Определение № 60439 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2083/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от на „Гамаюн Пауър“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] чрез управителя му В. С., приподписана от процесуалния му пълномощник, срещу определение № 451/13.07.2021 г. по ч.гр.д. №530/2021 на АС-София, с което е потвърдено определение №262451 от 29.04.2021 г. по т.д. №324/2021 г. на СГС,VІ-13 с-в, за прекратяване на производството по ИМ на същото дружество за оспорване съществуването на вписано в ТР обстоятелство: управителят -гражданин на Руската Федерация е вписан с три имена/собствено, бащино и фамилно/, вместо само със собствено и фамилно, както е по документи за самоличност. Това се отнася и за вписания по партидата на „Гамаюн Пауър“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] Договор за покупко-продажба на дяловете от капитала на същото ЕООД, по силата на който В. С. е придобил 100 % от същите. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т. 1и т.3 ГПК и очевидна неправилност по чл.280 ал.2, предл. трето ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на частно касационно обжалване съдебен акт. За да счете така предявения иск за недопустим, съставът на САС е изложил съображения, че самият договор за продажба на дялове в ООД не представлява вписано обстоятелство по смисъла на чл.119 ал.2 ТЗ, поради което е споделен изводът на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от иск за обявяване на вписано обстоятелство за несъществуващо и да иска заличаването му в ТР. В изложение на основанията за допускане до касация, касаторът се позовава на очевидна неправилност. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл.280 ал.2 ГПК е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал груби нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. По смисъла на гореизложеното, съображенията на въззивния съд са в разрез с разпоредбата на чл.119 ал.2 ТЗ, която изрично препраща към ал.1т.1, т.2 на същия, по отношение на вписването на данните от дружествения договор, управителя и начина на представителството му. Въпреки това, определението като краен резултат е правилно, т.е. не налице очевидна неправилност. В случая, според твърденията в молба вх.№ 94-02-12/ 08.02.2021 г. на АВп, препратена служебно на СГС като ИМ по иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, се иска вписването на управителя на по партидата на „Гамаюн Пауър“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да бъде с две имена, според документа му за самоличност, а не с три/добавено бащино име/, както е извършено вписването. Тези твърдения не водят до извод за наличие на правен спор по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ относно защита на трето лице срещу вписване на несъществуващо обстоятелство, доколкото първо-ищецът „Гамаюн Пауър“ ЕООД не е трето лице и второ- не става въпрос за несъществуващо обстоятелство- никъде не се твърди, че е вписано едно лице за управител, вместо друго. Следователно: за ищеца липсва качеството надлежна страна по спора като положителна процесуална предпоставка за правото на иск, което води до недопустимост на иска. Отделно от това не е налице и правен интерес на ищеца от исков ред за защита, доколкото за такива случаи е налице изрично предвидена в чл.27 от ЗТРРЮЛНЦ процедура пред самата АВп. В изложението на основанията за допускане до касация липсват формулирани правни въпроси, които да се подложат на преценка по критериите по чл.280 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което