Определение № 42 от 13.04.2018 г. на ВКС по д. № 29/2018 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 9 от Закона за съдебната власт и чл.135, ал.4 АПК. Пред Административен съд Монтана е подадена жалба от [фирма] за отмяна мълчаливия отказ на Н. на О. В. за регистриране на 17 договори за наем на земеделски земи по заявление вх.№1942/07.08. 2017г. С определение от 16.01.2018г. Административен съд –Монтана е прекратил производството по образуваното пред него адм.д. №577/2017г. и е изпратил същото по подсъдност на РС Лом, като е счел, че е приложима разпоредбата на пар.19, ал.1 ЗИД на АПК. С определение от 22.01.2018г. по гр. дело № 162/2018г. РС Лом е изпратил делото на Върховния касационен съд за определяне на подсъдността на основание чл. 135, ал. 5 АПК от състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, тъй като е счел, че производството следва да се развие по реда на чл.128, ал.1 АПК, т.е. пред административен съд. Настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира следното: „ Б” О., с жалба от 01.12.2017г., адресирана до ВАС, е поискал отмяна на мълчаливия отказ на Н. на О. В. за регистриране на 17 договори за наем на земеделски земи по заявление вх.№1942/07.08.2017г. по реда на Наредба №49/2004г. за поддържане картата за възстановената собственост, като административното производство е започнало въз основа на заявление на жалбоподателя. По въпроса за компетентността на съда да разгледа този спор е сезиран настоящият петчленен състав, тъй като и общият и административният съд са преценили, че делото не им е подсъдно. С оглед на установените данни по делото следва да се приеме, че е налице отказ да бъде извършена от О.-В. административна услуга по смисъла на § 1, т.2 от ДР на Закона за администрацията, свързана с регистрация на наемен договор с предмет земеделска земя. При определяне реда за обжалване на мълчаливия отказ от извършване на административна услуга обаче следва да намери приложение разпоредбата на § 19 ПЗР към ЗИД на АПК – д.в. бр. 39/ 2011 год., във вр. с пар.8 от ДР на АПК, тъй като се касае до акт почл.37б ЗСПЗЗ и ПП ЗСПЗЗ –и чл.69 и чл.71 ППЗСПЗЗ и чл.10, ал.3, т.3 и 18, ал.2 от Наредба№49/2004г. за поддържане картата за възстановената собственост, които разпоредби предвиждат задължение за собствениците и ползуватели на земеделски земи да заявяват каква е формата на стопанисване на същите, както и последващите промени в начина на трайно ползване за всяка стопанска година. Съобразно цитираните разпоредби отказите за извършването на административни услуги по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му могат да се обжалват пред районния съд, поради което не намира приложение чл.128, ал.1 АПК. Водещ елемент при определянето на съда, компетентен да разглежда тези спорове е материалният закон, по който е издаден индивидуалния административен акт, а не неговия вид. С приемането на § 19 ПЗР на ЗИД на АПК /обн. ДВ, бр. 39/20.05.2011 година/ бе предвидено, че индивидуалните административни актове и откази за издаването им по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Ето защо в случая делото следва да се разгледа от районния съд по местонахождението на имота, т.е. компетентен да разгледа жалбата е Районен съд Лом. Въз основа на изложеното, смесеният състав на Върховният административен съд и Върховния касационен съд,