Определение № 3050 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1381/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ЕОС М.“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу решение № 52 от 14.03.2024 г. по в.гр.д. №1/2024 г. на АС-Пловдив, с което е потвърдено решение № 239 от 13.10.2023г., постановено по гр д. № 363/2022г. на Смолянския окръжен съд. С последното е бил уважен искът на С. Ю. Д. против същото дружество по чл.439, ал.2 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19 320.87 евро просрочена главница по Договор за банков кредит № 50347 /18.04.2008 г. Сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, сумата от 2 015.05 евро, представляваща просрочена редовна лихва, дължима за периода 21.02.2011 г. - 21.03.2012 г., сумата от 927.77 евро, представляваща просрочена наказателна лихва, дължима за периода 2011. г. - 09.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноските за заповедното производство, а именно: 870.88 лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 885.44 лв., тъй като вземанията срешу ищеца са били погасени по давност. Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, доколкото съдът е приел, че давността за погасяване на процесните вземания, предмет на изпълнително производство, не е била прекъсната спрямо ищеца с предприетите от взискателя по изпълнението на конкретни изпълнителни действия по отношение на един от солидарните длъжници. Претендира се отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на иска. Като основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава на наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1,т. 1 ГПК относно правния въпрос: При множество солидарни длъжници в изпълнителното производство може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?; Ответникът по касационната жалба С. Ю. Д. ЕГН: [ЕГН] в писмен отговор от страна на процесуалния му представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Претендира се присъждане на възнаграждение за процесуално представителство на адв. Е. Г. И. н от АК-П. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: Приел е за безспорно между страните по делото и доказано от съответните доказателства, че на 14.05.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 199/2012 г. по описа на РС - Смолян в полза на „Райфайзен банк България „ЕАД “ ЕАД за следните суми: 1/ 19 320.87 евро, представляващи просрочена главница по Договор за банков кредит №№ 50347 /18.04.2008 г г.; 2/ 2 015 евро, представляващи просрочена редовна лихва за периода 21.02.2011 г. -21.03.2012г.; 3/ 927.77 евро, представляващи просрочена наказателна лихва за периода 07.03.2011 г. - 09.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2012 г. до изплащане на вземането; 4/ 870.88 лв., представляващи разноски за заповедното производство - платена държавна такса и 5/ 885.44 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, които суми са дължими от „Ф.“О., Ю. Ю. Д., С. Ю. Д., М. Х. Х., К. Л. К., „Канстрой“О. и К. А. К., при условията на солидарна отговорност. Въз основа на този изпълнителен лист да е образувано изпълнително дело № 118/2012 г. по описа на ДСИ при РС - Мадан като е поискано налагане на възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжниците К. К., Ю. Д. и М. Х., както и запор върху трудовото възнаграждение на К. К., дължимо по трудово правоотношение на последния с [община]. Във връзка с така наложения запор ежемесечно работодателят. е превеждал по сметката на съдебния изпълнител по 76 лв., които са разпределяни на взискателя. По силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.11.2016 г. и Договор за цесия от 22.02.2018 г. банката-кредитор е прехвърлила вземанията си по изълнителното дело на цесионера -ищец по делото, считано от 22.02.2018 г., за което цесионерът е уведомил дружеството - длъжник, както и солидарните длъжници и с постановление от 14.05.2018 г. и на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК ответникът е конституиран като взискател по делото При така установената фактическа обстановка, въззивният съд се е позовал на това,че приложимият давностен срок е петгодишен доколокото вземанията на ответника са установени с влязла в сила заповед по чл.417 от ГПК ,която установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. В случая процесната заповед за изпълнение е връчена на ищеца на 24.09.2012 г., заедно с покана за доброволно изпълнение, като също така тя е връчена и на останалите длъжници по делото /в периода 24.09.2012г. - 19.10.2012 г./. В законовия срок не е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което същата е влязла в сила на 03.11.2012г ., от която дата е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. Съгласно ППВС № 3/1980 г. образуваното на изпълнителното дело е прекъснало давността по отношение на вземаниео и давност не е текла до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ,след което е започнала да тече нова давност и с всяко действие по принудително изпълнение в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискател или е извършено по инициатива на съдебния изпълнител, същата се прекъсва. В конкретния случай е посочил съда,че в периода след 26.06.2015г. до образуване на настоящото дело - 03.11.2022 г. по изпълнителното дело ежемесечно са постъпвали суми от наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К. К., които суми са разпределяни в полза на взискателя. Други изпълнителни действия не са предприемани по делото в посочения период. Въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния ,че прекъсването или спирането на погасителната давност спрямо един солидарен длъжник няма действие по отношение на останалите съдлъжници,поради което и доколкото спрямо ищеца не са предприемани изпълнителни действия след постановяване на тълкувателното решение - 26.06.2015 г., то до завеждане на делото вземането на ответника спрямо него е погасено по давност. Като единствен спорен въпрос, въззивният съд е възприел, този за това, дали прекъсването на давността спрямо един от солидарните длъжници има действие спрямо останалите солидарни такива. За да възприеме отрицателен отговор, въззивният съдебен състав се е позовал на законодателното решение в разпоредбата на чл.125 от ЗЗД, според която прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността. Ето защо е прието, че прекъсването и спирането на давността по отношение на един солидарен длъжник рефлекктира единствено във вътрешните отношения между съдлъжниците .С оглед на така установеното и доколкото не е спорно ,че по изпълнителото дело изълнителни действия спрямо ищеца след 26.06.2015 г. не са предприемани като единственото изпълнение след тази дата се изразява в периодично постъпващи парични суми от запор на трудово възнаграждение на друг солидарен длъжник ,то към завеждане на делото 03.11.2022 г. процесното вземане е погасено по давност и искът по чл.439 ГПК се явява основателен и като такъв правилно е бил уважен с първоинстанционното решение. По отношение преценка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване на процесното въззивно съдебно решение, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: Изложеният по-горе правен въпрос не се явява обуславящ за изхода по спора. В мотивите към т.1 ТР №2/2023 на 30.05.2024 г. на ОСГТК на ВКС по реда на задължителното тълкуване на закона изрично са разграничени двата института: процесуалния, относно срока за настъпване на перемпция,уреден в чл.433 ал.1,т.8 ГПК, от този на спирането и прекъсването на давностния срок в материалноправна уредба в хипотезата на солидарни длъжници, който е изрично уреден в разпоредбата на чл.125 ал.1 ЗЗД. Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите. Нормата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД се отнася до спирането и прекъсването на давността, които са факти в интерес на кредитора и са свързани с материалноправен срок. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуален и преклузивен и е в полза на длъжника. В посочената разпоредба на ГПК, за разлика от чл. 125 ЗЗД, законодателят не е визирал липса на искане от страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия само срещу един от солидарните длъжници. Следователно така както е формулиран самия правен въпрос в изложението от страна на касатора по чл.284, ал.3,т.1 ГПК същият се отнася към срока за настъпване на перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и като такъв е напълно без значение за изхода по конкретния спор, който е в зависимост от приложението на чл.125 ал.1 ЗЗД относно последиците от прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник по отношение на вземането срещу останалите съдлъжници. С оглед изложеното не е налице общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на процесуалния представител на ответника по касация следва да се присъди възнаграждение за изготвен отговор на КЖ в размер на 300 лева-триста лева с оглед фактическата и правна сложност/ минималните размери по НМРАВ не са обвързващи съда при определяне на възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв, според решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22/. С оглед изложеното, съдът