Определение № 2306 от 25.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 31/2023 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу въззивното решение № 798 от 22.06.2022 г. по в. гр. д. № 886/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2128 от 22.12.2021 г. по гр. д. № 10106/2021 г. на Варненския районен съд в частта, с която са уважени исковите претенции на Й. В. М. и В. И. М., като касаторът е осъден да им заплати по 8 279.83 лева, представляващи стойност от дължимо обезщетение в размер на увеличената стойност на собствения им имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вследствие извършени подобрения в периода от м. октомври 2013 г. до м. юли 2018 г., вкючващи следните дейности по пера: 1. ремонт на тераса през м. 10.2013 г. - монтаж на винкелна конструкция, грундиране и боядисване; остъкляване и затваряне на пространството под остъклението; боядисване на таван и стени, поставяне на плот с вратички; 2. разделяне на баня- тоалет през м. 08.2015 г.- изградена преградна стена между баня и тоалет; поставяне на П. врата на банята, смесителни батерии и мивка; замазка с поставяне на фаянс на стените на банята; замазка и поставяне на теракот на пода в банята; монтаж на бойлер, тоалетна чиния, тоалетно казанче, ВиК, водомер в тоалетната; замазка и поставяне на фаянс в тоалет, замазка и поставяне на теракот на пода в тоалет; 3. спалня през м. 09.2016 г. - поставяне на П. врата, П. прозорец, ролетни щори, комарник и климатик; замазка, шпакловка, боядисване стени и таван; замазка поставяне ламинат на под; 4. коридор през м. 08.2017 г. - входна врата, желязна, масивна; замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани; замазка и поставяне на плочки на пода; допълнително изградено багажно отделение; 5. хол през м. 07.2017 г. - монтаж на П. врата и облицовка на касата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани, замазка и поставяне на ламинат на пода; 6. кухня през м. 07.2018 г. - монтаж на П. врата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани, замазка и поставяне на плочки на пода, кухненски плот с мивка, шкафове, смесителна батерия и фаянс, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.07.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

Ответниците по касация - ищци по делото, не са подали отговори.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

По делото е установено, че на 02.03.1988 г. УС на АПК „Съби Д.“ [населено място] дол е взел решение за разпределение на апартаменти в жилищен блок, които впоследствие да бъдат изкупени. По силата на заповед № 920/30.12.1988 г. на председателя на АПК И. М. и семейството му са били настанени в[жк], [жилищен адрес].

На 23.11.2013 г. И. М. е починал и е оставил за наследници по закон ищцата Й. В. М. - съпруга, и двама синове - ищеца В. И. М. и Красен И. М..

На 22.03.2019 г. имотът е бил актуван като частна държавна собственост с акт № 9683. На 30.03.2021 г. въз основа на заповед № РД-21-7712-5/09.03.2021 г. на областния управител е бил изготвен приемо-предавателен протокол, с който ищците са предали фактическата власт върху имота на представител на ответника.

В производство по чл. 207 ГПК по ч. гр. д. № 14441/2021 г. на Варненския районен съд по обезпечение на доказателства са били приети първоначална и тройна технически експертизи. Вещото лице по първоначалната експертиза в табличен вид е отразило всички установени на място и заявени от ищците като налични в имота подобрения, като изчисленията са базирани на извършен оглед и измервания на място, при което стойността на извършените строително-монтажни работи е определена общо на 14 368.26 лева, от които 6 476.46 лева труд и 7 891.80 лева материали, а стойността на разходите за общи части - на 360 лева. Експертът е посочил, че работите са извършени; че ролетните щори, комарник, смесителни батерии, кухненски шкафове са нужни за функциониране на жилището; че експлоатационната годност на боядисването е 2-5 години. Тричленната експертиза също е работила на база извършен оглед на място и заснемания. В приложение № 2 към експертизата са описани всички установени на място строително-монтажни работи, като тяхното остойностяване е обозначено в жълт цвят. И тези вещи лица не са могли да посочат точна година на извършване на работите. Посочили са, че стойността им е в размер на 16 560 лева и 360 лева разходи за поддръжка на общи части, а остатъчната стойност е определена на 13 300 лева.

Вещото лице, депозирало заключение в производството по исковете за парични вземания, не е извършило оглед и е работило по фактическите констатации за вида и количествата, установени на място от вещите лица по тричленната експертиза. Посочило е, че стойността на строително-монтажните работи е 16 560 лева и 360 лева разходи за поддръжка на общи части. Пазарната стойност на имота понастоящем е 87 000 лева, а без извършените подобрения - 18 000 лева. Увеличената му стойност, вследствие на извършените подобрения, е 22 384 лева. Стойността на увеличението на подобренията, които биха могли да бъдат отделени от имота, е 1 734.85 лева.

Свидетелят И. Г. е установил, че се познава с ищците от 1980 г., когато са се нанесли да живеят заедно в [жилищен адрес]. Посочил е, че М. /както и той самият/ не са заплащали наем; задействали се да изкупят жилището, но поради заболяване на роднина това не се осъществило; когато са се нанасяли, жилищата им били на голи панели - без мазилка и оборудване, в банята и кухнята имало само изкарани тапи за вода; преди 10-12 г. М. извършили остъкление на терасата с винкел и стъкло и там обособили кухненски кът. Няколко години по-късно започнал ремонтът на другите стаи. Преди това било с тапети или мазилка, балатум на пода. Първо бил направен ремонт на банята, разделили я на две, сложили плочки. След това направили ремонт на спалнята и хола. Всички стени били шпакловани и боядисани, вратите сменени. Дограмата била сменена с П.. Цялостен ремонт на покрива на кооперацията е направен в периода 2012-2015 г. и в продължение на три години събирали пари за това. След това бил направен ремонт на стълбището - шпакловка и боядисване, козметичен ремонт на асансьора, сменили дограмата на стълбището.

Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че се касае за владелци, а не за държатели, каквото е било виждането на държавата, и е присъдил обжалваните суми.

Като обсъдил противопоставените от страните правни доводи, формирани въз основа на установените по делото факти, по които липсва спор между тях, въззивният съд е приел, че ищците са установили фактическа власт върху имота и са я упражнявали със съзнанието, че го държат за себе си, т. е. имат качеството на владелци, предвид отсъствието на доказателства за заплащан наем, установено от показанията на св. Г.. Държавата, при все че е оспорила това обстоятелство, не е представила доказателства за противното. Ето защо е прието, че фактическата власт изначално е била установена, без да е налице наемно правоотношение, което да изключи владението, тъй като в този случай би било налице държане. Ищците са предприели процедура по изкупуване още през 1993 г., поради което намерението им да владеят имота като собствен е обективирано по ясен и недвусмислен начин пред ответника.

По противопоставеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност въззивният съд се е позовал на разрешенията, дадени в Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на ВС и е посочил, че вземането за подобрения върху чужд имот става изискуемо не от извършването на самото подобрение, а от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск. В случая ищците са загубили владението върху имота на 30.03.2021 г. и от тази дата започва да тече и погасителната давност.

Въззивният съд не е сподели доводите на ответника за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото в първата инстанция. Макар в изготвения доклад да липсва ясно изразена правна квалификация, такава е налична в решението, поради което опущението не е съществено. Правото на защита на ответника не е било накърнено и по причина, че семантиката на заявените искове сама по себе си обуславя квалификацията на чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС. За неоснователен е приет и доводът, че съдът не бил указал коя от страните какво следва да доказва, тъй като самият доклад включва ясни указания, при това и до двете страни, като на ответната е указано да установи наведените правоизключващи и/или правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си последици, т. е. да установи наличието на наемно отношение и да го докаже с допустимите от процеса способи.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпросите:

1. Какво е качеството на подобрител в чужд имот /частна държавна собственост/, получил фактическата власт като държане, и при липса на манифестирана спрямо собственика на имота промяна в намерението да държи имота като свой;

2. Доказва ли се наличие на манифестирана промяна в намерение по отношение на собственика на имот /с/ твърдение за започване на процедура по закупуване на имот пред орган, различен от собственика на имота;

3. Достатъчно ли е намерението на държателя да реши да свои имота при липса на манифестирана по отношение на собственика на имота промяна в намерението, за да се приеме, че е налице субективният елемент на владението, както и че последното е явно и несъмнително;

4. При липса на плащане на наемна цена по възникнало по Закона за наемните отношения /отм./ правоотношение и при недоказан или неосъществен фактически състав за закупуване на имот - частна държавна собственост, променя ли се правоотношението между обитателите на имота и държавата от облигационно във вещноправно, респ. променя ли упражняването на фактическа власт за другиго в упражняване на фактическа власт за себе си; това достатъчно основание ли е да се приеме, че извършвани стоително-монтажни работи в имот - частна държавна собственост, са направени с намерение за своене;

5. Владелец или държател е подобрителят на имот - частна държавна собственост, при недоказан или неосъществен фактически състав за придобиване на имот и при липса на предприети действия за защита на владението, по придобиване на имота /участие в търг за закупуване/, при липса на позоваване на придобивна давност или при направено твърдение за неоснователно обогатяване на собственика; от кой момент започва да тече погасителната давност за това вземане;

6. Налице ли е намерение за своене при отказ от закупуване на имота /неосъществена процедура по придобиване на имот/ и/или липса на предприети действия за защита на владението; от кой момент започва да тече погасителната давност по вземането за подобрения в този случай;

7. При липса на субективния елемент на владението /намерение за своене/ може ли съдът да го изведе служебно и да приеме, че ищецът е владелец, а не държател.

По тези въпроси касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с ТР № 85/02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС, решение № 148/15.07.2014 г. по гр. д. № 852/2014 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 4321/16.06.2014 г. по в. гр. д. № 12593/2013 г. на Софийския градски съд, определение № 1483/29.10.2009 г. по гр. д. № 1204/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г. на ВКС, II-ро г. о.

8. Наличието на доказателства за заплащане на наем изключва ли владението - по този въпрос въззивното решение според касатора противоречи на решение № 912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. на ВКС, I-во г. о., и на Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС.

9. От кой момент започва да тече давността за вземанията на държател за извършени подобрения в чужд имот - по този въпрос се поддържа противоречие със следната съдебна практика: решение № 5809/07.11.2011 г. по в. гр. д. № 9645/2011 г. на Софийския градски съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 923/29.06.2012 г. по гр. д. № 389/2012 г. на ВКС, III-то г. о., решение № 93/24.06.2014 г. по гр. д. № 256/2014 г. на Варненския апелативен съд, решение № 912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 304/31.01.2014 г. по в. гр. д. № 1736/2013 г. на Софийския апелативен съд.

На следващо място касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е недопустимо - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, доколкото министърът на финансите не разполага с представителна власт по предявените в настоящото производство искове, при позоваване на решение № 58/03.04.2012 г. по в. гр. д. № 59/2012 г. на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 161/04.02.2013 г. по гр. д. № 1079/2012 г. на ВКС, IV-то г. о.

Поддържаното на последно място основание за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. То е обосновано с довода, че въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение, като е приложил неправилно материалноправните норми и не е изложил мотиви по възражението, че част от ремонтните дейности са били ненужни, тъй като представляват луксозно подобрение и са извършени по усмотрение на наемателя, без разрешение на наемодателя, поради което и на това допълнително основание следва да останат за сметка на ищците.

Предпоставките за допускане касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК касационно обжалване на въззивен съдебен акт се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща - произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил правната воля на съда /решаващия му извод/, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, материалноправният въпрос трябва да е включен в предмета на делото и да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците по делото са владелци, които са упражнявали фактическата власт върху процесния имот със съзнанието, че го държат за себе си. Този извод съдът е направил въз основа на представената настанителна заповед, издадена в изпълнение на решение на управителния съвет на АПК „Вълчи дол“, в което изрично е посочено, че апартаментите от жилищния блок на АПК следва да бъдат разпределени и съответно - закупени, като не е установено да е съществувало наемно правоотношение между страните, а и е била инициирана процедура за закупуването. С оглед така установените в хода на производството обстоятелства, които са обусловили решаващата воля на съда, неотносими се явяват поставените от касатора първи, втори, трети и четвърти въпроси, касаещи хипотезата на промяна в намерението при упражняването на фактическата власт върху имота. В конкретния случай е прието, че от самото установяване на фактическата власт ищците се явяват владелци на апартамента, включително и при изричното волеизявление за закупуването му, съдържащо се в решението на управителния съвет. Установено е, че намерението е обективирано по ясен и недвусмислен начин, включително и чрез започнатата процедура по закупуване. В този смисъл в нито един момент не е настъпвала промяна в намерението, поради което поставените въпроси не отговарят на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване.

Единственият правнорелевантен, относим към решаващата воля на съда, е петият въпрос, който съдържа в себе и шестия поставен въпрос. В обжалваното решение съдът е извел като основен и спорен между страните въпроса дали ищците са владелци или държатели на имота - ищците твърдят, че са владелци и в тази връзка разполагат с правата по чл. 72 и 74 ЗС, докато държавата, чрез своя процесуален представител, намира, че те са държатели. По отношение на тези въпроси обаче не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС регулират правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени от владелеца на вещта, като по приложението им има множество съдебна практика /напр. решение № 569/27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 693/2009 г., I-во г. о., решение № 359/21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2009 г., II-ро г. о., решение № 40/20.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2874/2016 г., I-во г. о., решение № 125/29.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2015 г., I-во г. о., и мн. др./, включително и задължителна такава, обективирана в Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС, която е съобразена от съда в обжалваното решение, включително и по въпроса, че погасителната давност за вземанията за подобрения в конкретния случай тече от прекъсване на владението. Основните аргументи на касатора за допускане на касационно обжалване са, че съдът е приложил неотносима към случая правна норма с оглед твърденията му, че ищците са държатели, а не владелци. Тези твърдения обаче касаят правилността на обжалваното решение по същество, доколкото съдът не е възприел поддържаната от него теза. Изразяването на несъгласие с изводите на въззивната инстанция не може да обуслови допускане до касационно обжалване, тъй като не са налице специфичните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и/или т. 3 ГПК. Неосъществяването на фактическия състав за придобиване на имота, съответно неосъществената процедура по закупуването му и липса на позоваване на придобивна давност, нямат самостоятелно значение за формиране на решаващите правни изводи в обжалваното решение, доколкото от значение са предприетите действия за закупуване, възприети от въззивния съд като обективиране на намерението за своене. Твърдения за отказ от закупуване на имота и/или липса на предприети действия за защита на владението не са били въвеждани в процеса до този момент, поради което не са били разглеждани и не са обусловили правната воля на съда в обжалваното решение.

Въззивният съд е изследвал и приел за доказано, че са налице и двата елемента на владението - обективен /упражняване на фактическа власт върху имота/ и субективен /намерение за своене на имота/. С оглед на това седмият и деветият въпроси противоречат на възприетото от въззивната инстанция, тъй като съдът изрично е приел за установено, че фактическата власт е упражнявана като свойство на владението, а не на държането. В конкретния случай ищците изрично са заявили и съответно въвели в процеса твърдението, че предявяват исковете си в качеството на владелци с уточнителна молба още преди осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК. Тук следва да се посочи, че неотносим се явява и осмият въпрос, тъй като съдът е приел, че в конкретния случай не е доказано наличието на наемно правоотношение. Решаващата воля на съда се основава и на другите приети по делото доказателства, поради което по-нататъшно обсъждане на поставения въпрос, свързано с преценка на ангажираните доказателства, е невъзможно на този етап от производството.

Не е налице и следващата поддържана от касатора предпоставка за допускане на касационно обжалване - чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, тъй като не съществува вероятност въззивното решение да страда от порока недопустимост. Едно съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато в законоустановения срок не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г. на Пленума на ВС/. В разглеждания случай такива хипотези не са налице. Освен това - непротиворечиво е разбирането в съдебната практика, че нормата на чл. 31, ал. 2 ГПК се отнася до вещни искове, а исковите претенции в конкретния случай са облигационни и следователно е приложима общата разпоредба на чл. 31, ал. 1 ГПК, според която процесуалното представителство на държавата в съдебните производства се осъществява от министъра на финансите. Следва да се посочи и това, че съдебната практика, цитирана от касатора, не покрива изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като се касае за определение, постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение.

На последно място в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност. Очевидната неправилност като предпоставка за допускане на касационно обжалване, която по същество се явява квалифицирана форма на неправилността като порок на съдебните актове, предполага неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без анализ на извършените от страните и съда процесуални действия, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, на събраните по делото доказателства и тяхното съдържание. В случая такива видими пороци на обжалваното определение не са налице, като възраженията на касатора касаят правилността на обжалваното решение по същество и преценката на въззивния съд, че ищците са били владелци на процесния имот.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.