Определение № 170 от 17.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4580/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника В. П. С., чрез пълномощника му адв. И. М. и по касационна жалба на ищците С. И. Г. и П. Г. Г. против решение от 25.06.2021 г. по в.гр.д. № 273/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което след отмяна на решение № 1344/11.10.2019 г. по гр.д. № 71/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, е отхвърлен предявения от С. И. Г. и П. Г. Г. иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на „УниКредит Булбанк“ АД, че ищците и ответника В. П. С. не дължат сумата от 22052,74 лв., представляваща просрочени лихви за периода от 21.02 до 08.08.2003 г. по договор за банков кредит от 27.09.2001 г., за която е издаден изпълнителен лист от 26.08.2003 г. по гр.д. № 9243/2003 г. на Районен съд Пловдив, поради погасяване на вземането по давност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани въпроси относно приложението на нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и относно института на погасителната давност в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение по тях е в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно по въпроса „прилага ли се нормата на чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, какъвто е и настоящия случай, е образувано т.д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, за приемане на тълкувателно решение по този въпрос, поради наличие на противоречива практика на ВКС. Част от тази противоречива практика е цитирана и от въззивния съд в обжалваното решение, като е прието, че до 26.06.2015 г., когато е обявено ТР 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, валидно са действали постановките на ППВС № 3/1980 г., предвиждащи, че погасителна давност не тече по време на висящността на изпълнителното производство.Отговорът на въпроса по образуваното тълкувателно дело № 3/2020 г. е от съществено значение за правилното решаване на настоящия правен спор, поради което производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,