се отказва връщането на веществени доказателства, съгласно чл. 111, ал. 3 НПК. Посочил е, че прокурорските постановления за връщане на иззетото течно гориво от ищеца са подлежали единствено на инстанционен контрол пред по-горестоящата прокуратура, съгласно чл. 200 НПК, какъвто, в случая, е извършен – същите са обжалвани пред Апелативна прокуратура - Пловдив и са били потвърдени и с това е изчерпан контролът за тяхната законосъобразност, поради което следва да се приеме, че същите са законосъобразни. В заключение е приел, че оплакванията във въззивните жалби за неправилност на мотивите, с които е прието, че постановленията на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив за връщане на иззетото гориво са незаконосъобразни актове са неоснователни и липсва твърдяното противоправно поведение на прокурори от Окръжна прокуратура - Пловдив, разпоредили връщането на веществени доказателства, което се приема да е извършено в съответствие със закона. И следователно липсата на противоправност, като кумулативна предпоставка за ангажиране на претендираната имуществена отговорност за вреди, е друго самостоятелно основание за отхвърляне на претенциите. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че не е налице и претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК трети въпрос за правомощията на гражданския съд да се произнася по законосъобразността на преюдициалните за поставения за разрешаване гражданскоправен спор прокурорски постановления е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставения от касатора трети въпрос: „Има ли правомощия гражданския съд да се произнася по законосъобразността на преюдициалните за поставения за разрешаване гражданскоправен спор прокурорски постановления за връщане на иззети веществени доказателства?“. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.